Харесвам книгата най-вече защото в нея са включени възможно всички сексуални ориентации, които са ми известни. Това изключително много ми харесва, беше наистина интересно да прочета гледната точка на А през очите на хетеросексуални момчета и момичета, през очите на хомосексуални момчета и момичета и през очите на транссексуално момиче. Допълнително, книгата показва героя с богат житейски опит откъм различните тела, в които се е събуждал всеки ден.
Когато започнах да чета това, нямах представа с какво се захващам, още по-малко пък очаквах да ми хареса толкова. Обаче, я харесах.
Стилът на Дейвид Левитън е лек и обикновен, но хваща с това как пише и какво чувство влага, колко истина съдържа едно негово кратко изречение и също какъв дълбок замисъл има в него. Харесва ми изключително много. Аз, като огромен привърженик на подобни неща, направо се влюбих в книгата, защото не са много тези, които показват герои с различна сексуална ориентация, още по-малко пък и главни- поне аз не съм попадала достатъчно често на такава от тези, които чета.
Самият сюжет не бях срещала до сега, стори ми се странно и различно и понеже харесвам всякакви подобни, пък и съм чела Уил Грейсън, Уил Грейсън, реших да прочета и тази. Достатъчно с решението ми да чета и да преминем към остатъка от ревюто.
Харесва ми начинът, по който се развива самата история, както и героинята в книгата. Не бих казала, че при А има някакво развитие, понеже той/тя е натрупал достатъчно богат опит преди времето, в което се развива самото действие.
А е човек без тяло, той е просто характер, пътуващ от тяло в тяло всеки ден. Никога не е бил в едно и също два пъти нито два поредни дни. Има си и правила, едно, от които е да не се бърка в естествения ход на нещата в живота на телата, които обитава, до момента, в който не среща Рианън. Тогава е повече от желаещ да наруши спокойствието на човека, чието тяло е "заел", макар и да се чувства зле после за причинените проблеми. Изключително много го харесвам. Той не е лишен от чувства, щом се влюбва, но е и състрадателен. А също се променя малко по малко в книгата, но най-голямата промяна претърпява Рианън.
Тя е от онези свити и слаби момичета, които в присъствието на някой по-силен или малко по-неудобна социална ситуация се свиват в себе си. Почти като мен. С тази разлика, че позволява на приятеля си да я тъпче както и когато си поиска. Според мен, както и според А, нейната връзка не е въз основа на любов, не и такава, каквато той е готова да й даде и й дава. В последствие, Рианън претърпява доста голяма промяна, а А се опитва да я научи да не гледа телата, в които се намира всеки ден, а характера, защото зад различните външности стои един и същи човек или по-точно характер, защото именно той е важен. Тя постепенно, мисля, че се науча, поне до някъде.
Всеки ден е една вълнуваща и лека книга, която ще те пренесе в света на различните и ще те запознае с тях, а също така и показва, че външният вид не е всичко. Любовта е трудна, но не и невъзможна.
Много харесвам краят на книгата и решението, което А взима.
Тази книга е от типа малки вълнения, които колкото и обикновени да са, са толкова и специални.
Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.
Харесва ми начинът, по който се развива самата история, както и героинята в книгата. Не бих казала, че при А има някакво развитие, понеже той/тя е натрупал достатъчно богат опит преди времето, в което се развива самото действие.
А е човек без тяло, той е просто характер, пътуващ от тяло в тяло всеки ден. Никога не е бил в едно и също два пъти нито два поредни дни. Има си и правила, едно, от които е да не се бърка в естествения ход на нещата в живота на телата, които обитава, до момента, в който не среща Рианън. Тогава е повече от желаещ да наруши спокойствието на човека, чието тяло е "заел", макар и да се чувства зле после за причинените проблеми. Изключително много го харесвам. Той не е лишен от чувства, щом се влюбва, но е и състрадателен. А също се променя малко по малко в книгата, но най-голямата промяна претърпява Рианън.
Тя е от онези свити и слаби момичета, които в присъствието на някой по-силен или малко по-неудобна социална ситуация се свиват в себе си. Почти като мен. С тази разлика, че позволява на приятеля си да я тъпче както и когато си поиска. Според мен, както и според А, нейната връзка не е въз основа на любов, не и такава, каквато той е готова да й даде и й дава. В последствие, Рианън претърпява доста голяма промяна, а А се опитва да я научи да не гледа телата, в които се намира всеки ден, а характера, защото зад различните външности стои един и същи човек или по-точно характер, защото именно той е важен. Тя постепенно, мисля, че се науча, поне до някъде.
Всеки ден е една вълнуваща и лека книга, която ще те пренесе в света на различните и ще те запознае с тях, а също така и показва, че външният вид не е всичко. Любовта е трудна, но не и невъзможна.
Много харесвам краят на книгата и решението, което А взима.
Тази книга е от типа малки вълнения, които колкото и обикновени да са, са толкова и специални.
Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар