събота, 5 ноември 2016 г.

Magic Burns by Ilona Andrews

  Magic Bites беше добро начало, но Magic Burns вдига летвата наистина високо със своята преизпълненост с действие, убийства и малко повече моменти между Кейт и Кърън. Тази книга от поредицата за Кейт Даниелс на Илона Андрюс направо разбива представите за вечно слабите втори книги.
  Тук главите са по-кратки, което наистина ме изненада приятно, защото не го очаквах, а развитие в писането има и то голямо. Вече няма чак толкова ненужни описания и детайли, но битките, и някои по-кървави сцени, са все така добре описани. Това продължава изключително много да ми харесва и да повишава оценката ми с поне половин звезда.
  Сюжетът като че ли също е построен и представен по-добре. Илона Андрюс предава действията наистина добре и нямаше нещо, което да не ми хареса. Отново няма да навлизам в детайли, за да не издам неволен спойлер за предходната книга или за нещо в тази.
  Ако в Magic Bites Кейт не правеше впечатление на особено силна героиня, а повече на устата, остроумна аматьорка, то в Magic Burns се вижда истинската сила, която се крие под повърхността. Илона Андрюс показва една част от дълго оплетената истина за главната си героиня и по този начин позволява да се правят различни спекулации относно произхода и вида на Кейт и аз даже вече си имам няколко теории. Демонстрацията на сила, която прави Кейт тук е наистина голяма и през цялата книга, а не само в края или по средата, от началото, до самия финал, тя е изпълнена с екшън, убийства, битки и много наритани задници точно от нея, което истински ме впечатли и останах много доволна.
  Както вече и споменах, тук има и повече сцени с Кърън (Curran), които малко по малко стават едни от любимите ми, защото както вече казах- той е точно типът мъж, който харесвам и искам да видя как ще се развие и как ще продължи да го представя писателката. Хареса ми това, че тук двамата общуват повече, доколкото това тяхното може да се нарече така, и факта, че отново демонстрира сила. Чрез едно изливане на чувства от страна на Кейт, не точно в момент на слабост, може да се усети, че може би думите й все пак са достигнали до него, все пак мъжаги като Кърън имат една дебела стена пред себе си, която ги предпазва от всякакви чувства. Или поне би трябвало. 
   Вървейки заедно със сюжета, тук идват нови и стари герои, което е нещо неизбежно. Аз лично постепенно започвам да ги разпознавам, че напоследък имам проблем с помненето на каквито и да е имена и личности. Някои от новите са Андреа, която се оказа доста интересна персона, но има твърде малко информация, за да я разглежда подробно, а другата е Джули- малко момичене, впримчено в целия този ад "на възрастните". Е, малка- на 13 е.
 Тя е лекичко противоречива личност, защото в единия момент е смела, в следващият бяга при така нареченото си "гадже", което е едно мазно... Но момичето има потенциал да се развие и притежава ценна дарба. Ролята й е голяма и аз всъщност я харесвам. Според мен, обаче, Илона Андрюс създава впечатление за много по-малка героиня, отколкото Джули всъщност е и това не е нещо рядко срещано при писателите, те често ще представят едно 13-годишно дете като клонящо повече към 8-9. Това не е задължително нещо лошо, просто е странно, когато в днешно време 13-годишните изглеждат по-големи от мен (скромните ми 153 см. не ми помагат).
  Екшън, сила, бързо развиване на действието, демонстрация на плашеща сила у Кейт и повече сцени с Кърън- как да не харесаш тази книга!

Няма коментари:

Публикуване на коментар