неделя, 10 май 2015 г.

Когато човек няма муза

 Много автори казват "Не разчитай на музата си, защото тя най-често е на ваканция." И най-гадното е, че са прави. Музата ми толкова често си пуска отпуск, че ако я чакам, не бих могла да стигна до никъде, но това не променя факта, че без нея пиша по-трудно. Най-често, дори, написаното не е никак добро или хубаво.
  Точно сега съм в един такъв проклет период. За това и пускам тагове толкова много. Първо, защото са интересни и второ, защото не изискват някакво голямо вдъхновение, че да им бъде отговорено. Изисква се просто личното мнение.
  Обаче, оказва се, че музата ми е от голямо значение за мен дори в писането на един обикновен коментар или в отговарянето на въпрос в аск. Иначе не се получава никак добре. Например, нали аз все още съм в онзи сайт, който сякаш се превърна в детска градина, съдържайки само деца и тук-там някой осъзнат тинейджър, който пише не, за да получава читатели и полуискрени коментари, а за удоволствие. 
  Ето там не мога да  си дам хубаво мнение в коментар, по-дълъг от 2 реда, който да изкаже всичките ми впечатления. Да не говорим, че през повечето време са отрицателни. За отрицателните не е нужна муза.
  Нека сега се прехвърлим и на историята ми, която пиша. Днес трябва да публикувам 15-та глава, имам идеите, но нямам нито желанието, нито музата, за да сътворя една хубава глава. Мога само да прехвърля нещо набързо и да стане отново с размери от две страници, при това непълни.  И това ме дразни.
  Разбира се, никой автор не разчита на музата си. Те пишат въпреки липсата й. И аз го правя, но не се получава толкова добре, колкото когато не е в отпуск. Поне на мен не ми харесва. Същото важи и за тукашните ми публикации и ревюта. 
  Бях толкова развълнувана за ревюто на Рубиненочервено, че чак нямах търпение да се прибера от училище, за да си легна на леглото с лаптоп в скута и да започна да пиша, но когато дойде времето за въпросното ревю, думите просто се изпариха от ума ми. Точно за това 50% от въпросното ревю са някакви оплаквания, които дори и те не са направени като хората.
  Проклета муза! :D 
  Не че нещо може да ме възпре да пиша, когато пожелая, освен липсата на въпросното желание. Ето защо поредната ми глава ще бъде скучна и суха и най-вероятно няма да има битки и в тази глава, защото не искам да ги прецакам. Това все пак са едни очаквани битки, които трябва да станат хубави, но пък и самата история е към края си. Нямам намерение да протакам действието още десет глави, докато ми дойде музата, ще я завърша и без нея, но лошото е, че самата история по мое мнение стана вече съвсем скучна и суха. Без почти никакво фентъзи действие, ако изключим някои битки и неща, които в нашия свят са невъзможни. 
  Та сега смятам да се връщам към прецакването на поредната си глава за писане и да се надявам, че до края на историята си ще сътворя нещо що годе приемливо, за да мога да продължа с писането на 4-тата и последна история от поредицата си и да си отдъхна. Направо ми писна от тях, главно, защото смятам, че се провалиха. Отново. Но този път смятам да ги продължа от чист инат, защото си казах, че ще направя поредица от 4 истории и не смятам да се отмятам от думата си. Нека поне веднъж успея в написването на поредица, а пък после ще се върна към единичните.
  Пожелайте ми успех!
  Или намерете и заловете музата ми!
  Ако направите и двете, ще е направо супер!
  Трябва да си измисля някакво изречение, с което да завършвам постовете си навсякъде.
  

Няма коментари:

Публикуване на коментар