понеделник, 21 ноември 2016 г.

Четенето на т. нар. indie authors (self-published)


Не мога да кажа, че имам голям опит със самоиздалите се автори, но в последния месец и нещо прочетох достатъчно такива книги, за да хвана основата и смятам да споделя досегашните си наблюдения, а ако продължа да чета подобни книги, може и да направя поредица от това.

1. Книгите им са евтини.

Това се отнася най-вече ако смятате да ги купите и то в електронен вариант, за хартиения нямам идея. Те постоянно пускат някакви намаления, промоции и дори ги пращат безплатно ако се абонираш за тях или просто ги слагат за седмица на безплатния режим в Amazon, поощрявайки читателите да оставят ревюта, за да се популяризират книгите им и да печелят повече. 

2. Често в тях има грешки.

Има много по-голям шанс да срещнеш някаква грешка (или повече от една) при тези автори, защото не всички могат да си позволят редактор и коректор, но дори и да са го направили, пак може да се срещнат. 

3. Бързо се четат- предимство и недостатък.

Тези книги са най-често кратки и леко написани. Чела съм тъй както 60 страници, така и 400+. От една страна е хубаво, защото бройката на прочетените книги се увеличава сравнително бързо, но от друга, те са твърде кратки, за да бъдат удовлетворителни. Често такива книги изглеждат незавършени и някои неща са претупани и написани и описани през пръсти. Не знам защо просто не се отпуснат и не си напишат всичко, а може и до там да стигат възможностите им, нямам идея. По-дългите книги, които съм чела, обаче, са невероятни! (Тук е моментът да включа факта, че навсякъде има всякакви изключения.)

4. Не са написани професионално.

Четейки предимно известните книги и бестселърите, които се превеждат тук и повечето непреведени такива, мога да кажа, че има огромна разлика. Липсата на професионален редактор и коректор си казва думата в творбите на тези indie authors и те са сравнително по-слаби, отколкото биха били, ако професионална ръка ги беше минала, но пък и някои идеи не биха били отпечатани от никое издателство, така че това е едно нещо, което трябва да се има предвид. Не всички самопубликували се автори стават.

❤ ❤ ❤ ❤ ❤
 


   Точките ми малко се изчерпаха.
   Четейки толкова дълго само този тип романи ми омръзна наистина много. Абонирала съм се за десетки имейли, но чета предимно от един, но за жалост тя праща предимно paranormal romance и ми втръсна от такива. Имам още две, от които само едната искам много да прочета и приключвам, ще се върна към истинските и добри книги, които се трупат на купчини и на списъци по рафтовете и в електронната ми книга. 
  Разликата между тези два вида автори е толкова голяма, че не е истина,  аз не бих могла да я представя достатъчно добре, дори и да искам, защото все нещо ще изпусна да спомена, но наистина всичко е различно. Използва се по-малко разнообразна лексика, по-малко сложни изречения и със сигурност има доста пропуски в сюжета. 
  Да не говорим, че по-кратките книги са по-трудни за ревюиране, понеже няма какво толкова да се каже освен ако не развиваш безсмислени локуми или ако си намразил прочетеното.
  Според мен обаче, те не са нещо лошо, това все пак са хора, които по един или друг начин са успели да публикуват книгата си и да изпълнят до някъде мечтата си, но според мен да си indie author не е толкова доходоносно, колкото ако е чрез издателство, защото всичко движиш ти. Следователно, колкото повече копия за ревюта пращаш и колкото повече промоции правиш, толкова по-голяма е загубата и като няма кой да ти направи реклама има да чакаш някой да научи за книгата ти. Наистина мисля, че това е по-скоро като хоби с шанс за печалба, но не и стабилна работа, която да ти печели хляба. Да не говорим, че повечето писатели работят предимно през Amazon, а този сайт има толкова много условия и глупости, че не е истина.
   Това беше от мен, надявам се да се е получило добре да и да не съм объркала някого, хаха.

1 коментар:

  1. Интересна тема. Докато я четох се сетих за 3 от романите на мой чичо от Габрово ( бивш боксьор заедно с неговия брат ), който в своите романи описва преживяванията си и своите пътувания по света. С особено нецензурен език и голям реализъм. Най-вече за времето прекарано в Южна Африка и САЩ. Сетих се и за още няколко самоиздали се писатели българи на които съм попадал и впечатлението ми беше следното: липса на коректор, издател и редактор - по-голяма свобода на мисълта и идеите. В някаква степен напомнят на тези филми с малък и среден бюджет, заснети с обикновена камера и от първо лице. Свежи, различни, далеч по-реални и добри да се разсееш от време на време.

    ОтговорИзтриване