Хари Потър и затворникът от Азкабан

  С всяка следващата книга, а тази е едва третата, се убеждавам, че поредицата ще ми хареса все повече.

  Ако ме питате защо не съм я прочела до сега, няма да мога да ви отговоря. Защо? Защото и аз не знам. Понякога причината да или да не направя нещо ми е също толкова неизвестна, колкото и на един страничен наблюдател.

  Ето какво се случи вчера- завърших книгата, прибрах се от училище и...забравих да напиша ревюто! После преди да си легна беше време за голям фейспалм, но все пак, бе твърде късно...

  Сега, обаче, когато денят мина така бързо и се прибрах по-рано от училище, мисля, че ще мога да напиша поне малко за книгата, която ме остави без дъх, макар и да не можах да я прочета така бързо, както ми се искаше.

  Дж. К. Роулинг продължава да ме изненадва, а аз продължавам да сравнявам следващите книги от поредицата с първата и предходната, за да разбера разликата и тя е огромна. Направо космическа (преувеличава нарочно). 

  Всеки път като се сетя за първата, после за втората, а сега и за третата, виждам една голяма разлика в писането. Книгите стават просто по-интересни и написани на по-високо ниво. 

  Макар и само на 13, Хари и приятелите му са някак...зрели, описанията им и характерите им са добре изградени така че да не са напълно детски, но и да не са зрели като 40-годишни изстрадали от живота хора. Това, което се опитвам да кажа е, че героите могат да бъдат разбрани от читател на всякаква възраст, което е страхотно за такива като мен, закъснели с детската класика.

  Това, което ми направи впечатление в книгата беше самата мистерия и тъмната обстановка. На места настръхнах. Хареса ми как всичко беше описано, до най-малката подробност и как бяха дадени малки детайли, за които стана ясно, че са част от нещо много по-голямо по-нататък.

  На моменти се дразних на държанието на Хърмаяни, но после се дразних главно на Рон, защото коя бих била аз, ако не подкрепях момичето? Пък и накрая и без това се оказа, че всичко е било за добро. Освен това, Хърмаяни е умната и ми е много сладичка някак.
  Та...истината е, че държа това ревю откакто прочетох книгата, а това дори не помня вече кога беше и все пак, се радвам, че реших да послушам Йоана и да дам втори шанс на поредицата, понеже все повече ми харесва и нямам търпение да стигна до четвъртата.
  Както и да е. Останах изключително доволна от книгата и препоръчвам на всеки, който я е отписал все пак да дадеш шанс на поредицата.

Creatures Of The Night Book Tag

  Наближава Хелуин, не съм си прочела още книгата и благодаря на Кая за тага.

1.Вампири - За да не се повтарям с някой, реших да напиша  Вампирите от Морганвил, които са от 15 книги и са една много хубава поредица, където главната героиня си остава човешки вундеркинд до последно.

2.Върколаци - Нощна сянка на Андреа Креймър, Лунен ловец и Горещо след полунощ

3.Зомбита - Анита Блейк и ловецът на вампири - тя е некромант все пак, няма книга без зомби

4.Духове - Чарли Дейвидсън- Първият гроб от дясно и така нататък 

5.Вещици/магьосници/заклинатели - Аз, вещицата ; Хари Потър- когато не знаеш какво да избереш, казваш първите две, които ти хрумнат. 

6.Феи - Мери Джентри и Треска на Карън Мари Монинг- Мери е изгубената принцеса на Тъмния двор, а Макайла е тясно обвързана със злите феиии муахахахха

7.Демони - Не искам да казвам всеизвестните Реливки, за това ще отбележа Хекс Хол и Аз, вещицата отново като в нея демоните не са главни, но пак са демони.

8.Ангели - Добре, имам всичко друго крилато, но не и ангели! Броим ли ангела в Братството, чието име нещо забравих и го обърках с Ласитър, защото пак е с Л? А, Hush, Hush.

9.Извънземни - Без колебание казвам Лукс!

10.Хора със свръхестествени способности - Скъпоценни камъни, Възмездителите, Мъглороден, Пътят на кралете и още. Имате ли представа колко е трудно да се намери книга, в която всъщност хората имат сили, но не са сложени под знаменател или да са наречени някак?

Тагвам Yulia K., Мели и Илияна

Принц с часовников механизъм - Касандра Клеър

  Прекрасно продължение на една все така красива и невероятна трилогия.

  Тази втора книга от трилогията Адски устройства е наситена с много чувства, разкрития, обрати и жажда за още, още и още. Защото, кой може да се насити на Уил и Джем?

  Тъй като това е втора книга, не смятам да изпадам в много подробности относно случилото се в книгата, а само ще разглеждам промяната у героите, но преди това, нека да спомена отново уникалният стил на писане на Касандра Клеър, която харесвам толкова много.

  Преди две години, когато четох тези книги (или бяха три?), стилът й ми се стори труден и тежък, но сега, 200 книги по-късно и повече опит зад гърба си, мога да заявя, че далеч не е така. Касандра Клеър пише улавящо, хващащо, с много хумор, сарказъм и ирония в подходящите моменти, достатъчно задоволителни описания и интересни факти. Допълнително и историческото в книгите помага на такива като мен, които не се интересуват от история, да си обогатят общата култура. (И почти по темата за историческото ще вмъкна, че когато господина ми по история спомена сухият режим, на мен ми беше много смешно, понеже си представях заведенията на Магнус, които май всичките завършваха със злощастни съдби.) 

  Тук заплахата от Магистъра е факт и се опитват да го намерят, макар и самият той да не участва в книгата. Теса се опитва всячески да помогне и се случват няколко доста горещи моменти между нея и момчетата, допълнително харесвам промяната у нея и смелостта, която показва. 

  Джем. Уил. (...) 

  Тук някак си авторката успява така да ги представи, че да не можеш да избереш, поне от моя страна. Винаги съм харесвала и двамата по равно. Да, случвало се е в един момент да харесвам единият повече, а другият по-малко, но в крайна сметка си останах наравно. 

  Джем винаги ми е бил много голям сладур- обожавам бялата му коса, самият му характер, колко е мил и грижовен и отношението му към Теса. Тук те се сближават повече един към друг и има много повече Джем, отколкото в предишната книга.

  И най-накрая мистерията около Уил е разкрита. Тук ни се обяснява много относно защо държи всеки на една ръка разстояние, освен Джем и ни показва и съвместната му работа с Магнус по решаването на този въпрос. Накрая ми стана доста тъжно за горкия Уил, когато трябваше да научи едно специфично нещо първо от Теса, а после и от Джем. Въпреки неправилният му подход към нещата до сега, той все пак си остава един от най-обичаните ми герои в тази трилогия, редом с всички главни и Магнус Бейн, естествено, без който, честно казано, надали ловците на сенки изобщо щяха да оцелеят последните едно-две-три поколения.

  И последно, но не на последно място- Софи, която в предишната книга ни бе представена освен като белязана (в смисъл, с грозен белег на бузата), но и също като храбра, за която помня, че се молех да оцелее, тук тя има по-голям дял в книгата, има собствена история, която ще се задълбочи в последствие, както и нейната любов. 

  Разбира се, имаше и много други напрегнати и значителни моменти в самата книга, но гледам да се въздържа откъм спойлери.

  Както казах в началото, Принц с часовников механизъм е едно чудесно продължение на първата книга, което може да те остави без дъх от началото дори, до самият край.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Морето на спокойствието - Катя Милей

  Поредната книга, която те хваща от първата и държи до последната страница.

  Обикновено започвам с общи приказки по самата книга, после обсъждам героите и най-накрая (или понякога в средата) говоря за писателя, този път ще започна отзад напред.

  Катя Милей пише изключително леко, лесно и приятно, макар и самата книга да е тежка като...материал след средата. Стилът й на писане е обикновен, но мога да кажа, че той просто те хваща с обикновеността си и те кара да се зачетеш в самата книга. Аз, лично, много харесах самата книга, а по принцип не си падам по такива за депресирани тинейджъри, въпреки че тук няма нищо свързано с депресията, а просто за двама души, преживели твърде много за крехките си години. Някои изгубили детството си на 8, други на 15 и наложило им се да пораснат.

  Настя е момиче, преживяло твърде много за своите 17 години, изгубило твърде много и не спечелило нищо от това освен може би твърде много внимание от психотерапевти. Това, което ми харесва в нея е, че тя е просто...себе си по множество начини. Мисля, че просто я харесвам, понеже не се е предала напълно и целта й е да си отмъсти, носи много гняв и тъга в себе си, самосъжаление също, но това е неизбежно. Да, мисля си, че просто я харесвам. Може би и защото самата аз също като нея харесвам имена, но докато тя им събира значенията, аз просто харесвам необичайните и чуждестранни имена.

  Джош е вторият изстрадал тинейджър, всичко живо около него умира. Той още по-отрано се е разделил с детството си- на 8 години. В училище е изградил бариера около себе си, има един приятел и страстта му е в това да измайсторява неща от дърво, най-често нещата са на четири крака. Харесвам изключително много как го е изградила авторката, той е силен персонаж и има много важна роля в самата книга/

  Дрю е най-добрият приятел на Джош, този, който внася живот, така да се изразя, във всекидневието му. Дрю е типичният женкар, но под тази си повърхност се крие едно страхотно, интелигентно момче, което е страхотен приятел, както на Джош, така и на Настя, разбира се с малко спънки от време на време. Също така неговите фалове са много забавни и винаги ме караше да се усмихвам, когато участваше в главите.

  Това е една история за тинейджъри, преживели твърде много и борещи се със собствените си личности, за да се подобрят или за да излязат от своето силово поле. Те се борят, за да намерят смисъла на живота си и да преодолеят проблемите, които са ги сполетели. 

Въпреки бавното и въвеждащо начало, което доста ме изнерви и затрупа с  въпроси от типа: Какво се е случило с нея? Защо вече не свири? Защо се облича така? Защо не говори? Какво става? Какво се е случило? и Кой кой е? Постепенно им се отговаря и всичко се изяснява, интересът към книгата е постоянно поддържан и лично аз щом започнах да я чета не я оставих докато не приключих. Това е книга, която може да те запознае с не толкова розовата част на живота и да ти покаже как двама обикновени тинейджъри го преживяват един чрез друг и чрез професионална помощ.

  Както казах в началото, книгата е написана така, че като започнеш, да не можеш да я оставиш, докато не я завършиш.

Благодаря на ИК Тиара Букс за предоставената възможност.

The Book Colour Tag

Видях този таг още когато беше публикуван, така че благодаря на Кая за тага. Просто чак сега ми мина мързела да си снимам рафта.

1.Изберете цвят - Избирам цвета бяло, не защото книгите са ми много от този цвят, най-много са в черно, а просто защото са много красиви самите корици.

2.Покажете всичките си книги от този цвят

3.Разделете книгите от този цвят на прочетени и непрочетени - Единствената книга, която имам в този цвят и не съм прочела, е "Кървава роза". Всички останали са прочетени отдавна.

 
4.Коя книга искате да прочетете най - много? - Ами, имам само "Кървава роза", така че след Вълчебиле и още някоя друга...

5.Коя е любимата ви книга? - Дори нямам нужда да си взирам дълго в книгите. Цялата дясна колона ми е любима, но нека да посоча още една.

 6.Коя е любимата ви корица? - Без колебание казвам The Final Empire & Steelheart

7.Коя е най - нелюбимата ви корица? - Не пускай ножа.

8.Коя книга в този цвят искате да си купите? - Искам да си купя английското издание на Calamity като излезе.

9.И за финал - нещо бяло на рафтовете ви с книги или близо до тях .На този рафт специално нямам нищо, което да не е книга, а до него ми е приемника за телевизора, който е бял.

Тагвам: Yulia K., Melly & Briana Knows 

Опасни сънища: Бдение

  Тази книга доста ми напомня на Чужди очи и Чуждо влияние, но е доста по-интересна.

  За пръв път от доста дълго време бях хваната от привидно обикновена книга, тъничка- няма и 200 страници, но много интересна и хубава. Тя е напълно подходяща за моменти, в които имаш твърде много книги да четеш, от които не можеш да избереш и почваш да ги гледаш по дебелина. Моята голяма дилема беше между две книги, и двете дебели, но щом тези пристигнаха и видях колко е тънка тази, тя веднага спечели.

  Написана е в сегашно време и от трето лице, но аз вече свикнах и това не ми прави впечатление. Стила на писане е лек, интересен, необичаен на места и много ми хареса с каква лекота преминавах през страниците. Лиза Макман пише леко, увлекателно и четивото си преминава така лесно, че ако нямах входно вчера, още тогава щях да съм я прочела.

  Главите бяха малко- 5-6, но написани като на отделни части, разделени на дати, което за мен го направи някак по-лесно да я прочета, а описанията и пряката реч са балансирани много добре, но дори и да няма разговори, пак някак всичко е леко, интересно и върви изключително гладко.

  Преди да започна да чета книгата, не бях чувала нищо за нея, просто прочетох резюмето и ми се стори интересно. Не останах разочарована.

 Животът на Джейни не е лек. Майка й е алкохоличка и нямат особени средства. Един вид, Джейни живее сама за себе си. Това е едно от нещата, които я правят силна героиня. Другото е и самата й...дарба- тя влиза в сънищата на хората (не по своя воля) и ги наблюдава. Харесвам я като героиня и не мисля, че има момент, в който съм се ядосала с нея. Джейни е една от малкото героини, от които не ми е дошло до гуша, по някое време или да ме е подразнила.

  Кабъл. Мисля, че не видяхме достатъчно от Кабъл. Той за мен си остава леко мистериозна личност, понеже след всичките преживявания и така нататък, от неговия характер не успях да разбера много. Около него че има тайни, има, но самата личност не успях да разбера и да видя така, както видях Джейни. Може би защото се разказваше от страна на героинята, а не и от неговата, но може би в следващата книга ще открием още.

 Мисля си, че и двамата се промениха доста по един или по друг начин, все към положително и тяхната романтична връзка ми се стори доста сладка. За пръв път от година сигурно, нечия връзка в книга ми се струва такава. Това е много хубаво.

   Като цяло, това е една лека, емоционална и малко мистериозна книга, която се чете на един дъх и ще ви остави в тръпнене за следващата.

Благодаря на издателство Пергамент Прес за предоставената възможност.

Дивергенти - Вероника Рот

  Дивергенти е една динамична книга, превърната в още по-динамичен филм.

 Вероника Рот пише, идеално балансирайки между пряка реч и описания. Тъй като пише от първо лице стилът й се получава доста по-лек, отколкото би бил, ако пишеше от трето, а описанията й не са тежки, а леки и увлекателни.

  Героите, които е изградила се отличават един от друг с характерите си, съответствайки на тяхната каста, но както е казано, винаги има изключения, които изглежда са повече, отколкото се предполага, че ще са.

  Харесвам Трис. Тя претърпява голяма промяна от началото до края на книгата. От принудено безлична и плаха, тя става смела и  със сравнително по-силен характер. Става дръзка, безстрашна. Всъщност, тя дотолкова се променя, че чак отказва да остава невидима и да се преструва на уязвима, когато се налага.

  Фор ми е силно противоречив. В един момент е мистериозен, мълчалив и даже груб, а в следващия е добър, мил и даже колеблив.Лесно се обижда, но най-много ми хареса, че е уязвим, защото това го прави човечен, за разлика от кастата, в която се намира. Безстрашните са каста, в чиято основа лежи премахването на страха, като при повечето той не изчезва, те просто го потискат, игнорират и се преструват, че го няма, сякаш това ще ги направи по-силни и дръзки. Прави ги просто по-жестоки, докато Фор не се бои да си признае страховете и даже се изправя срещу тях множество пъти.

  Тук става дума за Трис и опита й да се приобщи към Безстрашните- избраната от нея каста. За целта тя трябва да потисне природата си на Дивергент и да се старае възможно най-много да е като другите. Това се оказва сравнително трудна задача.

  Голяма част от книгата е изпълнена с екшън, постоянни действия- я спаринг, я тренировка по нещо или истинска битка. В малко моменти нещата се развиват бавно, а главите са къси и лесно се прочитат, за това самата книга си върви леко и бързо- идеална за четене по време на училище или за разпускане след тежък ден/седмица. Особено подходяща е за хора, които предпочитат повече действия, отколкото романтика.

  Като споменах романтика, тя е доста оскъдна и с изключение на няколко целувки, почти не се споменава, което е типично и много подходящо за подобен жанр книги. Доколкото знам, нататък в трилогията има повече от нея.

  Като цяло ми стана доста интересно какво ще се случи нататък и тъй като получих следващите книги за рождения си ден, смятам да ги прочета.

  Наистина съм много доволна от книгата и я препоръчвам на всеки, проявяващ интерес.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Звезди за Лола- Стефъни Пъркинс

   Една изключително приятна и подходяща книга за излизането от читателски застой и разведряване от една тежка седмица на училище/лекции/работа, изпълнена с драма, романтика и много приятни емоции.

 Не знам дали съм го казвала преди, но обожавам хомосексуалните двойки, без значение от какъв пол са, а в Звезди за Лола родителите й са гей двойка, а аз съм във висините.

  Преди две години разбрах за така наречения Japan street style от ask.fm, където по случайност попаднах на няколко такива момичета и ми стана много интересно да ги наблюдавам, различните им коси, прически, грим...Някои ги възприемат като живите кукли, но те са далеч от това, те са красиви и точно такъв е стилът и на Лола. Нейната мантра е никога да не облича едни дрехи втори път. Всеки ден е различна и това ми харесва. 

  Лекият стил на авторката придава 

  Харесвам стила на Стефъни Пъркинс. Той е лек, минава бързо и не усещаш просто как са минали сто страници, а в същото време помниш всичко, което се е случило и е толкова приятно и интересно. Намирам подобни книги за много сладки, просто защото рядко чета само романтика и ми става едно такова сладко, а Стефъни Пъркинс не разочарова. Тя пише по такъв начин, че направо да те пренесе на мястото на героинята, така че да си с нея по време на всеки неин избор, колебание и така...

  Лола не е типичното момиче, освен че се облича много цветно и блестящо и е отгледана от двама мъже. Историята й около истинските й родители е доста тежка, но прекрасните й родители го компенсират, както и прекрасната й най-добра приятелка. Като цяло много ми хареса изградената от писателката героиня, която е олицетворение на истински разколебан тинейджър с нова любов под ръка и стара, която се завръща и всички избори, заедно с резултатите, които са ги последвали.

  Крикет е едно обикновено момче тинейджър с известна сестра, заради която се е научил да е доволен и на малкото. Той е много мил и всъщност образът му е напълно сладък. А освен това е и много, много висок. Описанието му отначало ми се стори странно, но пък в течение на времето ми беше изключително интересно и сладичко да чета за него и Лола и да чакам моментите, в които щеше да се появи.

  Нещо друго, което ми хареса в книгата беше, че Ана и Етиен отново участваха. Те са чудесни приятели на Лола, подкрепят я и както винаги се вижда малко от типичния Етиен Сен Клер, което изключително много ме забавляваше, все пак той е една лъчезарна личност, а и съветите, които дава на Лола и начинът, по който самия той говори и действа много й помага в крайна сметка...

  Звезди за Лола е една романтична книга, която разказва за една истинска и дълга тинейджърска любов, написана по достатъчно интересен начин, че да те държи от самото начало до самия край, а може дори да те остави с една две сълзи на очи по някое време.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Fall time cozy Book TAG

  Можете ли да си представите, че успях да се установя на една книга днес и реших...да я заменя за компютър? Да не говорим, че днес си направих 3 чернови и реших никоя от тях да не публикувам, вместо това...ще направя този таг, за който благодаря на Ева.

  

1. Падащи листа: Светът е пъстър - изберете книга с червени, оранжеви и жълти  нюанси на корицата

Firefight by Brandon Sanderson

2. Топъл пуловер: Най - накрая е достатъчно студено, за да облечеш топла и удобна дреха - коя книга ви дава най - топлите потрепвания 

Ами сега... Всъщност не съм сигурна. Най-топли чувства...коя книга, която съм чела, ми е била изключително сладка...Проклятието на тигъра. Моментите между Рен и Келси или между нея и Кишан, винаги са ме сгрявали след всичките им проблеми.

3. Есенна буря: Вятър вие, дъжд се сипе - изберете любима книга или жанр, която бихте чели по време на буря 

Фентъзи. Най-вероятно ако има неспирна буря и излезем в дървена ваканция за изведтно време ще подхвана всички книги на Хари Потър, понеже са...обемни.

4. Свеж полъх: кой е героят, с когото искаш да се размениш

На подобен въпрос съм отговаряла и преди- Анита Блейк, понеже има голям избор от сили и е силна по характер.

5. Горещ ябълков сайдер: коя не толкова популярна книга заслужава повече внимание 

Среднощен ловец- поредицата на Джанин Фрост. Тя просто не е толкова популярна, а в Б-я са преведени само три книги и дъа...най-интересните части са останалите 4. Както и поредицата за Deadwood.

6. Палто, шал, ръкавици: сезонът е студен и е време да се покрием - коя е книгата с най - смущаваща корица, която криете от чуждите погледи

Смущаващите най-често са с някой друг разголен пич на тях, така да се изразя. Ама Сълзи от злато е дори с почти разголена мадама.

7. Тиквен пай: любима есенна храна.

Не знам всъщност. Нямам конкретна храна, която ям през сезоните, но сякаш китайското най ми се услажда по това време на годината.

Тагвам: Кая

Another Book Houl

В последната седмица не съм чела почти нищо, следователно нямам ревюта. Вярно че мога да пусна шоколадовия таг на Мели, но все още някак си не ми се прави.
Но колкото и да съм си изпаднала в читателският застой, толкова и книги си накупих и получих.
За това просто ще им пусна по няколко снимки.

Тази снимка я изтеглих от гугъл, както и
 всички останали, но видях, че е от нечий блог,
но тъй като днес точно тези си купих, реших, че може вместо да тегля 4 отделни снимки,
да изтегля едната.

  Наистина много подозирам, че съм забравила поне 2 от книгите, с които се сдобих и не съм прочела все още, но нищо. Мисля, че и тези стигат.

Железният изпит - Холи Блек & Касандра Клеър

  За пореден път се убеждавам, че колкото по-късно започна дадена книга, която съм пренебрегнала отначало, толкова повече ще ми хареса. Дори не знам защо не я грабнах веднага щом видях, че една от авторите е Касандра Клеър, чиито книги, за ловците на сенки, харесвам изключително много.

  Нямах особено очаквания за книгата, не за друго, а понеже имам много лош навик да съдя книгата по годините на героите. Прихванах го отскоро и това беше единствената причина, която ми попречи да я прочета по-рано. За пореден път се убеждавам, че трябва да спра да го правя.

  Както може да се очаква от Касандра Клеър (не познавам стила на Холи Блек), идеята е замислена изключително добре (на моменти ми напомни на Хари Потър) и има подробни описания, които ти помагат да влезеш в самата книга, да се нагодиш към обстановката и по-лесно те запознава с героите. Изключително много я харесах. Беше лека, не натоварваща и много приятна. Изключително много се забавлявах в правилните моменти и ми беше много интересно да измина пътищата на героите заедно с тях.
  Макар и дванадесетгодишни, Кал, Тамара и Аарън са доста смели, разбрани и много добри приятели един на друг. През цялото време се подкрепяха, а за Кал това да си има приятели е нещо ново, а още по-ново пък е това да бъде защитавам от някого, да се застъпят за него. Начинът, по който двете авторки пишат те кара да почувстваш въздействието, което му оказват малките жестове, които му правят новите му приятели, както и въздействието от самите събития; като мистерията, например. Има много моменти, в които направо ми се искаше по-бързо да прескоча нататък, за да видя какво ще стане, заради загатнатата мистерия и последвалите шокиращи обрати.

  Тамара е едно силно и умно момиче, самоуверено понякога и всъщност въпреки първоначалното впечатление, което устави у мен е много добричка. Изключително много ми харесва, защото идеално се вписва, за сега, в типа героини, които харесвам, макар и само на 12, а за мен това почти винаги е най-важното.
  Аарън е обикновено момче, за което от начало почти нищо не знаем, но е примерен и спокоен и всеки път щом се ядоса някой се изненадва и има защо. Той е толкова спокоен, по принцип, че сякаш забравя да се ядоса или да издаде емоция.
  И Калъм. Кал е най-странната и най-яката личност в книгата, според мен. Макар и да има проблем с крака, той винаги се втурва напред- да помогне, да направи някоя пакост или просто така. В повечето случаи не позволява на този негов недъг да му попречи в това, което прави. Харесва ми, че се опитва да преодолее този свой проблем и о, като характер също го харесвам. Тъй като книгата се разказва главно в трето лице от негова страна, много ми допадна как е описан и като цяло просто ми харесва изключително много.
  Комбинираният начин на писане на двете авторки създава една прекрасна книга, която те улавя от първия ред и те държи до самия край, защото е твърде интересно, за да спреш дори и за минута.

  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Crown of Midnight by Sara J. Maas

Before she was deadly. Now she is unstoppable.

Crowned by evil. Bоund by duty. Devided by love.

Има намеци, които могат да са приравнени със спойлери. Също така, това не е точно ревю, а по-скоро коментари.

 Обикновено в мига, в който хвана книга, която вече съм чела, си спомням всички моменти и подробности, особено ако започна да чета малко от книгата. Сега нещата не са по-различни, защото в мига, в който я отворих, знаех какво ще се случи най-вече защото тук имаше няколко шокиращи неща, едно, от които ме травмира емоционално, защото...Нехемия. Просто много харесвам Нехемия.

Та, от това че в тази книга си спомних всичко толкова бързо само доказва, че явно ми е била по-интересна от първата и наистина е така, тъй като тук отношенията между Каол и Селена се задълбочават в два момента от книгата- някъде към средата и някъде към края, но за разлика от други книги, не те са кулминацията, а други две-три неща.

  Kакто винаги, накрая станаха най-интересните неща, а аз отново съм с разбито сърце около една много, много, много незаслужена смърт. А Арчър Фин заслужава една бавна и мъчителна смърт, такава, която да очакваш с нетърпение след първите минути на мъчение, но Селена нямаше особено време тогава.

  Като цяло, не знам какво да кажа. До един  момент книгата беше много щастлива, мистериозна (разбира се) и леко тайнствена, а след това стана дори по-добра- действието се забърза, стана по-напрегната и ме държеше на тръни през цялото време, понеже хем знаех какво ще стане, хем не бях подготвена за нещата и разкритията, които бях забравила и като цяло това беше поредната книга, която ме остави без дъх, макар и да четох за втори път.

  Тук Селена е по-казана като по-емоционална и също така прави впечатление че, въпреки че е асасин, хладнокръвна убийца, тя има душа и е човек, отказва да убива невинни все пак. Винаги ми е харесвало да чета за хора, които показват двете си страни- и силните, и слабите (емоционалните). Да, знам, че емоциите не са признак на слабост, просто така се изразих.

  Каол...той всъщност винаги ми  е бил противоречив, понеже в един миг е много дистанциран, в следващият е лудо влюбен и после е виновен, емоционален и всеки път е нещо различно, докато Дориан...той винаги е просто...толкова по-лесен да се разбере, че чак предпочитам частите между него и Селена повече, защото са приятели и някак си се разбират по-добре и по-лесно и отношенията им не са така заплетени като нейните с Каол. Да не говорим, че обстоятелствата на Дориан в книгата са първа крачка към израстването му като герой- в характер и просто като герой от поредицата. Мисля си, даже, че по самия начин, по който пиша за него си личи, че го харесвам повече. Просто Каол колкото и да е лоялен, добър и честен, той сякаш не осъзнава къде лежат тези негови качества- при краля или при Селена. Да не говорим, че в стремежът си да я защити, той прави глупости. Както и в стремежът си да докаже лоялността си към краля, прави други глупости. И така цикълът се повтаря и повтаря, докато изведнъж не открива най-голямата тайна на Селена.

   Това е едно много добро и доста по-емоционално продължение на Стъклен трон, което отново те оставя без дъх от всякакви емоции. Както и без думи (поне мен). Винаги ми е трудно да пиша за тези книги, още от предисторията, а завършекът на ревютата ми по принцип ми убягва.

Тайната на забранената книга- Карън Мари Монинг (КММ)

  Започвам месеца с една от любимите си книги.

  Още от мига, в който преди една две години започнах да я чета за първи път, бях очарована от мрачната, наистина мрачната атмосфера на книгата. Не са много авторите, които могат да поддържат такава атмосфера в повече от няколко глави или една книга, а тук се замазва с течение на поредицата, даже става и по-мрачна.

  Освен това, това е първата книга (и поредица) за феи, която прочетох и тя ме запали по тях, още когато не бях съвсем наясно с много от термините.

  Ще започвам направо, понеже днес нещо ми е много трудно да пиша, каквото и да е. Мисля, че се изчерпах със строго философските уводи, които писах снощи.

  След жестокото убийство на сестра й Алина, Макейла заминава за Ирландия, за да направи всичко по силите си да намери убиеца ѝ, за да си получи заслуженото.

  Мак е подготвена да направи всичко нужно, за да намери това, което търси, но това, което й стоварва живота, тя дори не си е и помисляла, че е възможно, а камо ли и реално- не само че съществуват феи, но тя е и от малкото хора, които могат да ги видят и на всичкото отгоре е въвлечена в търсенето на много могъща книга-артефакт с тайнствен мъж, който й лази точно толкова много по нервите, колкото и е сексапилен, а той е много сексапилен.

  Баронс *въздишка*

  Този мъж прелива от мускули, сексапил, мистерия и сарказъм. Той е умен, притежава книжарница и цял гараж с коли., което навежда на мисълта, че е и богат. Произлиза от мистерия, знае много за  така наречените фае и помага на Мак, но то по-скоро е като тя да му помага, понеже единствената причина да работи с нея е защото тя му е полезна със способностите си на Шийте Зрящ. Въпреки това, той й помага да се научи да използва способностите си и да се защитава. Баронс в началото на книгите (и всъщност с течение на поредицата) е много мистериозна личност с не особено добро държание към Мак, но пък и тя не му отстъпва с много.

  Макейла Лейн, накратко Мак, е често взимана за типичният стереотип на Барби поради русата й коса, хубавата й фигура и любовта й към розовото, но зад красивата външност се крие ум, смелост и една силна жена (която Мак открива с течение на времето).  Тя се изправя срещу множество предизвикателства и много мистерии и понася всичко сравнително добре- като всеки нормален човек, който не е подозирал за съществуването на свят отвъд нашия. Но никога не става истерична.

  Като цяло, изключително много харесвам написаното от КММ, харесвам стила й, макар и да има твърде много описания и по-малко пряка реч, те минават бързо, понеже или са забавни или са твърде интересни и  мистериозни или пълни с напрежение. Харесвам как тя е изградила света си и как поддържа подходяща обстановката в книгата си. Изключително добра е и дори се развива с течението на поредицата.

  Наистина съм много доволна от книгата, отново, и я препоръчвам на всеки, проявяващ интерес или харесващ книги с феи (фае).

  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.