"My name is Stephen Leeds, and I am perfectly sane. My hallucinations, however, are all quite mad."
Тази книга е толкова нестандартна, че чак ми хареса още преди да съм я започнала.
За пръв път чета нещо подобно, но това все пак е любимият ми писател, чака че нямам нищо против да експериментирам с още от неговите творби, макар и тази да беше учудващо малка, лека и невероятно интересна. Защо е толкова кратка?! Искам още. Втората книга е от 210 страници и ще се докопам до нея, рано или късно.
Както обикновено Брандън Сандерсън е измислил всичко без пропуски, макар и този път да оставя няколко неотговорени въпроси, на които в продължение на поредицата (?) предполагам, че ще отговори.
Тук стилът му е лек, за разлика от обикновено, увлекателен, както винаги, разказващ от името на Стивън, което означава, че прехвърчах през страниците бързо, бързо, понеже беше толкова по-лесно да премина през историята.
Стивън има странна способност (?), психическото му състояние е доста интересно. Той може да създава "халюцинации", както ги нарича, които само той вижда, но пък те са точно това, което той не е и от което се нуждае. Например Айви е терапевт, Джей Си разбира от оръжия, а Тобиас е ходеща енциклопедия. Даже в течение на книгата, той си създаде халюцинация, която говори хинди и още една, която е специалист по физика, квантова механика и още нещо, което просто няма как да назова, не разбирам от тези неща. Това, обаче, са само част от хората, които е създал, защото точно това с те- хора, които само той вижда, но пък изненадващото е, че и те имат чувства, собствено мнение, характери и всичко- напълно завършени личности са и ми беше много интересно да чета за тях, макар и Legion да е написан в стил novella, така че беше кратко, но пък достатъчно да ми запали интереса.
Стивън явно работи като частен детектив или някакъв вид наемно лице, не съм сигурна, че разбрах правилно, но хората плащат луди пари, за да може да им свърши работата или за да са в компанията на лудият Стивън Лийдс с прякорът Легион. Този случай, обаче е за един предмет, който може да докаже истинността на християнската религия само с натискането на едно копче, което би довело до масови кризи от всякакъв тип за обществото, защото не изпускането на информация би го причинило, а по-скоро укриването й, както би направило правителството.
Докато търсят изобретателят на този предмет, Стивън и Моника- жената, която го нае, се натъкват на нещо много по-голямо, отколкото са предполагали.
Разбира се, че ще има много екшън, разбира се, че ще има интересни способности и естествено, че Брандън Сандерсън ще включи любимият си мотив и тук, а именно религията. Забелязах вече, че няма книга, в която да не става въпрос поне за един вид религия, а тук се замесиха даже два. Това ми харесва адски много, защото виждам познати негови мотиви, но изменени по по-интересен начин.
Стивън е интересен персонаж, за който не научих чак толкова много, колкото бих желала, най-вече защото това е novella и сякаш е продължение на вече започната книга, но все пак ми хареса адски много, защото се чете бързо, увлекателна е и е интересна.
Стивън си е остроумен, това мога да му го призная, освен това, той се учи да живее и без помощта на халюцинациите си, тоест, развива се с течение на разказа. Ако в началото го виждаме как изчаква халюцинациите му да намерят решението на даден въпрос вместо него или просто да го започнат, а той да го довърши, виждаме в края как сам стига до заключения. Харесва ми самото звучене на героя и съм много доволна от него.
Освен това той явно има някаква започната, минала, неизвестна история с жена, която явно му е помогнала да овладее способността на ума си. За нея не знаем нищо друго освен това и че най-вероятно са били доста близки. От време на време се споменаваше нещо за нея, свързано с нея и предполагам, че в следващата част ще има още нещо, преплетено в следващият му случай.
Като цяло, Legion е една изненадващо кратка, но много увлекателна и интересна книга, която наистина много ми хареса и ме накара да добавя още едно заглавие към постоянно нарастващият ми списък за четене.
На всяка книга, която прочета, трупам още 5 отгоре. Това е като някакъв закон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар