4 неща, които ме ужасяват като книжен плъх

  Този пост е вдъхновен от снимките в Instagram, които колкото и да са красиви, ми причиняват истинска болка да ги гледам.

  Тук може дори някои хора още да се разпознаят и искам да отбележа, че този пост не е нападка към тях, а просто писмен израз на ужаса ми от подобни действия срещу книгите, защото за мен да си книжен плъх означава да пазиш книгите си, а не да ги окипазяваш в името на едната снимка.

  Ще слагам примерни снимки тук, взети от Google Изображения, няма да пиша източници.

  1. Подгъната предна корица към задната.

  Това е едно от нещата, които винаги са ме изкарвали извън релси. Признавам си, че често го правя с тетрадките и някои от по-тънките учебници, за да не заемат много място на чина, но никога не съм го правила с книги и няма и да го направя. Само при самия процес на прегъване усещам съпротивата на самата корица- на дебелите учебници!, която отказва да се разчекне по такъв начин, че да се подгъне до задната, да не говорим, че после освен ако не е затисната между две книги, ще стърчи отворена и извита като дъга.

  Виждала съм хора да четат така. Една моя бивша приятелка ми подгъна така копието на Червената пирамида, а то е старото копие, което е дебело колкото 500 страници! Като видях това се ужасих и година по-късно окончателно отказах да й дам книги и това беше една от причините. След това видях едно момиче в автобуса да чете Чужди очи. В момента, в който отвори книгата, прегъна половината страници отзад и почна да чете. Сърцето ме заболя като видях това, защото самата книга вече приличаше на вестник! 

  Черешката на тортата, обаче, беше когато видях снимка в инстаграм на две мои любими книги. Едната е малко над 600 страници и поне 100 от тях бяха прегънати отзад, а другата е малко под 400 и предната й красива корица беше окипазена, за да се получи снимката. Не мога да повярвам как това би могло да се направи! Аз се ужасявам само при мисълта да ми се подгънат ъгълчетата, което за жалост се случва по-често. Но цялата корица?! Това е окипазяване на най-красивата част от книгата!

  После тези книжни плъхове, или четящи хора, пишат как пазят книгите като очите си, а в следващия момент виждаш прегънатите корици, прегънатите страници и храна по тях! ХРАНА!

2. Като казах храна- веднъж видях на една снимка бисквити сложени върху разтворена книга.

  Виждала съм какви ли не постове за това как хоата не ядат докато си четат книгата, за да не я омазнят с мръсните си ръце и така нататък и в следващия момент виждам бисквити по страниците, солети и разни други работи. Да бяха ръснали малко трохи, ей така, за цвят.

3. Книгите служат за подложа.

  Това е едно от любимите ми. Натрупай няколко книги една върху друга, за предпочитане с хубави корици, и си сложи чашата с чая, кафето, какаото или виното върху тях. Направи снимка и отпивай бавно, малко по малко. Остави чашата там поне 1 час, докато изпиеш това нещо, а после я забрави там, за по-добър ефект. Махни я и се наслади на хубавия кръгъл отпечатък, който се е получил върху най-горната книга. Па може и отпечатък от кафе да има, защо не. Това показва какъв добър книжен плъх/четящ човек си.  Толкова си бил съседоточен в четенето на книгата, че чак отпечатък от чаша имаш там.

  Защото книгите служат само за това- за подложка.

4. Прегънати страници като цвете.

  Има един много хубав Instagram профил, който следвам. Той е с невероятни снимки. Повечето на вид са еднакви, само книгата е различна, но това не означава, че пак не се ужасявам като видя как момичето е прегънало страниците си. Тази снимка, която е под точката е само пример, защото нейните са далеч по-прегънати и намачкани.  Не знам после как ги затваря тези книги, защото аз съм правила това със сборниците си по математика и не само че самите станици седят подгънати, те не могат и да се затворят като хората.

    Тези хора които мачкат и окипазяват книгите си по този начин може и да се мислят за книжни плъхове или четящи, но аз не мога да ги възприема, защото за мен книгите са съкровища, които трябва да пазиш като очите си, а не вестникарски изделия, които можеш да използваш вместо тоалетна хартия. Обикновено се водя за човек, който е способен да възприеме много неща, но това е едно от тези излючения, които и да искам не мога да приема нито да уважа.

  Има, разбира се, още неща, които не ми харесват в снимките. Имаше лепенки залепени по тях и много разпръснати страници, навярно от стари книги, които никой вече не чете. Това, което ми е най-странно е когато сложиш книгите на пясък или на земята, за да ги снимаш и като ги поразчекнеш, за да можеш да събереш 5-6 отворени книги за снимка. Веднъж го опитах и не успях да сложа и две, които да си останат отворени, просто защото гръбчетата им не бяха така здраво пречупени. О, да, те бяха или нови, или като нови.

  Това беше от мен. Отново отбелязвам, че този пост не е нападение към никого, а израз на мнение и ужас.