Видях тази книга в началото на годината по книжарниците и от тогава исках да си я взема, но покрай всичките книги, които все ми хващаха окото все не стигах до нея, докато един ден не ми се удаде възможност най-сетне да си я купя. И не съжалявам.
Резюмето може и да не е впечатляващо, но книгата е наистина хубава. Тя е завладяваща още от първата страница и е някак лека и подходяща да се прочете след някоя по-тежка книга.
Самата идея е впечатляваща, както и самия сюжет. Трябва да прочетеш някъде половината книга, за да ти стане ясно за какво става дума и защо Коу може да говори с враните и цялата роля на "дарбата" му в самата история. Лекият стил на писане и дългите глави са идеално съчетани, а героите са интересни и добре изградени. Беше ми удоволствие да я прочета не само, защото беше кратка, но и много хубава, както вече казах. Но няма да изпадам в много подробности, мисля.
Коу е "момче, което забелязва единствено бялото око на луната и трите врани, виещи се в тъмното небе над него." Той е силен и находчив младеж, умен, макар и с липса на съществено и елементарно образование, както и съобразителен. Животът му с враните го е научил как да остава незабелязан и как да се грижи за себе си. Харесвам го.
Лидия е обикновено момиче, което се сприятелява с него под не особено обикновени условия, но с началото на приятелството им идват и купища проблеми, които не се дължат задължително на техните отношения, а по-скоро на събитията, които ги събират. Тя също е смела и упорита, това го харесвам много в нея, както и любопитството й, защото ако не беше то и добронамереността й, никога нямаше да се намерят двамата. Тя има голяма и съществена роля в тази малка книжка.
Мрън, Кряк и Милки са въпросните три врани, които следват навсякъде Коу като единствено Милки е с него от началото до... ами действията в книгата. Те са му неотлъчни приятели, които му помагат и го предупреждават и честно казано, не мисля, че Коу би оцелял без тях.
Има и други герои, чиято роля не е чак толкова голяма и съществена, макар и те да спасяват няколко пъти живота на Коу. Книгата е пълна с екшън, напрежение и дори мистерия, интересна е и наистина много ми хареса, а корицата е наистина сладка. Джайкъб Грей пише улавящо и може да докосне читателя си, особено в края, където направо настръхнах като прочетох един единствена дума- паяк.
И като казах паяк- ако имате фобия от паяци или хлебарки- не ви препоръчвам да я четете; тяхното участие не е голямо, но, ами, има си го.
Няма коментари:
Публикуване на коментар