Фалшивият принц - Дженифър Нилсен

   Не се подвеждайте по корицата- книгата е толкова хубава, колкото тя е грозна.

  Признавам си, че за пръв път чух (прочетох) за Фалшивият принц в блога на Ева и веднага проявих интерес. Въпреки предвидимостта й, това е едно страхотно четиво, което минава бързо и леко, сякаш не са засегнати теми за държавна измяна, преврат и такива.

  Дженифър Нилсен пише леко и увлекателно до толкова,  че ми беше трудно да се откъсна от книгата. Може би преувеличавам малко, понеже много ми хареса това, което прочетох, но наистина  е така. Има безспорен талант и истината е, че Фалшивият принц е една от малкото книги, на които не съм се ядосвала нито веднъж, нито пък на героя й и нито за миг не ми дотегна от нея. (А напоследък това ми се случва с някои книги повече, отколкото ми се иска да призная.)

 Историята на Сейдж не е лека. Той е сирак, останал без никого, а после изведнъж се превръща в един от тримата избраници на нискостоящ регент за обучение да бъдат имитации на отдавна изчезналият принц Джейрън.  По време на обучението си той срещна много трудности- не в уроците, а в хората, с които е. Те не винаги му оказват помощ както би трябвало да правят, защото той не е такъв, какъвто го искат, а точно обратното- той е себе си, неподчиним, бунтуващ се и отказва да бъде собственост на Конър. Това изключително много дразни господарят му.

  Това, което изключително много харесвам в Сейдж е, че той никога не се прекланя пред Конър, Държи на себе си, на личността си, на свободата си, до самият край на обучението му. Той демонстрира изключителна сила, ум и издръжливост- емоционално и физически и е един страхотен герой. Находчив е и хем ще те порази с ума си, хем с характера си. Поне мен много ме радва самата му личност и начинът, по който е изграден. Той е същински бунтар, а аз обичам бунтарите.

  Книгата си има и своите мистерия и напрежение, както и своите въпроси. Например, по някое време наистина се запитах: Все пак, ще бъде ли избран за имитация на принца или не?

  Сейдж дори успява да завърже няколко приятелства в лицето на Имоджен и Мот, които ме спечелиха с голямата си лоялност към него. 

  Макар и да си спечелва много врагове, той накрая успява да излезе победител, което е ясно, че ще стане още от началото на книгата. Разкритията от последните 50-60 страници ги чаках от самото начало, макар и да се бях досетила за тях още в първите страници на творбата.

  Това е една кратка книга, за която нямам особено много за казване, защото ми харесва твърде много, за да обърна внимание на недостатъците. Много ми допада как Сейдж се справя с всичко и как от един човек става друг и после пак така. Харесва ми наистина много какъв добър лъжец и крадец е, самата му личност и съм наистина много доволна от това, което прочетох.

  Любимата ми част от книга е краят, визирайки последните 50 страници, които повдигнаха оценката ми за книгата дори повече. Краят, според мен, беше най-добрата част и е изключително задоволителен, защото всеки си получава заслуженото.

  Фалшивият принц е една интересна книга, която е подходяща за хора, които харесват да чета за политически интриги в измислени светове, за малко бой с мечове, лъжи, измама и предателства. Аз съм сред тези читатели и съм изключително доволна от нея (както казвам за n-ти път) и ако трябва да я препоръчам, правя го с двете ръце, стига да нямате против предвидимостта й.

  И последно: Не съдете Фалшивият принц по корицата му.

Ваканция в Тоскана - Сюзън Елизабет Филипс

  Първо, много харесвам корицата на тази книга! Ако не беше една приятелка (благодаря ти, Криси!) изобщо нямаше да я забележа или дори да проявя интерес, но тя само като я посочи и вече бях влюбена във всичко, а като се включи и нарастващата ми любов към Сюзън Елизабет Филипс е много ясно, че ще се сдобия с нея и ще я обикна!

    А сега по същество.

   Ваканция в Тоската е малко по-различна от книгите от поредиците Уайнет, Тексас и Чикаго Старс, но е също толкова добра, колкото тях, ако не дори и по-добра. Има от всичко в нея- романтика, хумор, интересни герои, драма и дори мистерия, преплитаща живота на две семейства, което я прави толкова хубаво и увлекателно четиво! Тя беше идеалната книга за един последен ден от почивните ми дни.

  Историята на доктор Изабел Фейвър и на Лоренцо Гейдж, чиято професия е да убива хора на големия екран, е преплетена, така да се изразя, с тази на Трейси и Хари Бригс, които по стечение на обстоятелствата почти им се натрисат на тях двамата, което пък е много добър шанс за Изабел да упражни професията си. Тя помага на младото многодетно семейство да оправи проблемите помежду си в името на бракът и на децата им, което отново е много добре изразено.

  Тъй като главната героиня е психолог, тук са показани много неща по нейната част, които могат да накарат читателят да се замисли върху дадени елементи от книгата, включително държанието на децата на Трейси и Хари, които са символични за  връзката на родителите им.
    Много харесвам личността на Изабел, защото е нещо различно от обикновените героини, за които съм свикнала да чета. Тя е вярваща, силна и добра душа, чийто приоритет е, като че ли да помага на хората около нея, без значение дали ги познава или не и макар да е леко тесногръда, тя е една прекрасна героиня в този роман. Това, което най-много харесвам в нея е, че винаги отстоява позициите си и никога не се предава или променя и макар да губи всичко за един ден, тя никога не се предава и не се сломява.
  Лоренцо (Рен) Гейдж е мъж, свикнал да играе различни роли, а същността му на актьор му позволява да крие истинската си личност. Той е точно обратното на героите (или по-точно злодеите), които играе и това се вижда още в първите страници, когато сме запознати с личността му. Макар и с порочно минало, Рен е един страхотен герой, който се е отървал от почти всички вредни навици, а благодарение на Изабел се и учи да не се крие зад маската си на актьор. Макар и първоначално интересът му към нея да е само тялом, той бързо се привързва към нея, макар и да не си го признава известно време.
  И двамата са израснали в трудна обстановка, но важното е, че всеки от тях е успял да се отърве от призраците на миналото по един или по друг начин. Това ги показва като герои, които не биват победени лесно и като силни личности, които се намират един друг и колкото и да са различни, те са идеални един за друг.
  Краят беше всичко, което бих искала от подобен тип книга- малко драма, която винаги се случва на края на подобен тип романи, а след това най- подходящият завършек на тази история. Най-много ми хареса епилогът, който е описан страхотно и е наистина трогващ. Много харесвам Изабел и Рен като герои, страхотни са и се радвам, че прочетох тази книга.
 С лекият си и улавящ стил на писане Сюзън Елизабет Филипс успява да създаде още една прекрасна книга в лицето на Ваканция в Тоскана, която оправда всичките ми добри очаквания.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

3 мои лоши навика свързани с книгите

  Знам, че два от лошите ми навици са почти идентични, но аз ги приемам за различни.

1. Ако не мога да си намеря разделителя, просто си оставям книгата разчекната, с надолу главата, върху леглото- нещо, за което мама все още ми се кара.

  Никога не ми е било проблем да отворя прекалено много някоя книга, а какво остава до това да я оставя по този начин. Докато много хора се ужасяват дори да я държат под прав ъгъл, повечето ми книги са разчеквани до 180 градуса без особено да ме грижа. 

  Цели са, нали? Цели са. Здрави са, нали? Здрави са. Тогава за какво е всичката тази истерия?

  Все още книга не ми се е разпадала в ръцете. Да чукнем на дърво.

2. Ако действието в някоя книга ми се струва твърде бавно или бързо изгубя интерес, започвам да чета през ред...или през параграф.

  Този навик го имам от времето преди да започна да чета, макар че тогава това ми беше т. нар. четене. Сега, когато не ми се четат 5 страници безсмислена ретардация, просто си прочитам по едно изречение от всеки параграф, за да се убедя, че няма смисъл да чета, за да схвана the real deal след това.

  Понякога, обаче, се случва и да пропускам материал, за да стигна по-бързо до края, което не се е случвало скоро, но все пак продължава да се случва. 

  Нямам нищо по-омразно  от бавно развиващ се финал на книгата. Не ме интересува как се чувства, докато я правят на швейцарско сирене, искам да разбера дали ще оцелее или не!

3. За разлика дори от приятелите ми, които не четат често, аз разтварям възможно най-много книгата, която чета.

  Не знам как някои четете с книга, разтворена под 45-градусов ъгъл, но аз така не мога. Обичам да ми е добре разтворена книгата, най-често под тъп ъгъл, за да мога да виждам и двете й страни, без да се налага да стана кривогледа. 

  Една приятелка наскоро не ми позволи да си разтворя достатъчно добре книгата, за да мога хубаво да я разгледам. Бяхме в книжарницата, но все пак, книгата беше много красива, макар и да не помня коя беше тя.

  Така че, хора, които четете под 45-градусов ъгъл, не можете да се насладите напълно на красотата на книгата си, ако не я разтворите добре, че да я видите!

  Да не говорим, че си държа книгата с една ръка, а шансът да не се разчекне до тъп ъгъл така е минимален.

  И като завършек само ще спомена, че нищо не ми пречи да ям с едната ръка и да си държа книгата с другата, макар и вече да не го правя, защото се разсейвам и нищо не разбирам от книгата. Имаше време, когато не отделях очи от книгата и дори четях, докато ядях, но тогава използвах електронната си книга. И все пак това е много вредно не само за книгата, но и за самите вас. Научих го по трудният начин.

Ciela (и на малко други) Book Haul

  Само за сведение, 14 книги в чантата тежат много (13 от днес, плюс тази, която по принцип си нося.)

  Изненадващо за мен, успях да си взема всички книги, за които бях сигурна, че ще искам и даже ми останаха пари, за което не бях сигурна, че ще стане.

  Както и да е, доволна съм от бройката книги, която си набавих към все по-нарастващата TBR купчина (в моя случай цели две етажерки и половина) и е време да ги разгледам. 

1. Дивият лов + 2. Прероденият дракон

  Знам, знам, не е като да съм прочела първата книга, но в последните два дни ме сърбят пръстите за тази поредица и реших, че единственият начин да се мотивирам е като си набавя и следващите две книги, които да ми избодат очите до толкова, че да искам да ги прочета.

  Идеята на самата поредица много ми харесва, а и след Мъглороден и още една-две книжки от този тип, много искам да прочета нещо...класическо, епическо фентъзи, поредица, която няма нищо общо със съвременните книги.

3. Лунните градини

  Не знам нищо за тази книга. Нищичко. Не съм чела резюмето, не съм се интересувала особено за книгата, но пък много искам да я прочета, защото преди време гледах други книги на този автор, които исках да прочета, но не можех, понеже бяха продължение на това. Само се надявам и Лунните градини да не са нечие продължение, че тогава вече няма да се разберем.

  Интересно ми е за какво става дума и предполагам, че в близкото бъдеще все ще се заловя с нея.
 (А като си помисля, че обещах на една приятелка най-сетне да започна Игра на тронове, не знам кое да чета по-напред, защото искам всичко едновременно.)

 4. Легендата + 5. Феноменът + 6. Героят

  След като постът ти се казва Ciela (...) Book Haul защо разглеждаш всяка друга книга, но не и тази на Ciela? 

  Истината е, че искам да се отърва от книгите, които не са свързани с днешната отстъпка и да мина по същество, където няма да мога да правя по-хубави коментари по книгите, за които отново не знам много, но това на страна.

  Имаше време, когато проявявах голям интерес към тази трилогия, но нещо ме беше отказало. Е, какво по-хубаво от малко намаление, което пак да ме запали? Както се вижда на първата снимка горе, трите общо си ги взех за 20 лева и се надявам скоро да стигна и до там. 

  Всеки ми казва, че главната героиня е точно типът, който харесвам и се надявам наистина да е така, само остава да ги прочета и ще разберем в ревютата ми, хихи.

7. Mind Games

  Когато се казваш Тери Тери, книгата ти трудно остава незабелязана, а когато струва 9 лева крещи дори по-силно.

  Друга причина да ми хване окото е, защото преди време имах проект със същото заглавие, за който имах високи очаквания, но е поредният в папката със зарязани. надявам се да не зарежда тази книга, а поне да я харесам, понеже идеята не е кой знае колко нова или оригинална, но пък ми изглежда поне интересна. Харесвам подобен тип книги и се надявам да харесам и тази.

8. Даркмут

  Видях я, още когато излезе, но нещо ме спря тогава да си я взема.

  Единственото, за което съжалявам сега е, че няма разделител, той е тооооолкова хубав! 

  Самата идея ме привлича, не защото е кой знае колко оригинална (не изглежда така в резюмето), а защото ми изглежда така зловеща и забавна в същото време и съм много любопитна как ще се развие, предполагам, че това ще е една от книгите, които ще прочета през юни, стига да не ми е много натоварено в училище.

 Защо нямам разделител, защоооооо???

9. Звезден полет

  Преди време видях няколко ревюта на тази книга и не, не ми стана интересно, понеже не съм ги чела, но когато я видях колко е красива на живо се влюбих и просто трябваше да я имам. 

  До сега не съм чела подобни книги и се надявам да ми хареса, понеже ми звучи обещаваща, а и в последно време, колкото повече разнообразявам, толкова по-добре!

10. Фалшивият принц + 11. Кралят беглец

  Идеята на първата книга ми се струва интересна, пък и харесвам подобен тип истории, за това ми е много интересно да ги прочета тези двете, макар и хич да не харесвам корицата на първата книга. Тази на втората обаче, компенсира предишната и нямам търпение да ги прочета.

  радвам се, че ги взех по време на намалението, защото макар и да не са скъпи, някак си не ми се даваха 24 лева за тях, докато 12 и за двете си е направо супер!

12. Дъщерята на меча + 13. Годината на демона 

  Истината е, че заглавието на втората книга ми се наби в очите, както все по-често и по-често се случва, затова ми се наложи да издиря и първата, но като видях цената реших, че е по-добре да изчакам. 

  Както и да е, тези книги ми изглеждат много интересни, както казах за всяка една тук и ако продължа да се повтарям, не знам вече какво да правя. 

  Общо взето искам да прочета всички книги и съм с еднакъв интерес към тях. Знам, че не е особено разумно да си взимам все по първите две, вторите две и така нататък книги, но това съм аз и не мога да се контролирам, надявам се да ми харесат, особено тези последните, за които говорех, защото са много дебели и много красиви.

  Планът, по принцип, ми беше да взема всички книги на Сиела, за които се сетя, а с останалите си пари да си взема възможно най-много книги на Колелото на времето, само дето този план не успя, защото на където и да се обърнех имаше книга, която да искам, даже все още има такива, но те може да почакат малко. Радвам се, че не изпълних този си план, защото сега се сдобих с много повече книги, които най-вероятно няма да прочета в следващите няколко години, но това няма значение точно сега, хехе.

  Това бяха всички книги от това намаление на Сиела и наистина останах много доволна.

Бебето е мое - Сюзън Елизабет Филипс

 Това е още една прекрасна книга на тази така талантлива авторка!

   Обичам книгите на Сюзън Елизабет Филипс, понеже те са изпълнени с много хумор, малко по-малко драма и много добре изразени отношения между героите, изграждането на такива и оправянето на някоя сложна семейна обстановка. 

  С лекият си стил на писане и не особено дългите глави, тя създава невероятни истории, които накрая могат да оставят и най-студеното сърце преизпълнено с топли чувства към героите и към самата книга.
  Историята на Джейн и Кал е много интересна. Срещат се по необичаен начин, но въпреки това са веднага привлечени един към друг. Макар и малко оплетените им отношения в началото те постепенно успяват някак си да се сработят, а чувствата идват с това.
  Истината обаче е, че никой от двамата не е предполагал, че ще се окаже с другия, най-вече защото не са своя тип. Но въпреки странните обстоятелства, покрай които се събират и двамата в крайна сметка откриват това, което винаги дълбоко в себе си са търсели.
  Д-р Джейн Дарлингтън е гениална физичка, която е готова на всичко (съвсем буквално) за да си има бебе и когато съдбата чука на вратата, тя я отваря широко за нея. Макар и да имаше малки трудности около всичко това, Джейн се справи с тях, дори и те да бяха в лицето на Кал Бонър, който не беше останал във възторг от начинът, по който беше изигран.
  Джейн е една силна героиня, от типа, който харесвам, понеже знае какво иска и как да го получи, а даже си го и взима. Макар и да не й харесват последиците от начало, тя не се дава без бой, а освен това умее да овладява силният характер на мъжа до себе си- нещо с което той не се е сблъсквал сред младите си гаджета.
  Кал Бонър е куотърбек на футболният отбор "Чикаго Старс", който, макар и да не си признава, е на средна възраст и не му остава още много на игрището. Понеже иска да се почувства млад или поне да поддържа тази илюзия около себе си, обичайните му гаджета не надвишават 22 години. С неговият избухлив характер и любовта му към добрият спор, не всяка жена може да го привлече, защото той се нуждае от някой достатъчно силен, за да бъде до него.
  Макар и да ми беше странно отначало да чета за връзка, която е основана основно на караници, постепенно ми стана много забавно и приятно да чета за тях двамата, а когато се включи и семейството му, с техните проблеми, книгата стана дори по-хубава, защото отново видяхме как двата вида двойки се опитват да оправят връзката си и да живеят заедно.
  Родителите на Кал са със сложна история дори те и след толкова много време, както и след определени събития засягащи третият им син (чиято книга е Знойни сънища и ще я докопам!), нещо във връзката им сякаш се пропуква...Или просто Лин решава, че е време да накара дългогодишният си съпруг да разбере, че ако не е била тя, сега той не би имал покрив над главата си.
  Обожавам начинът, по който две истории се преплитат в книгите на Сюзъм Елизабет Филипс и начинът, по който описва връзките от началото до щастливият им край. За кратко време тя се превърна в любимата ми авторка на съвременни любовни романи, защото самият й стил на писане, героите, сюжетите и връзките, които описва са уникални!
  Бебето е мое е една наистина лека, забавна и много приятна книга, която ще стопли сърцата ви.

5 причини да прочетете Скритият оракул

 Тъй като нещо не ми идва музата за едно ревю, реших, че вместо това мога и аз да направя един такъв подобен пост. 

  Причините не са подредени по някаква схема, а за която съм се сетила първо.

1. Нова среща с обичният ни син на Посейдон (и другите герои)

  Не вярвам да няма човек, който да не страда по завършека на любимите ни поредици Пърси Джаксън и боговете на Олимп и Героите на Олимп, за това може би ще се зарадвате да научите, че тук историята на Аполон се преплита и с малко участие на героите от гореспоменатите поредици. Както обикновено, когато всички се съберат на едно място, означава, че нещата са по-сериозни, отколкото първоначално изглеждат.

  Пърси, разбира се, си има малки ключови ролички в началото и края на книгата, което я прави още по-хубава!

2. Хуморът

  Това е типичната книга за Рик Риърдън и неговият така любим свят за гръцките богове. Тук още от самото начало до края книгата е пълна с хумор, сарказъм и ирония, но и самото присъствие на Аполон като главен герой си е смешно като цяло. 

  Да си призная, смях се много с тази книга, даже твърде много и на моменти, които не би трябвало да са смешни, най-вече защото подборът на думите е бил...ироничен.

  

 3. Аполон

  Може би ще се запитате защо слагам богът на слънцето, лечението, стрелбата с лък и поезията едва на трето място, а може би няма, но все пак ще спомена, че едва сега се сетих за него. Не е като да съм чела книга с името "Изпитанията на Аполон" с главен герой (да не повярваш!) Аполон...Не, как може да си помислите такова нещо!

  Държа да отбележа, че изключително много харесах промяната у богът, принизен до смъртен (за трети път), понеже тя е доста осезаема. Както той, така и аз не съм сигурна на какво точно се дължи осъзнаването на грешките му в божествените му години, но нека само да отбележа, че това са едни от любимите ми моменти. Няма нищо по-хубаво от самовлюбен бог, който осъзнава колко е жалък и се опитва да се подобри макар и да не си го признава. 

  Обикнах моментите между него и децата му, както и между него и малката Мег, защото те са едни от малкото, в които той е...доста искрен и привързан. До някъде ми и харесва как отдава проявата си на чувства на човешката си природа за момента.

  Не липсва и моментът на осъзнаване колко лош бог и баща е бил понякога. Ако в началото арогантността и самовлюбеността му се усещаха постоянно, то към края на книгата те вече бяха...Е, не бяха изчезнали напълно, по-скоро леко заглушени, но все още там.

  Харесвам как Рик Риърдън е изобразил Аполон в книгата и неговата промяна. Той е един забавен персонаж.

4. Светът + Сюжетът

  Има ли нужда да споменавам уникалността на познатият ни свят, примесен с гръцката митология? Надявам се, че не. Светът е все така прекрасен, но сега има по-дълбоко загатната мистерия.  Дори се споменава, че събитията от предишните две поредица може би не са били дело на съдбата, а на нещо друго. Или на някой друг.

  Това, което се загатва тук хем отговаря на някои въпроси, хем поставя началото на нови. Като цяло сюжетът е добре построен, дори не мисля, че има нещо да му се коментира. Развива се сравнително бързо, но не прекалено, има много екшън и много хумор. Много се забавлявах докато четох книгата.

5. Авторът

  Разбира се, защо да не забравя най-важната причина, а именно човекът, написал Скритият оракул?

  Както винаги, стилът на Рик Риърдън е лек, забавен и изключително бързо се чете. Той е способен винаги да създаде такива герои, с които времето да отлети така бързо като лятната ваканция, но същевременно да те накара и да му се насладиш до край. 

  Честно казано, самият писател би трябвало да бъде първата причина, която да те накара да прочетеш новата му книга, а след това всичко останало, защото той е страхотен. Всичко, което пише е така изпипано, така забавно и приятно, че няма как на човек да не му хареса (или поне на мен де). 

  Освен това обожавам начинът, по който той преплита различните си книги в световете си и начинът, по който има препратки към Пърси Джаксън и боговете на Олимп, към Героите на Олимп и към Магнус Чейс и боговете на Асгард. Винаги съм си умирала героите от едната поредица да се срещнат с тези от друга. Това е просто уникално! (Само  остава да включи и Картър и Сейди Кейн и аз ще съм на седмото небе.)

One With You - Sylvia Day

  Аматьорското ми ревю на първите 4 книги ТУК.

 Обичам тази поредица. Тя е първата от този жанр, която прочетох благодарение на моята муза Жужу, която ми я препоръча. Тъкмо беше излязла четвъртата книга, когато я започнах, а ето че сега я завърших с все топли чувства към нея.

  Не е имало време, когато да не съм я харесвала. Това е поредица с предимно жанр еротика, макар и след третата книга нещата да биват задълбочени.

  Силвия Дей има лек стил на писане, който някак улеснява асимилирането на иначе тежкият си материал в книгите си, когато не става дума за креватните упражнения на героите. Тя описва връзката на Гидиън и Ева изключително добре. Имам предвид, тя не е перфектна, нещата не са розови през цялото време, те все още се учат как да живеят с миналото си и един с друг и с всичко, което са преживели и двамата и редовно  спорят, докато решат какви действия да предприемат, понеже повечето им проблеми са раждани заради статуса им на елита на Ню Йорк.
  Това, което ми харесва е, че те още от началото на връзката си започнаха да посещават психолог за тази цел, който да им помага през цялото време и д-р Питърсън е един вечно присъстващ герой, който улеснява връзката им. Това е нещо, което изключително много харесвам.
  Новооткритата ми любов към подробно описаните взаимоотношения на героите ми показа колко по-хубава е тази книга, отколкото мислех, защото всичко е описано наистина изключително добре. Това включва не само Ева и Гидиън, но и най-близките им хора, които ги заобикалят, включително и семейството на Гидиън, което никога не е било перфектно. В тази книга той успява да намери общ език, така да се каже, с доведеният си баща, а след това и със сестра си и брат си. Обичам, когато нещата се оправят по този начин, харесва ми когато едно разбито семейство се събере отново.
  Историята на Гидиън и Ева е сложна и заплетена. Те преминават през толкова много предизвикателства, че тази книга спрямо първите е направо леко четиво без действие, но в нея се случват няколко важни момента, които поставят на изпитание връзката на двойката по много трудни начини. Всеки от тях прави грешки и се учи от тях, а враговете им вечно напират.
  Но за разлика от друг път, Гидиън и Ева вече знаят, че са най-силни, когато са заедно по един или по друг начин, така че те успяват да се справят с всичко, което им се изпречи на пътя.
  Краят на книгата беше наистина неочакван. Е, не точно самият край, който е напълно задоволяващ, прекрасен и перфектен, а последното разкритие, включващо майката на Ева. Това, което разбрах, не го бях очаквала, но даде много отговори и храна за размисъл. Това е наистина нещо невероятно, за което не бих се сетила, че може да се е случило и вече знаем защо Моника толкова много се нуждае от богат мъж до себе си.
  За жалост, в последните дни не мога да си изразя цялото мнение за една книга, не мога да покажа всички чувства, която тя ме накара да изпитвам и това се дължи на факта, че нещо твърде много ми е харесало, за да мога да го разгледам както трябва.
  Надявам се все пак да съм показала колко идеален е този край за поредицата и всеки, който обича Гидиън и Ева да им се наслади до край.

Underhyped: Книгите, с които започнах #1

  

  Книгите, с които започнах не са сред най-известните поредици, а по-скоро сред едни от най-дългите за един нов книжен плъх, поне някои от тях. В двете части на този пост ще покажа десетте книги или поредици, които прочетох и които не са чак толкова известни в страната. 

  Това е пост за неизветсните книги, които съм прочела, а по една случайност и започнах с тях.

 1. Хекс Хол

Не съм сигурна колко пъти вече съм го споменавала, но това е трилогията, която ме хвана и ме превърна в този зарибен книжен плъх, който съм сега. От подарък за 13-тия рожден ден на най-добрата ми приятелка, Хекс Хол се превърна в най-любимата ми трилогия за наистина дълго време. Тя ме запозна с жанрът фентъзи и с типа книги, който ми харесва, запозна ме с вампирите, макар и да не са главната тема на историята и ме запали по тях.

2. Училище за вампири

   Получих Белязана и Измамена за Коледа от едни семейни приятели. Това са книгите, които прочетох всяка за по ден за пръв път и тъй като тогава все още бях чела само първите две на Хекс Хол, понеже третата още не беше излязла, това си беше рекорд за мен и то голям. Мисля, че едва в края на 2014-та година успях да завърша цялата поредица, тъй като дълго време стояха на осем книги, докато не си поръчах последните и не ги изчаках и да излязат де.

 

Поредицата може и да не е от най-блестящите, но аз точно заради това я харесвам. Тя смесва освен фентъзи и нормални тинейджърски преживявания и различни обрати, сред които и поява на нови приятелства и разруха на стари. Имаше много драма, митична и емоционална, имаше толкова много неща в първата ми дълга поредицата, че макар и да съм й дала по максимум 4 звезди на някои, това си остава една сантиментална поредица за мен.

  Да не говорим, че е пълна с много интересен тип вампири, вампири и вампири, магия и забавни моменти с приятели- какво повече да иска един вамп фен?

3. Академия за вампири

 Интересното за мен е, че си мисля, че щом аз

съм прочела тази поредица някъде между 13 и 14-годишна, то значи и всички останали са я ели някъде през 2012-та година. Само че не е така.

  Помня как намерих първата книга. Ровех се в един сайт, където ми даваше да прочета първите 2 глави май или нещо подобно и я харесах. Тогава вуйчо и вуйна бяха  в града и като цяло се сдобих с  шест книги, които изчетох за по-малко от две седмици. Това беше нещо невероятно, защото цялата поредица не беше нещо, с което се бях сблъсквала до тогава. За времето си тя е нещо уникално.

  Защо съм я сложила при Underhyped? Защото не знам кога е добила популярност тук, нямам идея. Тогава начинът ми да намеря втората книга на някоя поредица не беше да потърся в Goodreads, а да напиша в търсачката името на първата книга и една двойка до нея. За това, според мен тази поредица спада към тази графа поне в моите очи.

Първите три са в хронологичен ред и единствените, които помня по този начин, останалите вече ги почвам по спомен.

4. Тръпка

  Първата книга за върколаци, която прочетох.

  Истината е, че и до ден днешен съм с много смесени чувства относно тази книга (така и не завърших трилогията). Тя си има своят чар, но истината е, че не можах да се докосна напълно до героите дори тогава и макар още от началото да харесвам лесно книги, тази по някакъв начин ми се опъна, пък и не ми харесва начинът, по който все завършва- някакво такова неопределено. Хем свършило, хем не съвсем. Обичам когато нещо свършва, последното изречение едва ли не да крещи "Край!" или както в училище за вампири след осмата книга пише "Край...за сега."

  Както и да е, това не е главната причина да не съм особен фен, но е една от многото.

  Другото, което не ми харесва е самият вид върколаци и постоянната паника при смяна на температурата.

5. Момичето, което можеше да лети

  Това е първата книга с главна героиня на девет, която прочетох. 

  Тя всъщност е много хубава, макар и сравнително детска и може би фактът да не ми допада чак толкова много е точно този. Все пак, прочетох я, когато бях на 14, вече бях голяма за това.

  Това не променя факта, обаче, че е много хубава за правилната възраст читател. Тя показва много истина, събрана под формата на детска книжка. Начинът, по който хората се опитват да се справят с това, което не разбират- първо го потискат, а после го унищожават, когато не могат да го сломят. Само че, нашата героиня, макар и малка, е много силна и волна и успя да оцелее, да запази същността си, както и тази на приятелите си.

  Смятам, че толкова стигат за този пост, следващата част ще бъде пусната скоро.

  Това са книгите, с които започнах и които аз не мисля, че са чак толкова известни, макар и Тръпка по едно време да беше. 

  Смятам, че всяка от десетте, които ще покажа, си заслужава да бъде прочетена или оценена, но тъй като това са първите книги, които прочетох, може би не трябва да се съди по мнението ми.

Гневът и зората - Рене Ахдие

  Как е възможно в рамките на 200 от 400 страници една книга да ми стане любима? Как. Е. Възможно?!

   Наистина не мога да повярвам за колко кратко време една книга може да се издигне от почти непозната до моя любима. Едно е, че лесно харесвам книги, друго е, обаче, когато така бързо се издигнат в очите ми.

  Не съм запозната с приказките от Хиляда и една нощ, но видях някъде набързо скалъпен преразказ, докато се рових в едни ревюта и заключих, че най-вероятно биха били по вкуса ми. Не знам за тях, но Гневът и зората ме остави без думи.

  Ако не бях на училище, най-вероятно щях да прочета тази книга за един ден. Тя не е от малко страници, но стилът на Рене Ахдие е лек, който се чете изключително лесно и макар да разказва от трето лице, прехвърлях страниците с лекота, неприсъща за мен. Може би и самият сюжет има нещо общо с това. 

  Не бих казала, че започва бавно, по-скоро си започва с нормална бързина, а с развитие на събитията все повече и повече сме запознати с Халид и Шахризад, с природата им, с близките им и нещата, които се случват около тях и нещата, които стават около двамата главни герои.  

  Изключително много харесвам идеята на самата история- за владетел, който убива всичките си съпруги и тази последна жена, която успява да се спаси всеки следващ ден (зора?), разказвайки истории на халифа. За мен, няма нищо по-привлекателно в една книга от това момичето да се влюби в човека който мрази или пък в чудовището в случая, защото най-често точно те биват неразбраните и с най-нежните и мили сърца. Често, също така, на същите тези хора им се е наложило да издигнат стени около себе си, а аз обичам да гледам как една жена може да събори тези стени само с едно мигване.

  Е, книгата не се очертава предимно на любов, целта на Шахризад е да убие Халид, но по стечение на обстоятелствата...едното довежда до другото и така.

  Развитието на действието е с добра скорост, не се бави твърде много, но не се и развива със скоростта на светлината, а точно както трябва. Харесва ми как на моменти има мистерия, заплаха, малко екшън, любов и напрежение. Харесва ми как са изградени повечето герои, макар и да смятам да говоря само за двамата или трима.

  Шахризад е едно силно момиче, с ясна цел и несигурно сърце. Тя е умна, смела и много силна като характер, че и освен това. Умее да стреля с лък, което се издигна силно в очите ми и ред други неща, които дори не мога да започна да изреждам. 

  Още от началото изключително много я харесах как е представена, как се държи и колко е целеустремена, макар и в течение на книгата се забеляза това нейно колебание по стечение на обстоятелствата. Това, което най-много ми хареса беше, че тя никога не забрави защо по начало е отишла в двореца, макар и целта й да не си остана същата. 

  Колкото и да искам, не бих могла да опиша надълго и нашироко Халид, понеже той е от тези забулени в мистерия и тайни личности, които са преживели твърде много, за да бъдат способни да се доверят на някого до толкова, че да му покажат и най-съкровените си емоции. Той е от типа герои, които са се затворили в себе си и не желаят да споделят преживяванията си с никого другиго, колкото и тежки да са те. Той е от тези персонажи, на които им е нужен един единствен, но впечатляващ човек, който да ги разтърси достатъчно, че тази броня, стена,  тази предпазливост да се пропука, най-малкото, за да започне малко по малко да пада...Но само за даденият човек и за никой друг. Той не става слаб и лигав, напротив, бидейки способен да покаже чувствата, които много хора са убедени, че не притежава, той сякаш става по-силен герой. С две думи, Халид е от един от любимите ми типове герои.

  Джалал в Гневът и зората е като Кенджи в Разбий ме. Може би малко по-сериозен на моменти Кенджи, но аз като такъв си го възприемам. Джалал е от типа герои, които го играят най-добър и най-верен приятел на главният герой, които винаги ще намерят да разведрят положението или да отбележат нещо очевидно за всички останали, но не и за тях самите, в името на доброто и щастието на скъпите за него. Изключително много харесвам персонажът му, защото той е като глътка свеж въздух сред всичко, което се случва около тях.

  Краят на Гневът и зората не бе неочакван. Бях се досетила за него от началото на ревю, което четох. Това, което се случи, обаче, наистина много ме подразниха най-вече стеклите се обстоятелства и това, което се случи. Не ми харесва това, че Тарик не може да приеме изборът на Шахризад и си е втълпил, че тя страда от Стокхолмският синдром и на практика той и глупавите му приятели са виновни за развилите се обстоятелства, понеже не просто навредиха на Шахризад и Халид, но и на целия град и то заради едно момиче и глупаво тийн увличане.

  Когато се стигна до истината зад убийствата на съпругите на халифа, не си бях представяла точно така нещата с точно такава причина. Не знам какво  очаквах де, но със сигурност не беше това. Понеже напsоледък много рядко се случва да се изненадам в книга, това е един голям плюс за нея, но вече е ясно, че наистина много я харесвам, макар и да не успях, според мен, да изразя всичко, което исках да кажа.

  На кратко, Гневът и зората е една лека книга, която ще ви хване и задържи от първата до последната страница, ще ви държи в напрежение на правилното място и ще ви въздейства по още хиляди начини точно там, където трябва през цялото време. Това е книга, която лесно може да влезе под кожата на човек, стига да не неговият тип.

Обещание - Карина Хали

 Тази книга ми харесва твърде много.

  Не знам от къде наистина да започна.

  Бях набелязала Обещание още преди онзи бум на положителни ревюта. Kупих си я, но си остана на рафта ми с непрочетени книги доста дълго време, защото желанието ми да я чета заедно с всички останали просто го нямаше. Сега, обаче, по време на Book Buddy-A-Thon-а ни с Йоана реших, че е крайно време да я хвана тази книга и да я прочета, особено след като съм решила този и следващият да са месеците на любовните романи.

  Този месец не съм вземала по-добре решение!

   Истината е, че тази книга ми харесва повече, отколкото очаквах и дори не знам защо. Е, знам де, защото съдържа всичко, което обичам в нея, но да приемем, че избрах така да се изразя.

  Карина Хали пише умело, макар и по леко изтъркан начин. Много ми харесва колко леко се е получило всичко, как главите са горе-долу с еднаква средна дължина и колко бързо се четат. Успяла е страхотно да се превъплъти в героите, от чиито имена разказва, получавайки две различни личности, което не винаги е особено лесно, но тук се е получило страхотно.

  Друго, което изключително много ми хареса беше колко добре са показани отношенията между героите. Когато започнах да чета, нямах идея с какво точно се захващам, знаех, че Линдън и Стефани са най-добри приятели, но не знаех точно какви са им взаимоотношенията, как се държат един с друг и какви са с хората около тях, но в течение на книгата и събитията в нея опознах героите сравнително добре.

 Осъзнах, че в един любовен роман (няма значение дали е твърде еротичен или не) за мен са важни наистина много отношенията между героите, не само семейната обстановка, която обожавам при Сюзън Елизабет Филипс, а и само чувствата на двамата герои един към друг. Тук те са показана изключително добре, още от началото и постепенно се развиват. Промяната в тях е осезаема, вижда се всеки път, когато те двамата имат нова връзка или когато се погледнат и си помислят колко много се желаят, но обстоятелствата не им позволява точно в този момент да са това, което искат да бъдат. изключително много ми хареса да проследявам мислите, чувствата и отношенията им един към друг в цялата книга.

  Стефани и Линдън си подхождат като две парчета от пъзел. Те са просто идеални един за друг и това се разбира още от самото начало. За мен бе голямо удоволствие да проследя промяната в тях от началото до края, както и по време на развиване на връзката им. Не мисля, че бих могла да ги опиша добре, ако започна да ги разглеждам по отделно, по простата причина, че просто не мога да изразя с думи онова, което искам да кажа за всеки един от тях.

  Краят на книгата, около последните 50 страници, беше сравнително предвидим. Това беше изтърканата част, за която говорех, понеже във всеки подобен роман има три етапа- преди връзката, по време на връзката и след връзката, когато се случва нещо, разделят се и пак се събират по стечение на обстоятелствата. Тук третият етап хем го очаквах, хем не смятах, че ще е точно такъв, но беше предвидим, но ми хареса. Не бях чела подобно нещо от доста време и ми дойде добре. Харесва ми как завърши, наистина много, защото както започнахме със забавните Линдън и Стефани, така и завършихме. Даже по-добре.

  Обещание наистина е един горещ роман, показващ ни историята на двама най-добри приятели, които преминават през много, докато достигнат до крайната си цел, а именно да бъдат нещо повече и да се научат да живеят по този начин.

Короната - Кийра Кас

   За краткото време, което ми отне да прочета Короната, тя се превърна в любимата ми книга от поредицата.

  Вече съм говорила, че стилът на Кийра Кас е лек и увлекателен и много ми харесва. Наистина нямам какво повече да добавя.

  В момента съм толкова развълнувана от нещата, които се случиха в книгата, че дори не мога да си събера мислите достатъчно добре, за да напиша това ревю така, както бих искала, но ако изчакам, моментът ще е отминал.

  Наистина няма по-подходящ завършек на поредица от този. Не мога да повярвам колко много неща се случиха в рамките на 250 страници и колко много чувства изпитах заедно с Идлин. 

  В първата книга тя може и да не беше особено въодушевена от нейният Избор, но тук вече е наясно, че трябва да го продължи. Уникално е колко много израства в рамките на два месеца и как от разглезена принцеса се превърна в много по-умела жена, която знае какво трябва да направи. Много, наистина много ми харесва развитието й, понеже в последствие се вижда как дори се научава да слага чуждите интереси пред своите и да взима трудни решения, които може да й костват собственото щастие, което е един голям напредък за бъдещата кралица.

  С развитие на събитията все по-ясен и по-ясен ставаше изборът й, който ми беше сред фаворитите още в началото, но наистина не очаквах, че ще избере точно него. Много се радвам, че така ме изненада, но освен дилеми покрай това кой да избере за свой съпруг, тя трябваше да се занимае и с държавни проблеми, поради неразположението на родителите си. Идлин се справи страхотно със задачите си и през цялото време се доказваше колко умела кралица ще бъде всъщност и това е едно голямо развитие у нея.

  Кийра Кас е включила и малко напрежение и дори лека заплаха в цялата ситуация, която прави самата книга дори по-хубавата, отколкото вече беше и ме кара да я обичам още повече. Фактът, че накрая почти се просълзих (което ми се случва рядко) говори наистина много за самата книга и колко всъщност е хубава.

  Короната е наистина перфектният завършек на тази поредица. Тя ще ви накара да се смеете, да се усмихвате глупаво на романтичните моменти и дори да се трогнете със събитията в нея.

Изключително много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

Лейди Полунощ - Касандра Клеър

 Отне ми много време, за да се докосна до книгата и да я харесам.

  Когато излезе тази книга, имаше взрив на добри, положителни ревюта, които аз умишлено не четох, за да не се спойлна по някакъв начин, без да искам, защото вече го бях направила веднъж.

  Тъй като предишните две поредици на Касандра Клеър са ми сред любимите, имах големи очаквания към тази книга, твърде големи, даже. Може би затова ми отне толкова много време да се докосна до Лейди Полунощ, а може би се дължи на фактът, че ми отне твърде много време да я прочета- цяла седмица. 

    Това, което не ми харесва, предимно, е, че интересната част на книгата настъпо едва след четиристотната страница на моето копие, а това е много за една такава дебела книга. Поради бавното развитие на действието, аз не можех да се хвана да прочета повече от 70 страници на ден, което ме убиваш вътрешно и изморяваше. Чак ми дотегна от нея! Аз не исках да ми дотяга, исках да ми хареса и така и стана, но едва след четиристотната страница от 669 на моето копие.
  Вече на всеки му е ясно, че харесвам начинът на писане на Касандра Клеър, защото той е описателен в детайли, без да е натоварващ или дотягащ. Обичам как тя измисля нови идеи, харесва ми как ги развива в нещо невероятно и много обичам как изгражда героите си и връзките, между тях.
  Едно от нещата, които най-много ми хареса тук бяха семейните взаимоотношения и как са изградени. Цялата тази сплотеност между Блекторн и Ема, цялото обединение, начинът им на живот, така, както са свикнали да бъдат, това изключително много и допадна, а аз имам слабост към тези перфектни семейни обстановки, в които е показано как някой, в случая Джулиън, дава всичко от себе си в името на семейството си. Тук се вижда колко много е жертвал той, как всъщност от 12-годишен той го играе на баща. Още в Град на небесен огън се вижда, че той вече няма детство, защото го жертва в името на братята и сестрите си и отглеждането им, но все пак е друго, когато всъщност бъде описано. По този начин Джулиън се издигна много в очите ми.
  Това, което не ми харесва, обаче, е колко бавно се развива сюжетът. Сега, когато прочетох
книгата, знам, че така беше нужно, понеже Джулиън и Ема са нови герои и не знаем почти нищо за тях, трябва да бъдем въведени в тяхната история и така нататък, но толкова много протакане и мистерия...Според мен същото количество можеше да се побере спокойно и в 200 страници, а не в 400, понеже, както вече споменах, по едно време ми дотегна от това да чета само за това как и двамата с Джулиън имат чувствам към другия, но си мислят, че другият няма, как има убийства, които може, а може и да не са свързани със смъртта на родителите на Ема и как търсят въпросният убиец. Просто не ми беше чак толкова интересно, защото книгата клонеше към криминално фентъзи, но някак си не стигаше съвсем дотам.
  След тази прословута четиристотна страница, обаче, действието се качи на едно напълно ново ниво. То сякаш еволюира, експлодира, не съм сигурна кой епитет да използвам, за да го опиша, но след като прочетох повече от половината и почти бях убедена, че Касандра Клеър отново е станала начинаещ писател...Тогава всичко се промени. Сякаш писателката бе чакала точно това, защото когато бях на ръба на разочарованието се случиха толкова много неочаквани неща, действието така се забърза и се появи повече екшън, отколкото мислех, че ще има...Тогава, вече, реших, че ми харесва и че книгата си заслужава тези 4 звезди, които й дадох.
Оттам нататък всичко се развиваше сравнително добре, невероятно, даже. Много ми хареса всичко, което беше заложила в тези последни 200 страници, защото те преобърнаха виждането ми за книгата и за някои от героите на 180 градуса и това наистина ми хареса. Изумително е изградила всичко, но, за жалост, чак на края, поне за мен. Толкова много ми харесаха тези последни 200 страници, че чак ми се искаше да можех да оценя по-високо, но все още ми се струва, че 400 страници чакане за тези невероятни последни е твъъърде много, особено с бавното ми четене. И все пак, това, което се случи ме държеше на тръни, няколко пъти пробегнаха по мен тръпки на изненада, неверие и просто трогателност.
  Вече споменах Джулиън, който много харесвам, но не споменах неговият парабатай- Ема. Тя е героиня, която много харесвам, защото е не просто силно, но е и вярна, лоялна и прави всичко по силите си да помага на Джулиън и да го защитава. Е, те се пазят взаимно, но това го казвам във връзка с последните й действия в книгата. Всичко, което прави или казва тя накрая е с цел да предпази него, жертва себе си, един вид, за него, което просто показва силата на любовта й и на нея самата. Много ми харесва как е изградена като характер и макар в началото на книгата (което вече се разбра, че не ми допада) да е изразена като едва ли не безотговорна, тя е много повече от това.
  Вече споменах, че харесвам семейната обстановка, но друго, което ми допада са и самите отношения на героите един към друг. Семейство Блекторн и Ема са живели заедно години, а след последната война, връзката между тях се е затвърдила още повече и това се вижда в много от моментите, когато двамата с Джулиън знаят кой къде e, какво прави, какво чувства, но освен това, Ема познава братята и сестрите му и е в чудесни отношения с новата си приятелка Кристина, с която се познават само от няколко месеца и така, а после, когато пристига и Марк (надявам се това да не е спойлер) всички се стараят да оправят онова, което бе разкъсано преди толкова време между тях и накрая успяват, макар и с доста големи усилия.
  И като споменах Марк- по стечение на обстоятелствата и запознанството ми с Кийрън, още от самото начало много го харесах като вече един от героите в книгата, а след това, вече виждайки го с изграден характер и всичко, от което се нуждае един персонаж, още повече ми допадна.
  Лейди Полунощ е една емоционална, прекрасна книга, за която просто е необходимо малко повече търпение, но накрая със сигурност си заслужава! Тя е изпълнена с напрежение, мистерия, любов и голяма доза емоции, изненади- някои лоши, други добри, както и много, много екшън. Книгата е способна да ви разтърси, особено с последните си действия, разкрития и нови герои. 

След като прочетох "Реликвите на смъртните" и "Адски устройства"

От толкова дълго време чакам да дойде време за този пост. Не го написах по-рано, понеже исках да си припомня възможно най-много от двете поредици, за да мога да пиша по тях.

ВНИМАНИЕ: Този пост ще е пълен със спойлери, така че ако все още има някой непросветен в този свят и най-големите му обрати, да не чете нататък.

 Оригиналното заглавие на този пост трябва да бъде:

Моите открития

Не за първи път казвам, че когато човек прочете тези 9 книги в правилният ред- тоест да спре след петата на Реликвите и да започне с Устройствата, се удивлява пред уникалността, завършеността и всичките открития и неща, които се навързват в главата му и не за първи път съм оставена, взирайки се в нищото за известно време, докато осъзная всичко. Само че този път нямам този "аха" момент свързан с осъзнаването, а просто споменът за първият път.

  Да преминем към същината:

Какво разбрах и предположих след края на Реликвите на смъртните

1. Изабел и Алек Лайтууд произлизат от линията на Гейбриъл и Сесили

Доказателство за това е, че медальонът, който остана у Сесили сега е у Изабел- онова украшение, което Магнус даде да Уил. То се затопля в присъствието на демон. Само припомням.

След това този медальон се озова у Сесили и предполагам, че се предава от поколение на поколение, може би някъде дори е споменато, но дотук стигат спомените ми.

2. Явно червената коса на Хенри и дребният ръст на Шарлот са наследствени.

Въпреки най-различните смесвания и вероятно изгубената връзка между кръвта на Шарлот и Хенри от преди двеста години, сега познатите ни момичета (жени? жена и момиче?) Феърчайлд са наследили най-хубавото и от двамата- изобретателността на Хенри, тоест творчеството му и характерът на Шарлот. Нека не забравяме и буйната рижа коса на Брануел и ниският ръст на Феърчайлд.

3. Хенри е създал порталите, а Магнус е помогнал.

  Самото изречение си казва всичко възможно, но може и да се пробвам да разширя малко.
В последната книга е описано как Хенри работи върху тази много важна идея, която ще помогне на ловците на сенки да пътуват през пространството за секунди и я нарича портал. Само че има нещо, което не може да сработи от начало и му трябват други руни, които не са в Сивата книга, а такива знаци вече са си чиста магия, която е забранена за ловците, но не и за Магнус, който се съгласява да помогне и така и до днес се използват порталите в света на ловците на сенки.

4. Отличителният белег на рода Херондейл

  Единственото, за което съм объркана в момента е, че май и Клеъри има този родилен белег, а тя не е Херондейл, но това е мистерия, която може и сама да съм си създала. Не винаги чета внимателно, а понякога сънувам, че чета книги.
  Както и да е, след като в Принцеса с часовников механизъм Уил получи този белег, явно се е предавал от поколение на поколение и така стига до Джейс. Но ние това вече го знаем, заради моментът в Град от пепел, където инквизиторката го разпозна като свой внук и така нататък.

5. Принцът с часовников механизъм всъщност е Мортмейн

 Поради хубавите (и явно малко заблуждаващи корици), винаги съм смятала, че принцът е Джем, защото на корицата има сладур със сивкаво-бяла коса, а Джем е точно такъв, но в прав текст, още в самата книга се казва, че принцът всъщност е Мортмейн. Има една сцена, не съм сигурна дали беше спомен или преразказване, трябва да е било спомен, където бащата на Мортмейн го държи на ръце и му казва, че е неговият принц с часовников механизъм. Това беше много сладко и доста просветляващо.

  Сигурна съм, че съм забравила поне едно от разкритията, които направих по начало, но когато отворих черновата, за да пиша този пост, осъзнах, че не знам как да формирам това, което искам да кажа, с изключение на първото. Следователно, отнеме ми доста време, докато напиша този пост, макар и да е толкова кратък.
  Искрено се надявам да не съм спойлнала някого, но не е и като да не съм предупредила в началото.

Burn, Rewrite or Reread Book Tag

 Преди време Елена  Т. ме тагна на този таг, ноооо така и не можах да го направя, а и да не говорим, че не обичам да съм сред една от многото, когато нашуми нещо. В резултат на което едва сега успявам да го направя. И тагвам, на свой ред, моята полуадашка-  Юлия К

 Правилата са прости: избирате си книги,няма значение дали са ви любими или не (за по-голямо изтезание се препоръчва да са любими). Пишете заглавията им на листчета, които сгъвате и разбърквате в купа/чаша/кофа каквото намерите. След това вадите три от тях и от посечените книги изберете, една  която ще изгорите,пренапишете или препрочетете. Няма ограничения колко книги можете да включите, аз написах 15 и се получиха 5 ",рунда",но вие можете да използвате повече.Примерно 21 или 25, както решите.

Рунд 1

Белязана, Тръпка и Престъпни удоволствия

BURN  Белязана, понеже е сред първите книги, които прочетох и мога да мина и без нея, понеже, макар и да обичам поредицата, не съм й чак такава фенка.
REWRITE Тръпка, понеже не ми беше чак толкова интересна, колкото исках да бъде, имаше много изпуснати подробности, според мен и я прочетох предимно защото ми беше подарък.

REREAD  И ми остава да препрочета една от любимите ми книги- Престъпни удоволствия на Лоръл К. Хамилтън.

Рунд 2

Академия за вампири, Последната империя и Принц с часовников механизъм

BURN Това е много гаден избор, който трябва да направя. Да решавам между Академията и Принцът е жестоко...От начало си мислех да изгоря първата, но се замислих, че аз наскоро препрочетох втората, следователно не ми трябва да я чета отново... Така че, за огромно мое съжаление, Принц с часовников механизъм изгаря.

REWRITE А Академия за вампири ще я пренапиша, защото за да пренапиша книга, трябва да я прочета първо, нали? (Да, избирам аз да пренапиша книгата :D Въпреки че не знам какво толкова ще й добавям, може би повече Дмитрий и Роуз?)

REREAD Последната империя, без колебание, но тя е и последната, която остана де.

Рунд 3

Град на паднали ангели, Подменена и Стоманено сърце

BURN Тук, за щастие, изборът ми е далеч по-лесен- Подменена.

REWRITE Пренаписвам Град на паднали ангели, включвайки повече сцени с Джейс и повече споделяне от негова страна.

REREAD И препрочитам отново, и отново, и отново, и отново Стоманено сърце.

Рунд 4

Друговремец, Girl Online и Третият гроб отсреща

BURN Я, виж ти! Отново лесен избор- Girl Online отива в запаления казан. 

REWRITE Пренаписвам Третият гроб отсреща, понеже имаш прекалееено брутална сцена, в смисъл, не бих махнала сцените, бих допълнила малко повечко към края, за да не завършва по този начин.

REREAD И препрочитам Друговремец, понеже обичкам Джейми, макар че ако става на въпрос, бих пренаписала и тази книга, но всъщност не бих.

Рунд 5

Дете на пустинята, Последната игра: Ключ небе и Изборът

BURN Изборът излиза от играта, преди дори да е започнала.

REWRITE Избирам Дете на пустинята да бъде пренаписана с още 100 страници яки събития.

REREAD И препрочитам Последната игра: Ключ небе, защото обожавам тази книга.

Рунд 6

Наследницата, Алената кралица и Пътеводител за посветени

BURN  За жалост, Пътеводителят за посветени на Братството на черният кинжал ще гори, макар и да е много забава и интересна книга, съдържаща една от любимите ми кратки истории.

REWRITE Ще пренапиша Алената кралица, слагайки повече мистерия около Мейвън, за да не бъде толкова предсказуем герой, понеже никой не е толкова мил и добър, за колкото се представяше той.
REREAD И ще препрочета Наследницата, понеже тя ми хареса изненадващо много.

Рунд 7

 Уил Грейсън, Уил Грейсън Hush, Hush; и Множество Катрини

BURN Изгарям Hush, Hush, понеже нищо не помня от нея и не беше чак толкова впечатляваща, колкото трябваше да бъде.

REWRITE Избирам Множество Катрини да бъде пренаписана, понеже нищичко не разбрах на края- тя скъса ли с него или не? Беше намекнато по такъв начин, че всъщност хем ти казват- да, хем не и съм някакво- да или не, не ми казвайте "или".
REREAD И ще препрочета Уил Грейсън, Уил Грейсън, за да се забавлявам с двамата Уиловци.

Рунд 8

Пътят на кралете, В плен на магията и Таен вампир

BURN  Изгарям Таен вампир, макар и много да ми хареса по времето, в което я прочетох, никога не съм харесвала фактът, че в тази привидно любовна книга, Л. Дж. Смит включи само една, единствена целувка, която дори не беше описана подробно, а само от рода на "- Джеймс, отбий колата, искам да те целуна!"- Това не е дословен цитат.

REWRITE В плен на магията- много би ми се искало да видя още малко след края на книгата, нещо...повечко. Хареса ми как завърши, но още 20 страници нямаше да са излишни.

REREAD И понеже обичам да се изживявам като мазохист, смятам да избера Пътят на кралете като книгата, която да препрочета.

Рунд 9

Вестители, Аз, вещицата и Петата вълна

BURN  Без никакво колебание избирам Петата вълна.

REWRITE Хм, тук, често казано, за момент се зачудих коя да пренапиша, но веднага реших да е Аз, вещицата, но не съм сигурна какво точно искам да променя по нея. Може бииии, нека говорим за преводът и, а? Избирам да оправя превода, правейки го по-точен, по-хубав и с не преведени имена на Саут и Марч (Юг и Март).

REREAD Вестители със сигурност ще ме разтърси така, както и първият път, когато я прочетох, ако не и повече.

Рунд 10

Проклятието на тигъра, Принцеса с часовников механизъм и Чаровник по рождение

BURN  Тук, вече, изборът ми е мноооого гаден, защото ми се паднаха три от любимите ми книги! Да, Чаровник по рождение ми стана една мааалка любимка, но май ще се наложи да я жертвам, понеже... НЕ! Като нова любимка й се полага по-добро място, така че- избирам да изгоря Проклятието на тигъра, само този път.

REWRITE Ще избера за пренаписване Принцесата, понеже вече я препрочетох веднъж.

REREAD И ще препрочета Чаровник по рождение, защото е супер.

Рунд 11

Слепият херцог, Въглен в пепелта и Бляскаво момиче

BURN Избирам на изгоря Бляскаво момиче, някак си не ме заслепи така, както исках и очаквах.

REWRITE Ще пренапиша  Слепият херцог, но не знам точно как.

REREAD И ще препрочета Въглен в пепелта, защото е у-ни-кал-на.

И такааа, това беше краят и както винаги, прекалих с това, което ми беше възложено като задача с тези множество рундове, но какво да се прави. Мога да продължавам още и още, защото май всичките ми книги са кратни на три, хихи.

Популярни книги/поредици, които не съм чела #2

Четейки Lady Midnight, блогът ми ще умре в следващата седмица.

1. Крадецът на книги

 Това е грешка, която смятам тази година (примерно) да поправя.

 В момента единственото, което ме спира да си купя тази книга е, че някой ми беше казал, че

има тъжен край.

  По принцип вече се старая да не съдя книгата по възрастта на героите, по резюмето и по краят, но е факт, че не обичам да чета такъв тип книги, макар и да имам няколко такива любими. Факт е, също така, че книги с тъжен край могат да ми станат или любими или омразни, а някак си не искам да е второто с тази.

  И все пак, смятам наистина де се опитам тази година да я прочета (не е като да имам 60 непрочетени или нещо...).

2. Светлината, която не виждаме

Всъщност, не знам абсолютно нищо за тази книга, но по едно време беше страшно нашумяла. Нямам идея за какво се разказва, макар и да съм чела резюмето, нямам и идея дали дори е мой тип. Ако реша да я прочета, ще е от чисто любопитство.

3. Колелото на времето

 Не знам, всъщност, до колко е известна тази поредица на младото поколение, но е доста големичка и ми изглежда интересна. 

 След Мъглороден, открих, че притежавам любов и за класическо фентъзи или просто high & epic фентъзи. Както и да избереш да го наречеш, щом е фентъзи, обичам го. Така че в течение на дълги години, поне по една от тези книги на година смятам да прочитам, започвайки от тази (примерно).

4. Хрониките на Нарния

Мисля, че ще е достатъчно само да кажа, че след като тези книжки имат-нямат 300 страници, мога да ги изчета сравнително бързо, така че и те са наред, но кога, не знам.

5. Хобит

 По едно време бях започнала да чета Хобит, но тогава не ми се четеше точно тя и я оставих. Това, което забелязах, приятно изненадана, беше, че във филма, понеже гледах него първо, са направили почти всичко, както е в книгата, докъдето стигнах.

 Толкин наистина има тежък стил на писане и макар да не беше нещо кой знае колко особено, аз се измъчих докато прочетох само онези 50 от 300 страници.

  Смятам, обаче, да я дочета.

  Все някога.

6. Ясновидците

Когато излезе, книгата събра голяма популярност, поне сред блогърите. Дори ми стана интересно да разбера за какво става дума, макар и да не ме хвана идеята. Особено историческата част. Това е книга, която не съм сигурна, че ще прочета.

7. Светът на диска

  А това е поредица, която нямам намерение на чета изобщо.

  Обаче, нещата, които не смятам да прочета, най-често се оказват едни от любимите ми по-късно. През повечето време. Така стана с Хари Потър, например.

  Въпреки това, имайки си едно наум, смятам, че Светът на диска не е за мен, тъй като самата поредица ми навява лоши спомени, но освен това, доколкото разбрах за нея, въобще не е мой тип.

  Такаа, това бяха книгите, отредени за тази част на поста. Не знам кога пак ще има такъв, може би, когато се сетя за други известни книги и поредици, които не съм чела.

  Този път има 2 книги и една поредица, която не смятам да чета, но какво да се прави, въпрос на вкус.

  

И сега, имам въпрос: Ще му бъде ли интересно на някой да направя поредица постове с Класически фентъзи поредици, които не съм чела, където ще изреждам по няколко серии и ще казвам по няколко думи за тях, коментирайки ги? 

Не че няма да го направя и без това, но бих искала да разбера дали има някакъв интерес.