сряда, 30 март 2016 г.

Дете на пустинята - Олуин Хамилтън

  Дете на пустинята е от тези книги, които са толкова хубави, че ти се иска да ги прочетеш по-бързо, но в същото време, искаш да отложиш завършването им възможно най-много, защото не искаш да свършат.
  Това е една лека и страхотна книга, която се чете бързо, лесно и на един дъх, понеже стилът на писане е много увлекателен и приятен. Още с първите си страници тя ни въвежда в обстановката в Мираджи, а в продължение на историята сме запознати с различните легенди, митове и истории за света, който Олуин Хамилтън е създала. Това прави разбирането му по-лесно, а книгата става дори по-интересна.
  Амани Ал'Хиза е момиче в свят, в който да си жена е изключително трудно да преживееш без мъж до себе си- стандарт, на който тя се противи упорито, понеже единствената й цел е да се измъкне от мястото, на което живее и да отиде при леля си в столицата. Обаче, плановете й се провалят.
 Целта на Амани е да избяга и тя е готова да си послужи с всякакви средства, за да го направи, включително и да се преоблече като момче и да отиде да се състезава на стрелбището, да упои опасен непознат и да открадне някои от принадлежностите му и да рискува живота си за група непознати, за да й бъде осигурен транспорт.
  От самото начало Дете на пустинята е изпълнена с много екшън, битки и напрегнати моменти, включително и малко мистерия около сложното държавно управление на Мираджи и тайнствена група бунтовници, за които почти нищо не се знае.
  Харесвам начинът, по който авторката поднася информацията в много от най-напрегнатите ситуации и как описва чувствата на Амани. Сцените с битки са наистина добре предадени и много ми допада как Олуин Хамилтън си служи с думите по време на такива описания, че и през цялата книга, понеже нито веднъж не загубих интерес към нея. Наистина не очаквах толкова много да ми хареса, а краят беше един от най-напрегнатите завършеци, които съм чел в последно време.
  Амани Ал'Хиза е героиня точно мой тип- силна, с характер и знае какво иска и как да го постигне, а ако случайно е вън от опции, не се колебае да използва каквито и да е мерки и средства, за да постигне целта си. Тя е умна и находчива, изключително добър стрелец и със силен характер. Тя е вярна на приятелите си, дори и да не ги познава много добре и има чувство за дълг, както и чувство за хумор. В повечето книги винаги се е случвало поне веднъж да не съм съгласна с решението на главната героиня, но тази е една от книгите, в които нито веднъж мнението ми не беше противоречиво на това на главната героиня. Това е едно от нещата, които ме спечелиха най-много в Дете на пустинята.
 Джин също е от типа герои, които харесвам, макар и да не наем много за него. Той е добър боец и приятел на Амани, въпреки трудното им начало. През по-голямата част от времето не знаем почти нищо за него, а само това, което казва на Амани, което пак не е много, но вече пò към края сме запознати много по-добре.
  Въпреки трудното им начало, Амани и Джин преминават през много неща, които са от огромно значение за изграждането им като герои, но най-голямо влияние оказват последните петдесетина страници от книгата, които са изпълнени с много повече екшън и напрежение, отколкото останалата част, понеже те карат да тръпнеш в очакване всеки момент някой от героите ти да се стовари мъртъв в разгара на битката. А облекчението, когато това не става, е като освежаваща глътка вода.
  Дете на пустинята е една страхотна книга, която се чете лесно и те оставя нетърпелив, в очакване на следващата книга, за да разбереш не само продължението на историята, но и за другите герои.

Ето и едно прекрасно ревю на моята полуадашка, което прочетох когато още беше чернова и ме запали първоначално по книгата: Дете на пустинята в My Unprofessional Blog

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар