сряда, 27 май 2015 г.

Лунен ловец- Кати Кламп + С. Т. Адамс

  Лунен ловец е книга, която ще те хване още със самото си начало и ще те държи до самия край, до последната дума на реда.

  Това не е обикновена книга за върколаци, какъвто е главния герой и не е баналната идея на това за забранената любов, както се споменава в резюмето.
  Тони Джодоне е наемен убиец, върколак и се влюбва в Сю Куентин, която е спечелила от лотарията и го наема, за да я убие. О, също така е и човек. Смята себе си за слаба, защото не може да се опълчи на ужасното си семейство, донякъде е права, но не е съвсем така.
 Както и да е, наред с нейните проблеми, Тони има и други и то в неговата област, които им пречат още повече, а върколаците като цяло дори не се споменават напълно и нямам никакви битки за доказване на това, че тя заслужава да бъде с Тони, това се решава чак накрая, а дотогава мога само да кажа, че си заслужава да се стигне до там.
  Тяхната любов е като тази на героите от Братството на черния кинжал- първо страст и после любов, но интересното е, че чувствата им се появяват постепенно, но бързо, а на мен това ми харесва. Не съм от хората, които обичат това да се проточва до немай къде. Както и да е, хубавото е, че книгата се разказва от името на мъж, който е на 37 години и това може да се усети със самото разказване, което по мое мнение е много добро. Авторите са се справили отлично с изразяването на мислите на мъжът на тази възраст и дори преди да спомене на колко е години, аз вече му бях дала 35, а по принцип не мога да различа по разказването годините на човека. Това ми хареса наистина много в книгата, а преводачът се е справил невероятно добре. Това е вторият най-добър превод за този месец, който чета след Скъпоценни камъни.
  И не знам, този път съм нещо наистина кратка, но напоследък някак си не ми се пише много по книги, но това в втората книга, която ме хвана със самото си начало и ме държа до самия край, след Обсидиан и Оникс, на които ще напиша ревю малко по-късно, а на Не пускай ножа едва ли ще има.
  Има много неща, които не казах за книгата, но не мисля, че е нужно да се разкрива каквото и да е, за да се хване окото на читателя, още като прочетеш първата страница и следващото изречение на втората вече те хваща. Точно там някъде той казва, че е наемен убиец, което всъщност ме хвана та даже се чудя защо не я започнах по-рано. Може би защото резюмето е сгрешено, на любовта им никой не пречи, та той дори не знае, че има такъв закон, той не знае нищо, защото жената, която го  е превърнала не е поела отговорността, така че мога да ви кажа, че няма изтърканата забранена любов между върколак и човек, има си просто любов, лични проблеми и гангстери. Книгата е написана по такъв начин, че и за момент не се забравя нито едно от започнатите неща, а краят е подходящ и е направен така, че нищо да не бъде забравено да се уточни какво е станало с него. Това е една от най-добрите и хубави книги + превода, която съм чела за последният месец и май стана вече десета на брой.
  В края на седмицата ще пусна първия си пост "Какво прочетох през месец май", ще има доста книги. :D

Няма коментари:

Публикуване на коментар