Град от кости - Касандра Клеър

 Най-трудната част в препрочитането на любима книга е писането на ревюто й.

  Да прочетеш книга за първи път, особено когато нямаш блог, е лесно. Всичко, което чувстваш, когато привършиш с вече любимото си четиво, остава за теб и не е нужно да му пишеш ревю или пък да предаваш информация на други, но е съвсем различно, когато знаеш, че можеш, но все пак не можеш да намериш думи, с които да опишеш колко хубаво е нещо.

  Има мнозина мнения по тази поредица, не всички са положителни, но ще ги игнорираме за сега, защото я обичам.

  Мислех си, че сега, три години по-късно, ще намеря нещо, което да не ми харесва, но уви, и за щастие, няма такова.

  Идеята на поредицата е оригинална и добре изпипана и всеки, който е прочел Реликвите на смъртните и Адски устройства, знае това, защото всички въпроси са му отговорени, но за непосветените, това е един нов, напълно необикновен свят, в който се впускат за пръв път, а първото впечатление е най-важно.

  Самата идея за лов на демони изключително много ми допада, асветът, който Касандра Клеър е изградила, преплитайки го с обикновения, прави книгата завършена и страхотна.

  През цялото време се поддържа ниво на известна мистерия, напрегнатост и непрестанен екшън. Докато спомените ми бяха сравнително оскъдни, както винаги на най-важните места, и доста объркани от филма, който съм гледала стотици пъти, то да се докосна до оригинала отново ми показа колко всъщност съм изпуснала и че реално героите в тази книга не се спират.

  От край време харесвам стила на писане на Касандра Клеър, макар и на места да попрекалява с описанията. За сметка на това, обаче, е способна да те пренесе в нейния свят и да ти покаже нещата от гледната точка на няколко герои едновременно, което от първо лице не би могло да стане. Харесва ми как описва  обстановката и ситуациите, в които поставя героите. Знаейки какво ще стане, ефектът от повечето изненади не беше максимален, но пак го имаше, защото това са въздействащи книги, от какъвто и ъгъл да го погледнеш. 

  Въпреки не особено лекият стил на писане, Град от кости се чете леко и бързо, а в комбинация със засилена употреба на ирония и сарказъм става и много забавна на места, ако не и навсякъде. За пръв път от доста време си отбелязах много цитати.

  Клеъри Фрей си е обикновен тинейджър, но...не съвсем. Типично начало за изтъркана книга? Да, ама не. Това е едно начало на много хубава поредица, която е способна да преобърне нечий светоглед. Книгата започва, когато Клеъри е петнайсетгодишно дете и завършва, когато е шестнайсет годишно момиче, с повечко натрупан житейски опит, отколкото е предполагала, че ще събере. Тя е умна, находчива, притежава ума на художник и е наистина сладка. Харесвам я, не е като да е безбожно силна, но аз точно това й обичам, понеже наблюдаваме постепенно развитието й във всяка от книгите. Тя, все пак, играе голяма роля през цялото време.

  Джейс повечето биха го сметнали за задник и от една страна е така. Ако не знаех кой е той всъщност, едва ли щях да го намирам за толкова сладък, защото държанието му е наследствено. Въпреки това има нещо страшно привлекателно не в характерът му, а в ранимата му природа и фактът, че е такъв чаровник. Не е имало момент, в  който да не харесвам Джейс и с напредването на книгите това се засилва. Той е силен, находчив и умел боец. Бях забравила, че го описват като един от най-добрите за времето си. Когато поставиш Клеъри до него, сякаш намираш баланс между неговата и нейната природа. Оприличавам ги на ин и ян.

  Саймън е най-добрият приятел на Клеъри и на него му се налага постоянно да се доказва, за да бъде поне от части приеман в обществото на ловците на сенки, макар това всъщност да не става. При него е най-трудно, защото както казах, налага му се все да се доказва, заради мунданската си природа. И все пак той е един важен и добър герой, който не заслужава да се пренебрегва.

  В първата книга няма достатъчно материал за Изабел и Алек Лайтууд според мен, за това и няма да ги включа в ревюто с отделни части, както при другите, тъй като тук сме запознати с колебливата природа на характерите и на двамата. Първо идва на лице враждебността, а после приемането или почти поносимостта в различните случаи. Харесвам и двамата, но в Град от кости не са ни показани достатъчно, за да бъдат разглеждани по-подробно, без някой спойлер за другите книги.

  Като цяло, ако изключим фактът, че блокирах на първата част в  ревюто си, мога да заявя, че вторият прочит ми хареса повече от първия и това е защото четях по-внимателно книгата. От скоро започнах да се завръщам към стари четива (не е като да имам 50 непрочетени) и това изненадващо ми харесва. 

  Първата книга от поредицата Реликвите на смъртните е една завладяваща творба, с голяма доза екшън, щипка романтика и доста драма, която може да те остави без дъх дори след втория или третият прочит. За мен това е книга, която няма как да ми омръзне със своите интриги, сарказъм, остро чувство за хумор и прекрасни герои, които са повече от способни да разтърсят един свят, дори ако им се наложи да преминат през ада, за да го направят.

To read a book for the first time is to make an acquaintance with a new friend; to read it for a second time is to meet an old one.

(не е цитат от книгата)