Ето че стигнах в един момент от поредицата, в който вече не мога да пиша ревюта.
Оказа се, че моята невежест е по-голяма, отколкото си мислех и през цялото време говорих за Илона Андрюс като за "тя", когато е "те", защото явно тя и съпругът й Гордън пишат заедно тази невероятна поредица и това още повече обяснява защо е толкова страхотна и плашеща едновременно и защо всичко е така завършено. Дори малко ми олекна, че тези сложни сюжети не се вият в главата само на един човек, а на двама, но пък това отново доказва как една двойка в пълен синхрон може да бъде наистина смъртоносна, защото зад Кейт и Кърън се крият истинските кукловоди, които май са си здравата плашещи. Освен това, най-сетне си обясних манията по руския в тази поредица, не че имам нещо против, този език не ме впечатлява толкова, колкото тези англоговорящи, по-скоро ме дразни. Както и да е, Илона е рускиня, така че мога поне да се радвам на автентичността на думите и виждайки този език на латиница, ми е доста странно.
Защо не мога да пиша вече ревюта? Защото книгите задълбават все повече и повече в главния поблем тук, а аз намирам за огромна трудност да коментирам нещо по тях, а освен това предполагам, че с толкова много ревюта на тази поредица, статистиката ми ще падне с около 50%, защото едва ли някой обича чак толкова много спойлерите, които се опитвам да не издавам.
Прочитайки тази книга само преди два часа, аз вече забравих за какво ставаше дума, не защото не беше интересна, а защото ми е леко трудно да го осмисля. Magic Slays е сякаш малко по-тъмна от предшественичките си, но за мен Magic Bleeds е най-добата книга до момента, защото роднинските битки ми харесаха повече от опасността към елиминирането на 30% от населението на Северна Америка. Тук нещата взимат много интересен обрат и докато в Magic Bites нямаше толкова много действие, от там нататък, дотук, всяка глава е преизпълнена с истински битки и много магия.
Кейт отново се изправя пред много предизвикателства, но най-голямото е това да спаси Джули без да издава на целия свят коя е. Изключително много напрежение беше вложено в този момент и мога да кажа, че това беше последната кулминация в книгата, която се получи изключително добре, а развръзката беше меко казано плашеща, зловеща и изключително интригуваща.
Не мисля, че е удачно да продължа да опявам колко е добра Кейт и така нататък, защото го повтарям във всяка книга, по различен (или еднакъв?) начин, с много (или пък малко?) думи. Това, което трябва да кажа тук е, че отново има един обрат, който изобщо не очаквах, но трябваше да предвидя. Отнася се за майката на Кейт и малко истини за баща й Ворон (осиновителят й), които бяха доста изненадващи.
Трябва да спомена, че моят любимец Дерек направи наистина впечатляваща демонстрация, на сила, умения и ум, която послужи за бъдещото обучаване на един млад буда- така наричат хиените шейпшифтъри (хиенолак не звучи добре). Името на това момче не знам как се произнася, за мен е Асанио (Ascanio).
Освен това, за да не нарушим рутината, ще споделя, че Кейт и Кърън се сработват изненадващо добре и все още се стараят да се учат да действат заедно. Не им е лесно, но ако беше, едва ли щяха да се съберат като за начало. Продължавам изключително много да харесвам Кърън и искам да видя развитието им в следващите книги.
Много смърт, много битки, кървища, гнусни кървави описания на жертви, магически ритуали, странни семейни събирания, хумор, опасности, сбирки на всички магически същества и още много смърт, а тази книга свърши твърде рано, за да е истина, а аз като една пълна ненаситница се отправям към Magic Rises, защото не мога да повярвам колко зле се получи това ревю. Някой да ми направи незаслужен комплимент, моля!
Няма коментари:
Публикуване на коментар