Изнервена съм. Чувствам се като наркоман без любимата си дрога. Е, не чак в такова отчаяно състояние, но по-скоро съм леко недоволна от факта, че в последните 2 дни съм прочела общо 20 страници, защото учих така, както не съм учила цяла година.
На всичкото отгоре не мога да намеря книга, която да ме хване и следователно няма и да има ревю в скоро време. Толкова исках да прочета Пророчеството от Валхала, но колкото и да ми е интересна, просто не ми се чете.
Като че ли за компенсация днес ми дойдоха две книги - Eight Grave After Dark & Reawakened.
1. Герои
Истината е, че героите за мен са най-важни от най-важните неща в книгата. Нямам идея защо, може би защото ми харесва да се представям на тяхно място и много обичам да чета добри книги, в които мога да се докосна до почти абсолютно всички герои и когато умрат (за жалост се случва твърде често) поне да изпитам болката от загубата им като хората, а не да не ми пука, както се е случвало.
Какви герои харесвам? Обичам ги силни, независими, да знаят какво искат и как да го постигнат, умни, съобразяващи се, верни, схватливи, с характер, при това силни и просто...абе да се добри. Няма значение дали някой герой ще притежава всичко това или само едно- важното е да го има някъде. Хич не обичам ревливи, наивни или слаби героини, но ми харесва, когато силна жена има своят уязвим момент, сладко и хубаво е, особено когато е с правилния човек. Разбира се, случва се и да се справя изцяло сама, което не е чак толкова хубаво, но е важна волята.
2. Начин на писане
Всъщност в начина на писане има много малко неща, които търся.
Не търся да е мегауникалният, не търся да е нещо нечувано и напълно лично според писателя, макар че и това е добре дошло, по-скоро търся лек и не натоварващ стил на писане, който да ме грабне от първия ред или от първата страница и да ме държи до самия край на книгата, без да ми се иска да пропусна дори запетайки. За жалост, подобни книги са много малко.
Също така предпочитам да чета книги от първо лице, защото най-често това са най-леките стилове на писане, където хем имат по-голямо въздействие, хем се четат по-бързо. Обикновено са сравнително леки, но има и някои доста тежки, но това зависи от самата история.
Другото е, че ако чета книга от неутрален разказвач искам да е точно толкова тежка, колкото предполага третото лице на разказване и понеже е от това лице се предполага, че ще ни запознае с всички герои по един или по друг начин, макар да има книги като Хари Потър или Вампиите от Морганвил до един момент, където неутралната гледна точка е запазена и е центрирана само върху един герой, но стила пак не е от най-леките, но пък за сметка на това книгите са просто прекрасни.
3. Сюжет/история
От начало написах тази точка като две неща, но сюжетът и историята се припокриват, поне при мен.
За мен е важно една история или да е с оригинална и почти не срещана идея или поне да се развива бързо или пък да се протака дълго, но не с някакви скучни и замазани действия, а с активен екшън.
4. Жанр
Жанрът за мен е важен, понеже има някои неща, които просто не са ми по вкуса.
Любимият ми жанр е фентъзи и наскоро открих, че то всъщност има разновидности. По скорошен опит разбрах, че всяка една от тях ще ми хареса, дори и още да не съм гледала. Но нека не смесваме научната фантастика и фантастика с фентъзи. Да, хващам се да чета и фантастика понякога, но рядко.
Наскоро открих любовта си към съвременните любовни романи, случва се да чета понякога драма и някой и друг трилър, но мисля, че все още предпочитания винаги от мен жанр ще бъде фентъзи.
5. World-building
От съвсем скоро се хванах как и самият свят започна да има голямо значение за мен, когато действието се развива в несъществуващ такъв.
От личен опит знам върху колко много неща имаш да мислиш преди да го изградиш, но все пак щом книгата ти е публикувана се предполага, че трябва да е изпипан и когато важни подробности липсват се ядосвам.
Като цяло, обаче, той няма чак такова значение, колкото предходните изброени, понеже не чета чак толкова подобни книги (каза човекът с двайсет непрочетени такива.)
6. Корица
Корицата никога не е била важна за мен, понеже съм човек, който твърдо се придържа към израза "Не съди книгата по корицата". Обаче и аз съм имала тези моменти на слабост, когато съм си взимала книгата само заради прекрасната корица. Една от причините да прочета Изборът, Скъпоценни камъни и Въглен в пепелта е точно тази. Хубавите корици просто въздейства на читателя допълнително.
7. Глави
В последният момент се сетих за тази малка подробност. Главите! Последни, но не на последно място, главите са едни от първите 4 най-важни неща за мен в книгите, понеже нито ги обичам по 50 страници дълги, нито...е, всъщност не ги харесвам километрични, но обичам всички къси глави, добре дошли са!
Тази публикация се получи далеч по-дълга, отколкото възнамерявах и мислех, че ще се получи. Така че бях дотук
Няма коментари:
Публикуване на коментар