С муза, без муза, смятам да напиша ревю на Серафина. Преведена е на български, въпреки че реално я прочетох на английски. Смятам, че от една страна много от думите биха ми били по-лесни, главно заради имената и някои изрази, но от друга смятам, че на български нямам как да се преведат, освен според представите на преводача, а като ги знам някои преводачи колко добре възприемат измислените имена... Заслужава си, че платих с пет лева повече.
Откакто прочетох Ерагон и Първородният, песимизмът ми за драконите изчезна безследно. Все още може да има някой-друг предразсъдък, който всяка следващата книга просто затрива, унищожава...и тази не е изключение.
Серафина е една много интересна книга, в която действието е забавено до един момент. Наистина очаквам да стане, както в повечето книги- още с първата глава (защото прологът се използва за въвеждане в историята) да започне някакво действие и до един вид започна- запознаха ни с обстановката, но не я "назначиха" да води разследването на убития принц, не, никой даже не я назначавал да прави каквото и да е, то някак става...спонтанно.
И тъй като това се подразбира още от самото резюме и в самия пролог или някъде към 3-та глава е споменато, аз не го смятам за спойлер, да кажа, че Серафина е наполовина дракон, а другата й част е човешка, разбира се и колкото и банално да звучи или дори клиширано, Рейчъл Хартман е успяла да пресъздаде историята й по такъв начин, че хибридната й природа да не изглежда ни най-малко банално! Наистина много ми хареса начинът й на писане, описанията, диалозите между героите, всичко е написано с невероятен стил, според мен, много добре и след един момент в книгата, всичко става лесно, мисля, че просто трябва да се свикне с лексиката...а може това да се дължи на факта, че от доста време не бях чела на английски и малко практиката ми се изплъзваше между пръстите. На каквото и да се дължеше бавното ми навлизане в книгата, да не говорим че два ни почти не четох, успях да я преполовя за общо три дни или даже по-малко, ако слеем двата часа по двата дни, в които четох толкова малко. Направо е грехота! Всяка изключително хубава книга я започвам и протакам толкова дълго, докато не я прочета. Чак се дразня на самата себе си!
Както и да е. Мисля, че е безсмислено да споменавам самият сюжет, особено имайки предвид неспособността ми да разказвам по интересен начин. Мога да кажа, че има хумор, драма, любов, дори и само щипка от нея и дори мистерия, която, като се замисля, се задържа изключително дълго в книгата, докато не се разбра кой в действителност е предателя и мога да заявя, че това при такива обстоятелства, никога не би ми хрумнало.
И тъй като все още си нямам завършваща фраза, каквато бих искала да имам, за да знам как да завършвам публикациите, така че да не изглеждат незавършени или спрени по средата на писането, казвам че препоръчвам книгата на всеки заинтересован.
Няма коментари:
Публикуване на коментар