Островът на изобилната любов - Франческа Лия Блок

(ОТРИЦАТЕЛНО РЕВЮ СЪС СПОЙЛЕРИ)

  Съжалявам, че прочетох тази книга.

Никога не съм съжалявала за прочитането на нещо, което не ми е харесало- не съжалявах, когато прочетох почти до край Принцът на тръните, В морските дълбини или дори Girl Online, но съжалявам, че прочетох Островът на изобилната любов, понеже тази книга тотално разби вижданията ми и за първата.

 Очаквах и тази да ми хареса, очаквах много повече, не знаех какво да търся, но със сигурност не бях подготвена за тази тъй неприятна изненада.

  Исках книгата да ми хареса, исках да й се насладя, но фактът, че можех да стоя спокойно без да я чета си казваше достатъчно още вчера, когато тя стоя под чина ми зарязана, а аз играех Triviador с приятелка. Аз не играя игри.

  Тази книга просто е едно истинско разочарование към мен.

Стилът на писане си е все същият, все така нормален и хубав, но събитията в книгата за мен наподобяват нескопосан и набързо написан фен фикшън по Енеида.

  Докато в първата книга ми харесваше как се водят по Одисеята, в тази не ми харесва, най-вече защото това си е истински фен фикшън, превърнат в сапунена тийн драма, само дето имената не са турски и никой съществен герой не умира.

  Мразя тинейждърската драма. Безсмислена е, особено по време на апокалипсис. Когато пишеш за краят на света и започването му отначало се предполага, че имаш купища други неща, за които да пишеш и любовта, или поне тийн драмата, я оставяш за някой друг път или в случаят с подобни книги- оставяш я в небитието.

  Тази книга не е история за апокалипсисът или за повторното изграждане на света, за създаване на потомство или за подобряване на условията. Не, тя е по-скоро за изневярата, илюзиите, тинейджърската драма и необмисленият и импулсивен секс с непознат.

  Тъй като Любов по време на глобалното затопляне ми хареса и ме изненада приятно с различните сексуални ориентации, които бяха включени там, не обърнах излишно внимание на някои неща, които ми се набиха в очите. На отрицателните неща, имам предвид.

  Тук, обаче, всичко е повече от ясно.

(СПОЙЛЕР)

  Това, което най-много не харесах в тази книга и което ми съсипа мнението за нея е, че след като се качват на един омагьосан кораб и слизат на още по омагьосан остров, Пен и приятелите й срещат рогат цар, който смята, че тя е предопределена за него (брей, plot twist). Става малка драма с Хекс и разбира се, защо не, след малко сладки приказки и флирт, тя да се чука с въпросният цар. И защо? Защото Хекс не иска да бъде повлиян от илюзиите му, докато останалите са също толкова пияни и омагьосани като самият него, но Хекс, за разлика от тях, мисли за бягството им и всъщност като се отдалечава, той го прави, за да помогне, а не за да наебе първата жива  личност, която срещне в радиус от един километър.

Подразни ме и ме ядоса самата причина, поради която тя си легна с царя. Твърде бързо загърби всичко останало и разбира се после съжаляваше. Да не говорим, че царят умря, а тя, защо не, забременя. (Another plot twist.)

(Край на спойлерът)

  Това е главната причина да не харесам книгата. Не мога да осмисля и да приема това, което тя направи.

  С всичко друго мога да се примиря, мога да приема цигарите, дрогата, алкохолът, но това...поне причината да беше някаква важна, да имаше някакво по-добро обяснение ли и аз не знам. Просто...не това търся в една книга.

  Докато в предишната книга действието се развиваше прекалено бавно и прекалено малко, тук се развива много бързо. Има си определено протакане и забавяне, но то не е такова като в първата, а по-скоро колкото да не ги срещне още в първата глава и да ги изчука във втората, защото реално се получи нещо такова. Още в началото на книгата ги отведе на този остров, запозна ги с кралят и още в същата глава ги наеба. Откъдето и да го погледна, това за мен е фенфикшън в стил 2012-та, където става точно това- срещат се, харесват се, влюбват се, чукат се, тя забременява, той умира и ако има хепи енд, тя си намира мъж в лицето на най-добрият си приятел. Класика и оригиналност, откъдето и да го погледнеш.
  Изглежда ми така, сякаш Франческа Лия Блок се е опитала да подобри нещо от старата книга в тази, но не й се е получило. Сякаш за нея има само прекалено бавно и прекалено бързо действие, но не и нещо по средата. Не ми хареса.

Ще се опитам да изтрия от съзнанието си Островът на изобилната любов и ще запазя хубавите си и положителни спомени за Любов по време на глобалното затопляне, защото тя беше много по-добра, макар и с някои пропуски, тя със сигурност не беше фен фикшън по Одисея така, както тази е фенфик по Енеида.
  Това беше едно наистина разочароващо продължение на първата книга, което съжалявам, че изобщо реших да прочета.