сряда, 9 ноември 2016 г.

Magic Bleeds by Ilona Andrews

 “Are you out of your mind?" 

It's not polite to lie to your best friend. 
"It's a possibility.” 


 Окей, fellas, това официално е сред една от любимите ми поредици, а Илона Андрюс малко по малко се изкачва по стълбичката с любими писатели. Чак ме е яд, че поредицата не е завършена и ще трябва да чакам не знаейно колко месеци, за да излезе десетата книга, а съм едва на четвъртата. Но не за дълго, хахаха.
   Magic Bleeds е един жесто и къвожаден сблъсък между роднини, а в предишното си ревю забравих да кажа две неща- теорията ми за Кейт и тайната й се потвърди и светът, който писателката е изградила е изключително завършен, но към тези ще се върна по-късно.
   Ако в предишната книга смятах, че Кейт се е изправила пред жестоко изпитание, то в тази стоях на тръпки през цялото време, защото във всяка следваща глава животът й беше във все по-голяма опасност, а аз дотолкова се зомбирах, че не можах да се откъсна от книгата, докато вече очите ми едва-едва се държаха отворени. Не че не можех да продължа, просто щеше да ми се наложи да напиша веднага ревю и да стоя до 5 сутринта.
  Като премахнем общите приказки, нека да ви кажа, че наистина, наистина, наистина много препоръчвам тази поредица, защото откакто я почнах старите навици се завърнаха и не мога да правя нищо друго освен да чета, което е доста плашещо, имайки предвид, че в последните 2 месеца не бях чела като хората. Откакто се запознах с Кейт съм прочела 4 книги за една седмица и не мога да се спра. Толкова са завладяващи, добре описани и написани, че не мога да се отлепя от тях. Може и да преувеличавам малко, но всеки има различни вкусове и Илона Андрюс направо е уцелила моите до последната сричка. Сякаш отново чета Анита Блейк. Да знам, че това вече го казах веднъж и сигурно ще продължа да го повтарям.
  Мисля, че вече е време да спрем с общите приказки, които станаха половината ми ревю и да тръгнем по същество.
  Изправейки се пред това огромно предизвикателство, Кейт едва се измъкна жива от него, Кърън също. Това беше педизвикателство не само за тях като воини, тествайки силите им, но и като хора, защото съществата, срещу които трябваше да се изправят имаха способността да ги подлудят, а за един шейпшифтър това не е добре. 
  В Magic Bleeds Кейт е тествана на повече от едно ниво и наистина много внимавам да не издам нещо, макар и да пускам тези ревюта едно след друго. Тя преминава през множество препятствия, докато открие кой напада най-силните места на Атланта и убива едни от най-влиятелните хора с лекотата, с която човек настъпва мравка. Откритието й я отвежда до заключението, че този път тя ще трябва да се изправи срещу член на изкривеното й семейство, а тя не е готова за това, не още, но бивайки притисната в ъгъла, Кейт няма особен избор. Крайния резултат просто доказва точно колко силна е тя и извиква спомена за нея във втората книга, когато всички прегради бяха паднали, а тя бе освободила цялата си сила, за да се бие рамо до рамо с глутницата. Тогва това я издигна много в очите ми, а сега тя просто се приближава с изненадваща скорост до нивото на Анита Блейк, а мисля, че всички знаем колко я обичам.
  Тук най-сетне  Кърън и Кейт се събраха, което не го смятам чак като за спойлер, защото от третата книга си личеше, пък и нека бъдем честни, всеки знаеше, че това ще се случи рано или късно. Отношенията им наистина се подобряват, но има още върху какво да работят, защото всеки от тях е свикнал да действа сам и сега изведнъж всичко се промени и те трябва да се сработят. Всеки трябва да направи компромис и да се откаже от нещо и това не им е лесно, но се стараят и мога да кажа, че наистина ми харесва как не всичко стана от изведнъж, а постепенно, показвайки на читателя как всичко започва и продължава.
  Тази книга наистина се докосна по-лично до Кейт от всяка друга и затова толкова ми хареса. Тя показва една нейна страна, която до сега беше само загатната и просто няма как да не се оцени.
  В началото на ревюто си споменах света. Изключително добре изграден, има си история и обяснения защо нещо е така, както е. Всичко, което е споменато си има история, минало, настояще и бъдеще, правила и традиции, неща, които рядко могат да се забележат в обикновена YA поредица или книга и това наистина много издигна романите в очите ми. Най-много ми харесва как с всяка следваща книга все повече и повече от традициите на шейпшифтърите се разкриват, техните обичаи, обреди и неща, които един външен човек, така да се изразя, не би знаел. Харесва ми изключително много как всичко е изградено и продължава да се надгражда с всяка следваща част и това наистина е една страхотна поредица.
  И вместо да редактирам книгата, която имам, сега отивам да чета Magic Slays, защото не съм аз, ако не прекаля с нещо.
  Искрено се надявам някой да прояви поне малко интерес към тази поредица, която така бързо успя да се издигне сред любимите ми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар