понеделник, 4 април 2016 г.

Слепият херцог - Теса Деър

 Слепият херцог е вторият любовен роман, който ми стана любим за отрицателно време.
  Със сигурност не очаквах една книга без грам фентъзи да се превърне в една от любимите ми за такова отрицателно време, но за пореден път се убеждавам, че е добре понякога човек да се отдели от познатите му до тогава неща.
  Слепият херцог е книга за дъщерята на известен писател, която противно на всеобщото мнение, не е малкото момиченце с големите изумрудени и любопитни очи, а зряла жена, която по стечение на обстоятелствата се оказва на улицата и...наследява замък, а в него, че и херцог. Освен това, Изи може да е израснала с приказки за лека нощ, но далеч не живее в свой измислен свят, а напротив, даже има прекалено песимистична гледна точка за себе си.
  Теса Деър е нов писател за мен и изключително много ми харесва как пише. Стилът й е лек, увлекателен и е способен да въздейства много добре. На много места съм се смяла на глас, заради хубавото й чувство за хумор, което влага на места в и без това забавната история на Изи и Рансъм. Забавна за мен, защото и двамата са инати, и двамата не знаят какво искат от начало...тоест, мислят си, че знаят и като цяло много ми харесват заедно. 
  Главите не са прекалено дълги, нито дотягащи. За мен беше удоволствие да ги чета една след друга, понеже минаваха толкова бързо, че почти не ги усетих, докато бях погълната в историята на Изи и Рансъм, която не беше точно романтична, а по-скоро дойде първо похотта, после романтиката и любовта.
  Вече споменах Изи, но ще го направя отново. Макар и от начало да изглежда като слаба героиня, тя всъщност е много повече от това, на което ни навежда първото впечатление, защото в продължение на книгата сме запознати по-добре с личността й. Тя е силна и целеустремена, а конкретно в случаят й, целта й е да има покрив над главата си и да превърне порутеният замък, който е наследила (и херцогът в него, по стечение на обстоятелствата) в свой дом. Въпреки не особено топлата първа реакция на Рансъм, тя постепенно си проправяше път към приятелство, дом и любов- всичко, за което е мечтала и което й е било отказвано по една или друга причина. Изи е една много сладка героиня, която страшно много харесах.
  Що се отнася до херцог Ротбъри- имам слабост към мъже с видни белези на лицето, които са комплексирани заради загрозяващият ги, според тях, недъг. Харесвам ги, понеже са някак по-груби, докато не им разрушиш всичките прегради, лимити и стени, а когато това стане, те се превръщат в най-страхотните герои, за които ми е удоволствие да чета, понеже това е точно моят тип. Рансъм не е изключение от правилото, а чрез Изи той преодолява до някаква степен и белегът си и слепотата си, по-скоро се научава да живее с нея, а не само да...съществува с единствената надежда да изгние, както го виждаме в началото на книгата. 
  Промяната и у двамата герои в края на книгата се вижда и могат лесно да бъдат сравнени.
  Също така, книгата не е само за отношенията между двама им, просто аз на това наблягам, в нея още се говори за това как явно някой от обкръжението на Рансъм му е погодил мръсен номер, който Изи му помага да разреши. А при нея положението винаги засяга "Приказките за лека нощ", заради които е известна.
  Изключително много ми хареса тази книга, понеже е лека, увлекателна и сладка и както обикновено, аз реших да прочета нещо различно, за да разнообразя постоянното, тежко фентъзи, което чета. Слепият херцог върши чудесна работа за целта.
  
Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

2 коментара:

  1. Страхотно ревю! *-* Определено ме подтикна да прочета тази книга, колкото се може по-скоро!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти! Книгата е наистина много хубава!

    ОтговорИзтриване