събота, 30 май 2015 г.

Какво прочетох през месец май


 Нищо че правя тази публикация ден преди края на самия месец, аз реално прочетох 12 книги, е, поне в момента чета 12-тата- Разнищи ме на Тахере Мафи. Смятам, че до утре ще съм я завършила. Няма да ги разглеждам хронологично.

 1. Първородният

   Това е втора книга от тетралогията на Кристофър Паолини, Наследството или иначе казано- Ерагон. Прочетох я изключително бързо и не ме разочарова, още повече пък в нея книга се показа развиването на Кристофър Паолини като автор и се проследяваха три истории на трима отделни герои, което ми хареса изключително много. Така имах шанс да следя историята от три места едновременно.

2. Не пускай ножа

  От началото, героят на Патрик Нес много ми напомняше на Нейтън (няма да го кажа Натан!!!) на Сали Грийн от Полулош и може би това беше главно, защото си спомням Нейтън като малкото момче, което беше в началото на книгата и как псува в цялата втора книга и това не го казвам като нещо отрицателно, много ми беше забавно. Но дотук приликите приключват и Тюд Хюит си е един съвсем различен герой, който колкото и да харесвах, толкова и не харесвах. Беше ми странно и може и да харесвам книгата, но от средата нататък просто ми писна, защото се повтаряше едно и също- те бягат, другите ги догонват, отиват в някакво селище, то бива опустошено и те пак бягат, докато не ги хванаха и така де...За това и реших да не пиша ревю. Мотивът за бягството е...ами само той е там.

3. Серафина

  Като всяка прекрасна и хубава книга, тази я бавих в първите 100 страници и останалите ги изядох за закуска. Реално ми хареса повече, отколкото си представях, че ще може, пък и нали тогава бях обсебена от драконите и си викам, защо не? Какво би ми попречило да видя представата на Рейчъл Хартман за тях?


4. Рубиненочервено

  След като бях отлагала тази книга да я прочета две години, най-накрая реших и единствената причина да протакам така е защото не си падам по пътуване във времето, но сега някак си ми се иска да прочета още една книга за пътуване във времето и най-вероятно ще го направя. Да не говорим, че от самата трилогия научих много и за историята, нещо, което в училище не се преподава и трябва само да научиш. Всеки знае, че учебният материал е всъщност напълно ненужен.


5. Сапфиреносиньо

  И ето тук е продължението на първата книга, което ми се наложи да го чакам една седмица, защото не бях предполагала, че може да ми хареса толкова много и точно заради тази причина прочетох Серафина между червеното и синьото, а заедно с него си взех и Смарагдовозелено. Мисля, че си бях казала доста красноречиво мнението за Гидиън тук.
  

6. Смарагдовозелено

  Последната книга от трилогията, която издигна в очите ми Гидиън, разкри ни всички тайни и ме накара да си удрям главата в стената за дето не бях свързала две и две по-рано.


7. Лунен ловец

  Чак се сърдя сама на себе си, че чаках около месец, за да прочета книгата, която ме хвана още в началото, а да не говорим, че изречението "Аз съм наемен убиец." просто ме реши да я започна на секундата. Това беше една прекрасна книга, много хубава и просто нямаше как да не й напиша ревю. Интересното е, че Тони си има скрупули- нещо, което се предполага, че убийците нямат, но пък той не е сериен, а наемен убиец. Върши това, което другите хора не смеят да направят, а също така си има и друга работа.


8. Living Dead In Dallas

  Нямам представа как е преведена втората книга на Истинска кръв на български, но мога да кажа, че всеки, който харесва добрите стари вампири може да я прочете на какъвто там език иска или да гледа сериала. 

9. В морските дълбини

  След месеци на отлагане, най-сетне реших да я прочета и не мога да се въздържа и да не отбележа, че този път преводът бе що годе по-добър от предишните, но не можах да преглътна името Порция и да не поясня, че е ПОРША. На ае нямат Ц, почти не произнасят Ц и със сигурност нямат Порция -_-. 
  Честно казано не разбирам манията по тази книга, да, беше хубава и интересна, но може би не ми беше чак толкова мой тип. Действието се развиваше твърде бавно за вкуса ми и някак си ми се стори странно, но всеки си има вкус все пак. А може би просто не й бе дошло времето на книгата.  Така, както аз не разбирам В морските дълбини, може би другите не разбират моята мания по Лукс (О-тата).

10. Обсидиан

 Ревюто предстои да бъде написано. Все някога. Кой знае, може да стане чак след като прочета останалите три книги. Ще си купувам Основа и Отпор утре ^^ 
  Като изключим превода, който коментирах ТУК, книгата е уникална и ми беше страшно приятно да я прочета и да следя развитието на героите, особено на Кити (така я наричам) и Деймън. Много съм се смяла с тях, тъгувала съм за тях, ядосвала съм им се и на двамата и е просто толкова забавно. 
  Наистина първата книга е главно за техните отношения, но има и екшън накрая и така.

11. Оникс

  Тук идва времето да ви запозная с Дий, на-добрата приятелка на Кейти, още позната като Ди в първата книга. Искам да разбера дали в третата ще се казва Дее или Деех, или там както я е написала авторката. Да не говорим, че луксианците и арумианците имат съвсем различни наименования и според Йоана и в третата книга са различни. Това е проблема с превода им, май и петте книги са преведени от петима различни човека като нито един от тях не е прочел предходните книги, но аз продължавам да викам на Ди, Ди, и да наричам извънземните с първоначалното им наименование. 
  Като изключим това, книгата беше изпълнена с напрежение през цялото време, случиха се безброй предателства и разкрития, толкова много драма, имаше и романтика, както и забавни моменти и все още не мога да разбера защо Кейти продължава да игнорира чувството си за опасност. Аз ако съм, веднага бих се доверила на Деймън, а не на някакъв там, който има подозрителни знания за силите ми. Да не говорим, че те се изправят пред нови заплахи. Причината да не прочета Опал е защото се спойлнах и не искам да я прочета без да й имам следващата част, за да мога да я започна веднага след това, а не да чакам цяла седмица.
  Също така, между Кейти в първата книга и Кейти във втората има голяма разлика в добрия смисъл, но има все още по какво да работи над себе си.

12. Разнищи ме

  Честно казано, още съм на 99-тата страница защото не съм чела кой знае колко много вчера, въпреки че имах времето. Но дотук мога да кажа, че Джулиет е толкова слабохарактерна, колкото си беше и в първата книга, само се самосъжалява и нищо друго не прави. Искам да видя дали ще се развие и промени по някакъв начин нататък в книгата, дали ще има някаква разлика, дали най-сетне ще се приеме такава, каквато е или поне да спре да се самосъжалява и да се смята за опасна. 
  Ако аз бях на мястото й, нямаше да се притеснявам толкова за мнението на хората, които са твърде страхливи, за да си направят мнението сами, а са го придобили от някой друг, но пък на мен по принцип не ми пука за чуждото мнение, така че най-вероятно щях да си живея по-спокойно от нея.  В началото на книга е много страхлива, много слаба и ревлива. Имам чувството, че даже в първата книга беше по-добре, не знам вече. надявам се да видя прогрес, че поне да си заслужи ревюто, нищо, че не съм писала на Разбий ме.

  Така, това бяха книгите за този месец. Хехе, да видим колко ще прочета другия, но първо ще трябва да си направя списък с тези, които искам да прочета. От предходните ми книги ми останаха само четири- Красиво начало, Опал, Гибелна вълна и Сънят на сукубата, прибавете и Основа и Отпор и скоро ще имам и June TBR List.

Няма коментари:

Публикуване на коментар