Петата вълна - Рик Янси

  Завладяваща книга за живота, оцеляването и любовта по време на извънземен апокалипсис.

   Това, което най-много ми хареса в книгата бяха няколко скромни неща- идеята, дължината на главите и Ивън. Разбира се, има и още, но тези най-много ми се набиха на очи.

  След като преминем през 120 страници на ретроспекция и накупно разяснение за това какво и как се е случило през тези 4 вълни и една 5-та и настояща, преминаваме към истинската история, която е всъщност комбинация от интензивно развитие и бавно планиране. 

  Все пак, това е книга, която ни показва един дълбок замисъл на извънземната раса, който е описан толкова оплетено, че накрая доста се обърках, но нищо, по-нататък в книгата нещата постепенно се разясняват и също така, Петата вълна показва борбата за оцеляване на трима тинейджъри и едно дете по време на тези, хм, трудни времена. 

  Обикновено не ми се нравят различните гледни точки, особено сменяни по този начин, без дори предизвестие за кой ще се говори след това, а тук те бяха представени доста объркващо, но ми хареса това, че показва какво се случва при редица отделни герои, макар за мен частите на Каси да бяха най-интересни. Имаме случващото се при нея, при Бен, който е трениран здравата след редица случки и брат й, за който се говори паралелно на Бен. Има една или две глави и за един Заглушител. Отделните части на книгата, които са някъде 12, показват различни моменти от преживяванията на главните герои, докато в последните две части не се съберат всички и не настъпи най-важният момент- краят, изпълнен с екшън и дори малко драма и напрежение.

  Дължината на главите е много кратка, а колкото по-къса е една глава, толкова по-бързо се чете книгата, следователно минава много бързо и леко. Стилът на писане е лек и ненатрапчив, приятен е за окото, макар и понякога странен и предвид, че е Рик Янси пише и от името на момиче, много ми харесва как я е изградил, макар и на места да е леко противоречива, но това е нормално за тинейджър.

    Ще говоря общо за героите, на които им се налага бързо да пораснат и да осъзнаят най-важното, ако вече не са- всичко е на живот и смърт. Чрез четирите гледни точки е показано как всеки един от тях трябва да премине през някакво изпитание, което най-често е свързано с оцеляването, например Каси, която харесвам най-много след Ивън, наистина трябва да се бори за живота си, където идва и ролята на Ивън, след което отношенията им се развиват в много хубава посока. Това е един от любимите ми моменти.

  А Бен, момчето, по което първоначално Каси си пада, е тренирано в един лагер и по този начин пак се предполага, че пораства и се развива, макар неговите глави да ми бяха много странни и почти зловещи, понеже начинът на мислене беше...безчувствен, като на компютър, но със съвест.

  Много сладки ми бяха частите на Сами, понеже той е най-младият герой и някак си просто ми звучеше едно такова миличко и...авторът се е справил да се всели в него, както и в останалите герои, макар в женската част да е попрекалил с празните приказки. Че жените говорим, говорим, ама не чак толкова, хех.

  Като цяло, Петата вълна е една лека, вълнуваща и хубава книга, която със своите кратки глави, заплетен сюжет и извънземна заплаха може да те държи до късно вечерта.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.