3 неща, които ми подсказват, че една книга няма да ми хареса

Днес завърших едно разочарование в облика на симпатична и интересна книга, но поне бях вдъхновена за този пост. Виждам, че всеки си има подобни публикации от този тип, които от време на време постват. Исках и аз да имам и едва сега ми дойде идеята, така че докато чета Храмът на боговете, понеже е дебела книга, а седмицата ми се очертава да е натоварена, смятам да пусна още един такъв пост тази седмица.

1. Първият начин, по който разбирам, че една книга няма да ми хареса е, когато едва на 30-тата страница започна да прескачам редовете. Обикновено това го правя, когато искам да свърша по-бързо книгата и нямам търпение да видя края, а не когато съм едва в началото. Подобни книги, колкото и да са дебели, решавам да ги завърша на същия ден, понеже няма смисъл от удължаване на едно разочарование. 

2. Прехвалените книги. Това са книги от типа на "Здрач", "В морските дълбини", "Girl Online", "Нещата, на които не ни учат в училище", "50 нюанса сиво" и "След", които по своето време превземат блоговете и всякакъв вид медии, всички конкурси и филми, а реално не са нищо особено. Това са издадените книги, които чисто и просто са доведени до хартиен вариант с цел печалба, а не удоволствие от прочитането. Въпреки това, аз все се опитвам да дам шанс на тези книги и до сега все съм била разочарована- няма значение дали е българско или чуждестранно, няма значение дали е от блогър, ютубър, неизвестен писател или нашумял фен фик в wattpad, прехваленото клише винаги носи пари, а парите водят света. Удоволствие от четенето? Това е за идиоти. По тази логика, горда съм да бъда идиот.

3. Когато съм доволна да оставя книгата и да правя, каквото и да е друго нещо, но не и да чета, тогава със сигурност нещо с книгата (или с мен(?)) не е наред. Това не се случва чак толкова често, но също го има. Тогава вече просто няма как, проточвала съм една книга от 300 страници с дни докато я прочета, не защото не съм имала време, а защото не ми се е четяла, не е била толкова добра.

Общо взето това са трите неща, по които разбирам, че една книга няма да ми допадне. Те са лично мои и не ги натяквам на никого нито пък натяквам книгите, които не харесвам. 

Също така тази публикация не винаги ще бъде само с 3 неща, но то ще се види как ще я записвам.

И нека само като за последно да добавя, че винаги разбирам на средата на книгата, когато нещо не ме грабва, а преди това само съм имала гадното чувство, че няма да ми хареса и не съм искала да си го призная.