сряда, 23 март 2016 г.

Top 3 Favourite Authors of All Time



Реших да направя тази публикация като покажа 3-мата си най-най-най-любими писатели, а след това ще направя поредица от подобно озаглавени постове само с любими писатели.
Боли ме сърцето, че преместих ЛКХ на второ място, но същевременно и супер много ме радва.

1. Брандън Сандерсън

  Брандън Сандерсън и Лоръл К. Хамилтън водиха доста ожесточена война, конкурирайки се кой от двамата да ми бъде любим писател на първо място, но с краят на Възмездителите и малко спомени от Мъглороден, след изтощителна умствена, писателска и физическа битка, Брандън Сандерсън победи и се изкачи нагоре.
  Обичам Брандън Сандерсън. Обожавам начинът му на писане, световете, които изгражда, както и героите, които сътворява.
 Едно от нещата, които най-много харесвам у него и това, което ме спечелва винаги щом се захвана с негова книга е фактът, че в нея няма сексизъм или расизъм, или възрастова дискриминация, не и от негова страна. Неговите герои винаги са равни, без значение от пол, раса или възраст, дори и без значение от вяра, религиозна или не. Там женските му персонажи са силни, колкото мъжките му или дори по-силни, в зависимост от книгата и развитието й. Много от героините му дори имат водеща роля в множество от действията, заложени в един сюжет и много често си служат с ирония, сарказъм или неразбираемо добра интелигентност. Интелигентните обиди са най-добри.
  Световете, които изгражда са невероятни и винаги завършени. Няма пропуски в тяхното сътворяване, а силите, които измисля винаги са уникални и различни.  Да не говорим за имената на героите или пък фактът, че няма един и същи мотив в един свят.
  Обожавам начинът, по който от една поредица му идва идеята за друга поредица в същият свят, но с напълно различни герои и действие.
  Обожавам и фактът, че винаги в един заплетен сюжет успява постепенно в самата книга/поредица от началото до краят да разкрие всичко, а не в последните две глави. Той дава отговори на въпросите ни навсякъде, не в края само; харесва ми това, че в книгите му винаги има действие, независимо дали е в началото, средата или краят на книгата- то винаги е там, не е запазено за специални случаи като кулминацията или завършекът, не, в неговите книги всяка глава е кулминация сама по себе си.
  Той е един от малкото автори, които мога да чета бързо и лесно, въпреки начинът му на писане, чиито описания са ми приятни да чета, независимо дали са от половин страница или глава, а също така обичам начинът, по който може да ме накара да се разчувствам на книгите му без значение дали краят е тъжен или щастлив.
  Той е единственият писател, на който не съм се ядосала и намразила, че е убил любими мои герои- точно заради това, всъщност, стана мой любим писател.

2. Лоръл К. Хамилтън

  В следващите нямам какво чак толкова да кажа. Просто смятам, че на първото място му се полага значително повече приказки.
  ЛКХ е любимата ми писателка, защото обожавам двете й поредици- Анита Блейк, ловецът на вампири и Мередит (Мери) Джентри.
  Обичам ги, защото главните героини са силни жени, научени да оцеляват самостоятелно, с невероятно силна психика и дарби, които са заобиколени от лоялни приятели и мъже. Винаги мъже. Това, което ми харесва най-много в книгите е как Лоръл К. Хамилтън едновременно поддържа развитието на главният сюжет, заедно с още един страничен, запазва мистерия и постоянно напрежение и винаги включва нещо от връзките на героите- я с оправянето им, я с изграждането им наново. Никога не липсва нещо от личният и семеен живот на Анита и никога не е концентрирана книгата само върху едно действие.
 Също така в книгите й винаги има някой и друг поучителен детайл относно любовни връзки и винаги главните й героини са иронични и саркастични, което прави книгите и много забавни.
  ЛКХ е способна да ме извади от най-дълбокия reading-slump и мога да прочета една нейна книга от 800 страници за два дни, което при мен е нещо нечувано.
  Дам, тя  е любимата ми писателка.

3. Рик Риърдън

 Касандра Клеър и Рик Риърдън също водеха ожесточена война, но Рик Р. спечели с една книга повече.
  Харесвам стилът му на писане, защото не е тежък, особено в книгите му за Пърси, Магнус и Картър и Сейди Кейн. Той е лек, в множество от случаите, забавен, саркастичен и ироничен. За пръв път в неговите книги съм се превивала от смях и може да се каже, че Пърси Джаксън и боговете на Олимп е сред първите поредици, които изобщо съм прочела (След Хекс Хол, Училище за вампири и Академия за вампири).
  Харесвам създадените от него светове с голяма доза митология, както и героите му. Много ме радва това как явно си е харесал митологичният свят, който е създал и продължава да издава книги по него, които си остават интересни и много забавни.
  Също така харесвам това, че също като Брандън Сандерсън има силни женски персонажи и като цяло различни герои от хомосексуални, до цветнокожи и така нататък. Това за мен е един голям плюс, освен всичко останало и наистина много харесвам книгите му, които винаги ме хващат от самото начало.

Това са тримата ми най-най-най-любими сред най-най-най-любимите ми писатели.
За останалите в следващите постове.

Няма коментари:

Публикуване на коментар