понеделник, 30 ноември 2015 г.

Тормозът в училище и силата на думите

  Тази тема никак не е приятна и за да не си навлека на свой гръб проблеми, няма да споделям линк във фейсбук, както обикновено.
  Всеки ден се сблъскваме с тормоз в училище- психически и физически. Някои от нас стават свидетели, други- потърпевши. 
  Да си свидетел е много по-лесно, по-леко и не въздействащо, отколкото да си потърпевш. Много хора не могат да издържат и резултатите не винаги са хубави, но най-трудно им е на онези, които не обръщат внимание, защото дори и да изглежда, че не ги интересува, то им се отразява на едно по-дълбоко ниво, много по-дълбоко и по-болезнено, защото когато се сринат (а това обикновено се случва на всеки), се сриват изцяло и по много. Никой не е способен да издържи дълго време, подложен на психически тормоз, особено в училище.
  Този пост го пиша във връзка със случая на една моя съученичка, с която се сближих доста последната година. От втория срок на девети клас тя бива подлагана системно на психически тормоз, без абсолютно никаква причина. Знам, ще си кажете, как е възможно? Щом е подлагана, значи има причина. Но не е така, няма никаква- тя е възможно най-милият човек в класа ми, който е пълен с идиоти и млади кучки и задници. Този клас е събрал всичките идиоти от околните училища и който и да е добър, който влезе в класа ни, рано или късно, се променя към лошо. Да не говорим, че много добри оратори, така да ги наречем, злоупотребяват с таланта си, злепоставяйки въпросната ми съученичка, която ще нарека Ана за по- лесно. 
  От края на девети клас, както казах (сега съм 11), системно й се повтаря, че мирише, нещо, което не е вярно, и да се изкъпе. От това следват купища други подигравки с този подтекст, включително и веднъж й пръснаха с парфюм почти в устата от невнимание и непукизъм. 
 Към десети клас това спадна или поне аз не съм забелязвала толкова много, но напоследък нещата пак взеха връх. 
  Обикновено в такива ситуации повечето казват, че ако не им обръщаш внимание, нещата ще поутихнат и ще се разсеят. Ако някой ви каже това, пратете го да си го начука на майната си, защото далеч не е така или поне не и в нейният случай. Класът ми е просто толкова ужасен. Тя не си позволява да покаже какво й е, но реално думите й влияят повече, отколкото предполагах, въпреки множеството пъти, в които ми е казвала, че не й пука.
  За жалост, в класа ми, липсата на реакция от нейна страна се счита за признак на самочувствие до небесата, а тази теория се подхранва от начина, по който ходи, понеже тя има специфична походна, която много оприличават с тази на принцеса. Наскоро нещата ескалираха до толкова, че друг мой съученик й изкрещя през прозореца да се маха, да се прибира, че никой не я иска, обаче за неин късмет е била с майка си, която веднага се е оплакала на психоложката. Ама и тя е една психоложка... 
  Както и да е, Ана има нещастието да е обект на нападки от по-рано споменатите оратори, които ловко и умело го обърнаха  в тяхна полза и я набедиха, че едва ли не каквото чуе го приписва на себе си, че не се къпе, не се хигиенизира и какво ли още не. Изкараха я точно обратното на онова, което е и тъй като психоложката за нищо не става, не можеше особено да й помогне, но поне я освободи до края на седмицата.
  Обаче така и не успя да мине на индивидуална форма на обучение, поради ред причини и в понеделник се върна, а от сряда до днес преди часовете тя бе постоянно в устите на съучениците ми, които я обсъждаха по какъв ли не начин. Да не говорим, че я изкараха като най-долното същество пред класната ми, която не е запозната със случая й и естествено стана думата на Ана срещу тази на съучениците ми.
  Изкараха я като единствената от класа, която преписва и я преместиха централно на първия чин, за да се минимализира тази възможност.
  Така, това тук не го пиша, само за да разкажа, защото просто ми дойде до гуша от тези напълно не залсужени нападки, а защото докато й разказвах всичко, което се е случило през последните дни, тя просто не издържа и се разплака. Мога да кажа, че със сигурност не го очаквах, защото не за първи път сме си говорили за това, но дори не мога да си представя какво е това да седиш и да слушаш как някой те обижда или как някой ти разказва в каква светлина са те показали говедата от класа ти. Наистина не го очаквах и да я видя как просто губи контрол за минутка...макар и да не сме особено близки- това разби една малка част от сърцето ми.
 Едва ли на някой му харесва да види как негов приятел плачи, още повече, когато със сигурност има причина. Наистина не знам как е издържала последните две години и малко, но се надявам да направи нещо за свое добро и да не остане в този клас. Тя ще продължи да бъде в устите на съучениците ми дълго време, защото явно е изключително интересен човек, достоен за завиждане (сарказъм, но доказано от вниманието, което й оказва класа), но поне няма да е в стаята и да ги чуе.
  Наистина се надявам нещата да се оправят.
  Мисля си, че всеки друг би казал нещо от рода на това да се замислят тези, които подлагат други на психически тормоз, за това какво влияние оказват върху хората и да се поправят, но аз няма да си направя този труд, защото знам, че ако има хора, които видят публикацията ми, няма ни най-малко да се трогнат, а какво остава до това да се поправят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар