понеделник, 7 ноември 2016 г.

Magic Strikes by Ilona Andrews

  It took my breath away.

  Последният път, когато се обсебих от книга до толкова, че да я сънувам, четях Пътят на кралете, което беше миналата година през лятото. Сега това се повтори, но с тази така завладяваща поредица, която харесвам твърде много, за да спра да чета на третата книга, трябваше да продължа и го направих.
  Как е възможно с всяка следваща книга героите ти да стават все по-добри и по-добри, все по-силни и по-впечатляващи, а стилът ти на писане да погълне читателят до толкова, че да се чувства виновен, когато спре, за да отиде до тоалетната? От три години не съм се обсебвала до толкова, че да чета, докато ям- нещо, което вече не правя, защото ценя храната почти толкова, колкото книгите.

“I gave him a smile. I was aiming for sweet, but he turned a shade paler and scooted a bit farther from me. Note to self: work more on sweet and less on psycho-killer.” 

  В Magic Strikes, предизвикателството, пред което Кейт и шейпшифтърите се изправят е много по-голямо от предходното и този път има битки, кървища и ужасяващи описания от самото начало до самия край. Всичко ескалира до толкова, че не можех да спра да чета, докато не я завърша, но за жалост нуждата ми от сън се обади твърде рано. За сега, всяка от тези книги я чета по 2 дни и не мога да повярвам колко бързо минават, сякаш отново чета за Анита Блейк. 
  Илона Андрюс притежва някаква странна любов към протакането на едно от най-интересните неща в книгите, освен главния случай разбира се, и това са отношенията между Кейт и Кърън. Може да звучи така, сякаш те са главното нещо, понеже само тях двамата разглеждам, но не е така. Държа да се знае, че те двамата се виждат в началото и в края на книгата в най-добрия случай, но техните моменти са едни от любимите ми и развитието им като личности заедно се вижда. Тяхната връзка, ако може да се нарече такава, преминава през различни периоди и тук достигна до един вълнуващ такъв, но ги прекъснаха, хаха. Искам да удоша авторката за дето толкова бави това тяхно събиране. Тя знае как да поддържа интереса и да го държи в напрежение.
  До сега все пропусках да разкажа за Дерек- младият върколак, който е в поредицата от самото начало и дори не знам защо. Той е един от онези герои, които са преминали през наистина много голяма промяна и продължават да го правят, а тук всичко се върти около него. Намирайки Дерек пребит почти до смърт, Кейт решава, че трябва да отмъсти за това, но и подозира, че някой, много по-силен е замесен в всичко и до тези нападения има повече замисъл от просто студенокръвно убийство.  Разследвайки случая, тя понася много рани, за които чак е невероятно, че оздравяват. Тук тя демострира отново огромна сила и разкрива част от себе си, която би я изложила на смъртоносна опасност, но го прави в името на живота на приятелите си, мислейки предимно за Кърън. Тя е голям инат и не би си го признала, ако я питате.

"The vampire stared at me, his mouth slack as Ghastek assessed his options. I took a couple of forms from my desk, put them into the vamp's mouth, and pulled them up by their edges. "What are you doing?" Ghastek asked.
 "My hole puncher broke." 

  Забелязва се промяна в поведението на Кърън, той все още е алфа-мъжкарят, по който точа лиги като Ниагара, но държанието му е някак по-забавно и леко, отколкото в първата книга. Той вече не е чак толкова мистериозна личност и се държи малко по-добре и лековато с нея, отколкото преди. Това ми харесва, защото техните части винаги са най-забавни. Изглежда, че и двамата не могат да изберат между това да се избият или да се чифтосат, а понякога и двете едновременно. Толкова е забавно, че просто няма на къде, а с Кейт и най-опасния момент пак може да стане забавен, но по-скоро по начина, по който се справя със заплахите, а не с коментарите й.
  По време на битка тя е наистина сериозна и много плашеща и вече не можеш да кажеш, че само говори без да действа, не, тя е човек на думата си и я спазва до последната буква.
  Фактът, че написах това ревю за по-малко от час, говори точно коло много харесах книгата. Толкова бързо я прочетох, че не е за вярване, защото беше най-дългата до сега. Много харесвам стила на Илона Андрюс, може да слага малко повече подробности в ненужните детайли, но си заслужават да бъдат прочетни, защото те кара да се чувстваш сякаш си там, а аз лично направо мога да кажа, че гледам през очите на Кейт.
  Вече обичам тази поредица и не знам защо до сега не сложих нито една от тези книги в любими в Goodreads, затова ще поправя този пропуск и все някога ще го направя, а сега отивам да чета Magic Bleeds, защото не е като да имам 3 книги за редакция до края на ноември.
  Препоръчвам поредицата за Кейт Даниелс, не се плашете от английския език, само след две страници, ще се търкаляте по земята от страх или от ужас, от вас зависи, хаха.

Няма коментари:

Публикуване на коментар