четвъртък, 3 март 2016 г.

Град на паднали ангели - Касандра Клеър

 Град на паднали ангели е една от най-напрегнатите книги в поредицата.
Пълна с мистерията около странното държание на Джейс и опитите за убийството на Саймън, тя улавя читателя от самото начало и го задържа до самия край, който е способен наистина да разтърси човек.
  С всяка следваща книга, стила на Касандра Клеър сякаш става все по-привлекателен и улавящ, отколкото преди. На пръв поглед не изглежда особено различен, но с течение на времето, докато четеш, всъщност не забелязваш колко по-бързо времето тече от преди и как все повече и повече започваш да обичаш тази книга и поредица.
  Както вече споменах, тя е доста по-напрегната от останалите книги, с много повече мистерия и драма около героите, като този път е наблегнато на връзките им, отколкото на други събития. Поне в моите очи.
  Вече свободни да излизат с когото си пожелаят, героите се опитват да изградят връзките си както трябва. Алек и Магнус са на почивка, Саймън върти любовен триъгълник, а Джейс и Клеъри се опитват да се нагодят един към друг дори повече от преди. В една хубава книга, връзките никога не вървят гладко като по вода, а това, което още повече ми харесва е, че са разгледани връзките на всичките ни главни герои включително и тази на Джослин и Люк.
  След събитията в Град от стъкло се наблюдават доста големи промени в героите и повечето са за добро.
  Промяната у Клеъри е доста голяма, защото тя вече може да се обучава за ловец или поне да получи основното образование и тренировки. Обаче, нямаме чак толкова много случки за Клеъри, колкото преди. В основата сега са Саймън и Джейс.
  Нашият Дневен вампир тепърва започва да осъзнава какво е да си вампир и да се нагажда към живота си на кръвопиец, но явно това не му стига, защото без да се усети се е хванал да излиза с две опасни момичета, а на всичкото отгоре, някой иска и да го убие. Тук виждаме истинското действие на Знакът на Каин, което го ужасява, а мен много ме радва. Харесва ми, че е даден шанс на читателят да се запознае по-добре със Саймън. понеже той е неотлъчно до Клеъри, а и е важен герой от поредицата. Има три вида читатели- тези, който харесват, тези, които не харесват и тези, които са неутрални към Саймън. Аз съм от първите и това, че имаше повече негови части ми хареса.
  В по-голямата част от книгата, връзката на Алек и Магнус е спомената бегло, но с идването на Камила, идват и драмите. Те за пръв път се замислят за факта, че Магнус е безсмъртен, а Алек осъзнава какво точно означава това за миналото на магьосника и за тяхното бъдеще като двойка. Като цяло не харесвам моментите им на драма и в следващата книга, понеже те са ми любимата двойка след Клеъри и Джейс и не ми харесва как страдат.
  Последни, но не на последно място, Клеъри и Джейс. Защо пък сега, когато могат да бъдат заедно, да нямат някакви други пречки? Например странните кошмари на Джейс и дръпнатото му държание. Винаги съм харесвала рода Харондейл, още от Едмънд Херондейл си личи същността им. После се придвижваме към Уил и сега към Джейс. Като вече чела и Адски устройства, с учудване забелязах как нещата, за които Магнус и Камила си говореха...е, бях наясно с тях. Мисълта ми беше, че момчетата Херондейл са затворени в себе си, но когато се отпуснат да обичат, го правят до край и всепоглъщащо. Изцяло се отдават на чувствата си към въпросният човек.
 Мистерията и напрежението, за които споменах в началото, са най-отчетливи в тези части, когато става дума за Джейс, тъй като, както казах, той страда от кошмари и все още не е превъзмогнал това, което се случи в Град от стъкло. Тук се вижда как той се опитва да разбере кой е и какъв е, но фактът, че Валънтайн го е отгледал не му служи добре.
  Сблъскваме се и с нов герой от миналото на Мая, който е назначен да помага на Саймън. Харесвам го, макар и тук да не се разправя подробно за него. Той е силен и смел и реално им помага и се надявам в следващите книги да има по-големи участия, понеже тук беше като повече второстепенен герой.
  Град на паднали ангели е поредното страхотно продължение на тази прекрасна поредица, която с всяка следваща книга става все по-хубава, с все повече интриги и напрежение между героите и враговете. Вече споменах отвореният край, който може да разтърси много здраво читателите си с последното изречение, което за пореден път прокара студени тръпки по мен. Ако трябваше да препоръчам една поредица, чиито книги да се прочетат една след друга, една от тях щеше да е Реликвите на смъртните.
 
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар