петък, 20 ноември 2015 г.

Храмът на боговете - Анди Макдермът

  Това е един фантастичен и вълнуващ роман, ориентиран главно към динамичното действие, който ще ти отнеме дъха с интензивността си, а забавните шеги, които Еди Чейс пръска наляво и надясно са допълнителен плюс към цялата обстановка.
  Не съм предполагала, че би ми харесала толкова, колкото реално ми хареса. Книгата (и цялата поредица) доколкото, разбрах се върти около Нина Уайлд и Еди Чейс, които откриват легендарни места и предмети и се забъркват в  куп неприятности, чийто резултат обикновено е подпалването и/или унищожаването на местата, през които са минали. Особено Еди. Склонността му към насилие и разрушение, заедно с подхвърлянето на шеги в най-неуместните ситуации и подхилването му  като тинейджър на по-специфични изрази са неизменна и много забавна част от него, която разведрява сериозността на всяка обстановка, в която се намират.
  Стилът на Анди Макдермът не бих го описала като лек, но не е и особено тежък. Материалът, който поднася, обаче, се възприема и чете изключително лесно и бързо, а непринудените отношения и леките разговори между героите правят прочитането на страниците сравнително леко и бързо. Самата книга е много интересна, мистериозна, пълна  с драма и дори фантастичен елемент, който като привърженик на фентъзито много ценя. 
  Друго, което харесва в стила на автора е, че включва моменти, където разказва за враговете на главните герои и ни позволява да видим нещо малко в от тяхна гледна точка.
  Както вече споменах- Нина и Еди са невероятни персонажи, но съберат ли се заедно, стават неповторими.
  Нина е умна изследователка, която не може да се бие по стандартния начин, но все пак е достатъчно умна, за да може да се измъква сама от проблемите си, макар винаги да има някой, който да й се притече да помощ по стечение на обстоятелствата. Тя е забавна и отдадена на работата си, но също така е и много добре изградена като личност.
  Еди е друга работа. Той е бивш командос и както вече казах е цапнат в устата (няма как да не спомена заслугата на Мели тук- за израза и мотивирането ми да я прочета по-бързо), много е забавен, а Нина покрай него и тя ръси глупости. Склонността му към разрушаване на всичко, в което се намира и да оставя минимум две жертви при самозащита след себе си води до редица проблеми и разправии с Интерпол на първо място. Да не говорим, че природата му се проличава още в пролога, където вади едно устройство от наистина...лично място. Това беше нещото, което ме хвана. 
  Еди и Нина сякаш притежават някаква дарба или магнит за неприятности, защото няма място, на което да са отишли и да не са си навлекли проблеми от един или от друг сорт- в това им е чара, а Храмът на боговете е една динамична, мистериозна и фантастична книга, която не ти излиза от главата, докато не я завършиш.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар