(Ако някой не е прочел поне до втора книга от поредицата, тук може да намери някой и друг спойлер, тъй като това все пак е 4-та книга.)
No masters. No limits. No regrets.
Her destiny awaits. But first, vengeance...
За мен, това е най-добрата книга на Сара Дж. Маас.
Въпреки множеството недоволства за бавното развитие в Огнената наследница, аз все пак я харесах, макар и това да е единствената книга без ревю в блога ми, понеже така и не я препрочетох и след седмици на отлагане, най-сетне завърших жалката си версия на "маратон" на Стъкления трон.
За някои и това начало може да им се стори бавно, но за мен то е точно такова, каквото трябва да бъде- мистериозно, бавно, хващащо и... напрегнато.
Още от първата глава ние сме въведени в едно по-тъмно продължение на поредицата, където виждаме всичките герои и последиците от предишната книга- особено Дориан. Мисля си, че неговата част бе най-трудната, а и самата първа глава започва с него. Това е първото нещо, което ме хвана и ме накара да продължа да чета.
Може стилът на писане на авторката да не е нещо кой знае какво, но тя си го има, той притежава дълбочина и знания, особено когато опре до битки и чувства. Тя (авторката) има тази способност да ти въздейства чрез самите си думи (особено в оригинал) и да те накара да изживееш всичко заедно с героите. Цялата книга бе изпълнена хем с напрежение, хем с чувственост, мистерия и множество планове. Не би ми стигнало времето да разглеждам всеки един момент от книгата, която бе разделена на две части- първата, когато все още се оправяше с проблемите си около Аробин Хамел и втората, в която вече се случваше същинското действие. Книгата не би могла да съществува, не и да бъде напълно завършена, ако някоя от тези две части ги нямаше, защото самото присъствие на Аробин беше забележително, особено за тези, които не са чели The Assassin's Blade. Целият сюжет, самата му структура и всичко написано ме хванаха в клопката си и не ме оставиха, докато не прочета книгата. За пръв път, от както четох книгите на Брандън Сандерсън през лятото, стоях до след полунощ, за да чета възможно най-много и да я свърша по-бързо; а когато ми оставаха само 100 страници исках да се забавя възможно най-много, за да не прекратявам всичко това. Това, за мен, наистина е най-добрата книга на Сара Дж. Маас до сега.
Исках да спра ревюто си дотук, но ще добавя още един малък параграф, за да не стои толкова късо, но и за да спомена героите.
Те, всички те, претърпяват изключително голямо развитие- от 0,5-тата, до 4-тата книга включително всеки се подобрява изумително много- Селена възвръща истинското си име и се държи като кралицата, която е, тя е силна и авторитетна. Макар и слабото начало за Каол, той също израстна в тази книга, подобри се, макар и не с много, но наистина стана по-добър, от колкото беше в останалите книги. Така, както бях изгубила симпатиите си към него, в последните 20 глави, те се завърнаха. Имам една нова героиня, поне нова за не прочелите The Assassin's Blade- Лисандра, към която не хранех добри чувства, но всеки, който не знае за миналото й със Селена бързо би я заобичал, защото тук не виждаме онази разглезена куртизанка, а една пораснала жена, изстрадала достатъчно, за да осъзнае на чия страна трябва да бъде. Най-много харесах Лисандра, освен че се е подобрила, тя стана и много добра приятелка на Ейлин, по-добра, отколкото беше Нехемия.
Това са героите, които исках да спомена, а за другите ще ви оставя на тъмно, въздържайки се от повече спойлери.
Наистина препоръчвам на всеки да прочете тази книга- дали ще си я поръча предварително или ще изчака превода, заслужава си и то много.
Няма коментари:
Публикуване на коментар