сряда, 6 януари 2016 г.

Наследницата - Кийра Kас

35 кандидата. 1 принцеса. Започва нов Избор.

  Най-добрата книга от Изборът е точно тази. В Наследницата няма екшън, няма нападения на бунтовници, само бегло са споменати, няма любовни триъгълници и дразнещи герои. Няма любовни интриги и дилеми, но има нещо, което компенсира липсата на всички тези неща (които обикновено всъщност не харесвам) и това е Идлин, защото тя не е Америка и това е най-важното.
  В Наследницата се срещаме с дъщерята на Максън и Америка, обречена (според нея) да управлява кралството и най-могъщият човек (отново според нея), която нямам идея чий нрав е наследила, защото в нея не откриваме Америка нито Максън, Откриваме само и единствено Идлин и това е страхотно.
  Обикновено не започвам с героите, но няма как да не споделя колко много я харесвам. Самото звучене на книгата е различно, по-нахакано, по-силно, с характер и собствено мнение. Идлин знае какво иска и как да го постигне напълно сама и без ничия помощ (на практика се повтарям, знам). Тя е независима жена, няма как даже да я нарека дете, това не би я описало, тя е жена и точка.
  Да, има си миговете на уязвимост, които я правят по-човечна в очите ни, може би нейната сила е мъничко прекалена в книга без екшън, но това ми харесва изключително много- обожавам силните героини, а Идлин е една от тях и аз имах нужда да прочета нещо подобно.
  Казвам, че тя е жена и наистина го мисля, да, липсва й опит в някои сфери, но ако трябва да я сравнявам с Америка, тя на нейните години беше просто дете, а бе отгледана в по-тежки условия, които обикновено водят до по-бързо съзряване, не по-бавно, но това сега няма значение. Важното е колко много се издигна тази цяла поредица в очите ми въз основа само на Наследницата.
  Изобщо самия стил на писане е на по-високо ниво, по-улавящ, по-завладяващ и задържащ. Тази книга ме хвана от началото до самия край, тя е интересна, тя е просто прекрасна, а начинът, по който Идлин говори, така де, разказва в книгата няма как да се пропусне, той не е скучен, не е сух, но е буен, интересен, забавен и по някакъв начин почти успях да видя една част от себе си в нея, защото е толкова хубава.

"- Ти си Идлин Шрийв. Следващият владетел на страната и първото момиче, което ще я управлява само. Никой - казах аз- не е по-могъщ от теб."

  Обикновено не слагам цитати, но не успях да се сдържа. Това е още в първа глава, на осма страница. Видях го, докато разлиствах книгата, готвейки се да я започна, разглеждайки я, за да видя през какво ще мина, както обикновено правя и в резултат се спойлвам жестоко, но този път не го направих, не, вместо това видях това изречение и дори и да съм имала някакво колебание преди това дали да я чета то тутакси се изпари, защото както вече казах- това е точно мой тип героиня и аз несъмнено се убедих няколко пъти  в това през цялата книга.
  Нека сега да спомена няколко думи за момчетата й, за да не ги пренебрегна.
  Харесвам ги. Почти всички ги харесвам. Аз лично си имам двама фаворити и това са Кайл и Хенри. Хенри като чужденец и с езикова бариера е много сладък, нещо ми подсказва, че едва ли има шанс, но няма как да не го харесам, Изобразен е толкова мил (с малки изключения всички за изобразени като много мили) и сладък и притеснителен...как да не му хареса на човек? А макар първоначалното впечатление от Кайл, което всъщност е на Идлин, не наше, понеже тя разказва, той се превърна в един от любимците ми, защото е умен, мил, интелигентен и я подкрепя, за изненада и на двама им.
  Хареса ми, че отново се срещаме с героите от миналите три книги, макар и бегло. Исках да науча повече за Мей като голяма, но и това, което беше дадено ми стига. Идлин има трима братя и по един или по друг начин Кийра Кас е успяла да покаже връзката й и с тримата, което за мен е доста важна част от самата книга. Още повече, че тя има и брат-близнак, а аз винаги съм искала да имам такъв.
   Хареса ми и това, че Америка и Максън са ни показани като родители и да ги "видя" през очите на Идлин беше изключително интересно, а още по-интересното е, че тя знае историята на родителите си и техния избор, но не знае подробностите. На практика- те са пропуснали всичко интересно и направо са й обяснили как бедното момиче от 5-та каста се е влюбило в принца. Същинска приказка, а? Да, и тя така мисли.
  От началото на книгата до края Идлин претърпява доста голяма промяна, макар и не напълно забележима и това е, защото тя не е в нрава или в характера й, а по-скоро в осъзнаването на неща, които до тогава не е смятала за нужни или на които не е обръщала внимание. Постепенно вижда и добрата страна на Изборът и е решена да излезе от него "с халка на пръста си", ако не за друго, то за семейството си.
  Наследницата е една прекрасна книга, която може да окаже изключително въздействие у читателя и да го остави без дъх, защото това наистина е един нов Избор с една нова главна героиня- Идлин Шрийв, към която успях да се докосна изключително лесно и за чиято следваща книга тръпна от нетърпение.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

1 коментар:

  1. Чудесно ревю. Харесва ми как си вмъкнала цитата, добър е.:)

    ОтговорИзтриване