събота, 2 май 2015 г.

Nearly Departed In Deadwood (Бижутерът, брокерката и похитителят)- Ан Чарлс

"Първия път, когато дойдох в Дедууд, ме простреляха в задника." Ето така започва уникалното криминале на Ан Чарлс и е само първата книга от цяла поредица за Дедууд. За жалост, само първата книга е преведена, но мога да кажа, че това е една от най-забавните книги, които съм чела някога.
  Ан Чарлс е нов автор на криминални романи, която както героинята си има любими лилави каубойски ботуши. Дори и след като съм прочела само една от шест нейни книги, мога да кажа, че включва в тях страхотна комбинация от хумор, мистерия и дори романтика, нищо, че тя е сведена до минимум, но когато си жена в своите тридесет години, имаш близнаци на близо десет и си в отчаяна нужда да продадеш къща, кой го е грижа за мъже и романтика? Дъщерята на Вайълет (няма дачин да го написа Вайолет, Бард), ето кой. Тя шие от дрешките на куклите си ръкавици за котки и ги продава на хората, за да събере пари и да пусне обява във вестника, че майка й си търси мъж. А синът й прави разкопки в задния двор на леля им.
 Но, отново, на кого му е нужен мъж, когато в Дедууд се случват серия от отвличания на малки момиченца? Ето тук се показва какво може да направи една майка, за да предпази децата си, защото Вайълет силно подозира, че нейната дъщеря може да е следващата, тъй като съвпада с почерка на похитителя.
  Вайълет е майка на близнаци с отчаяната нужда да продаде къща, за да запази работата си на брокер и да осигури добър живот за себе си и децата си. 
  Дава най-доброто от себе си в това начинание и ето как среща старецът Харви, който си има пушка на име Бетси. Той й помага в много от случаите, в които се нуждае от помощ и дори е завързана малка любовна история с него и една друга жена. Много е забавно да се чете за Харви, аз винаги си умирах от смях дори още при споменаването на името му. Това е един от най-важните герои, най-забавните и най-откачените, но нали, за да си забавен трябва и да си поне малко откачен?

   Да не говорим, че Вайълет не е жена с малко проблем като започнем от отвратителният и колега, който или се опитва да я вкара в леглото, или да я обиди по дузина различни начина на ден, преминем към бижутерът, който е твърде секси, за да е истина и може да й е хвърлил око и приключим с Док Найс, който може би не е увлечението само на най-добрата й приятелка, но и нейно собствено.

И тук отново идва време за похитителят на малки момиченца, а тази снимка с огледалото и обявите за изчезнали момиченца е от стаята на приятелката на дъщерята на Вайълет, чието има все забравям, чийто баща е представен като пияница с този надпис на колата:
За да предотврати събитията още дори преди да се случат, Вайълет прави свое собствено разследване, което я поставя в по-голяма опасност за живота й, отколкото си е помисляла, че би могло да е възможно.
  Начинът, по който преодолява всичко това е забележителен и много искам да прочета останалите книги. Надявам се Бард да ги преведат или поне да кажат дали ще издават и следващата, в която вместо Вайолет, ще пише Вайълет, както се чете самото име.

   И, естествено, аз си направих няколко снимки от книгите, както се вижда, за пръв път да се подготвя малко по-добре за някое ревю и вместо ревю ще се получи сбит преразказ или резюме по самата книга и няма да кажа нищо съществено, но просто книгата трябва да се прочете, за да се разбере всичко в нея, защото не успях да предам кой знае колко много. Има много хумор, особено когато Вайълет и Док Найс душат къщите. Имаше един цитат "Душехме взаимно..." и оттам нататък имаше поне две страници само смях, смях и пак смях на описанията как двамата душат къщите, как Док Найс почти припада заради една миризма и така.

  Да не говорим, че освен двамата мъже, между които Вайълет е раздвоена, тя си има и свой таен обожател, който и праща...кратки поеми? На български са преведени и ми приличат на хай ку-та, но може би имат рима на английски, кой знае? Леле, мога да си представя колко е трудно това да се чете- ту отляво, ту отдясно, време е да кажа мнението си за книгата в две изречения и като за завършек ще публикувам снимката на първите две страници от книгата с илюстрациите и опростената карта на Дедууд. Името на града е много яко.
  Поредицата се казва именно така Дедууд, но може и да има или да няма още една допълнителна дума, не съм сигурна, но в нея Вайълет разрешава редица подобни случаи, да не говорим, че има и фантастичен елемент, но в първата книга това се разбира чак накрая, въпреки че аз го бях заподозряла откакто двамата с Док бяха почнали да душат, но не, той не се оказа върколак с хиперчувствителното обуняние. Той е нещо друго.
  Горещо препоръчвам книгата на всеки, който обича забавни криминалета, с доза романтика, мистерия, много смях и чисто и просто забавление. Книгата може да ви донесе единствено положителни емоции и много смях, а аз обичам да се смея. Стилът на писане е много приятен, лек и лесен за четене дори на описанията, а и Ан Чарлс не те оставя дълго време заровен в празни приказки, не, те никога не са празни, винаги са забавни или сериозни, но все пак са написани по уникален и лек начин, лесен и бърз за четене.
  И отново казвам, че я препоръчвам на всеки, който обича да се смее!


Няма коментари:

Публикуване на коментар