понеделник, 2 ноември 2015 г.

Подменена - Аманда Хокинг

 Мистериозна, напрегната, лека и интересна - това е Подменена, първа книга от трилогията Трил.
  Желанието ми да прочета трилогията започна, когато моя приятелка започна да ми разказва за нея с голяма любов и почитание и за това при първа възможност реших, че и аз искам да я прочета.
  Въпреки някак бавното и колебливо начало, мога да заявя, че тази книга е далеч по-интересна и вълнуваща, отколкото изглежда на пръв поглед- просто трябва търпение и жив интерес да видиш края. Аз лично бях хваната от самото начало и държана до самия край, тръпнеща за следващата книга по-бързо, отколкото предполагах, че ще ми се чете втората (да не говорим, че съм планирала 4 други книги преди нея).
  Мога да заявя още в самото начало, че това е една прекрасна книга, изпълнена с мистерия, дори любов, много чувства и дори екшън. Изключително много ми въздейства, особено на самия край, който малко седи отворен и още повече подпомага желанието ми да прочета останалите възможно най-бързо.
  Стилът на авторката е лек, хващащ и много приятен. От време на време пуска по някой ироничен или саркастичен коментар, а героинята, която е създала е една капризна и своеволна, ината тинейджърка, която може би описва повечето тийнове по света, отколкото всяка друга до сега. Това, което ми направи впечатление в писането на Аманда Хокинг беше, че тя не само има добре изразена речева характеристика на героите, но и се старае да описва местата, на които се намира героинята достатъчно подробно с малко думи така че да не стане наслагване на твърде тежки и сухи описания. Вместо това не всъщност са интересни.
  Уенди, както казах, е типичната тинейджърка с нетипична съдба. Тя е подменено дете...и е трил, което значи трол. Да, знам, звучи странно и нетипично, но мога да кажа, е троловете в трилогията са всъщност доста красиви, забавни, остроумни и обичливи същества, които имат интересни, но оскъдни умения, които използват за защита. Уенди не отговаря на моя тип силни героини, но тя притежава сила по свой собствен начин и тепърва й предстои да я открие, просто в тази книга не стигна до упражняване на дарбата си. 
  Мисля си, че харесвам Фин повече, отколкото е здравословно. Дори от начало, когато той се опита да сложи дистанция между себе си и Уенди,с  което я нарани, пак ми харесваше. Той вече е мой тип герой- силен, знаещ какво иска, но все пак лоялен, способен да защитава себе си и тези, които обича и винаги изниква в правилното време, на правилното място. Как да не го заобичаш?
  Рис, понеже той е неизменна част от книгата, е едно забавно обикновено момче, което харесвам повече, отколкото трябва. Той е твърде добър, отколкото би трябвало да бъде в обществото, в което е израснал и на всичко от горе се държи много добре с Уенди. Кара ме да съжалявам, че тя го приема за свой брат, биха били сладки заедно, но пък и аз го възприемам като неин брат, макар и не кръвен. Той е едно сладко момче, с чувство за хумор, което сякаш умее да държи Уенди на крака, дори когато е готова да падне.
  И Тове и Мат. Техните части в книгата бяха изключително малки, но ги включвам, защото 1) много харесвам името Тове и способностите му, пък е и добър приятел на Фин и Уенди и 2) Мат е по-големият брат, който винаги съм искала да имам, макар и покровителствеността му е малко в повече.
  С две думи- това е лека книга, не натоварваща, която може да послужи за разведряване след тежка седмица на училище/лекции/работа, която те хваща от началото, държи те до края и те кара да искаш следващата по-бързо.

Благодаря на издателство Пергамент Прес за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар