четвъртък, 17 март 2016 г.

Calamity (Злочестие) by Brandon Sanderson

    Ако смятате и най-дребният факт за спойлер, не четете това ревю.

  Когато видях книгата преведена, веднага си я купих, дори не се замислих, просто я грабнах, повторих няколко пъти "това е любимата ми книга" във fangirl стил и отидох на касата.
  Нямам ревюта на първите две книги, но на последната ще направя. Ако препрочета трилогията някой ден, ще поправя грешката си и ще им напиша.

  Дълго време не знаех защо Възмездителите е любимата ми трилогия, първенец сред любимите ми книги на Брандън Сандерсън, а при него всяка, която съм чела ми е любима.
  Наскоро, като се замислих, осъзнах, че докато Мъглороден и The Stormlight Archives се развиват бавно и изискват доста търпение, за да бъдат прочетени, Steelheart, Firefight & Calamity са бързи, с екшън, имат и любов, но имат бързо действие и развитие, което постоянно тече, непрекъснато напрежение и ясно осезаема мистерия, която героите се стараят да разгадаят. Тя, обаче, не е такава, която да заема цялата книга и да се говори само за това как трябва да се намери слабостта на даденият епичен, не, покрай това има още множество минисюжети, които Брандън Сандерсън така е заплел, че дори когато ги отплете, всичко се изяснява постепенно и с много моменти, в които ти се иска да възкликнеш "Аха!".
  Още във втората книга Брандън Сандерсън намекна за съществуването на други вселени, които се оказаха в основата на силите на един от епичните, които познава, но тук те са много по-ясно показани и колкото и да ми е объркващо това с различните измерения, както и с пътуването във времето (което го няма тук), толкова ми и беше интересно да чета за тях, защото при Дейвид, нещата с различните измерения са все още неясни, но наскоро видях, че ще има и книга, в която става дума вече за хора, които пътуват в различни измерения и, разбира се, стават някакви интриги, които със сигурност ще завъртят една прекрасна трилогия/поредица.
  Но това е за друга книга.
  Няма какво чак толкова да коментирам по съдържанието, тъй като ще бъде огромен спойлер за всеки, непрочел поне първата книга и краят на втората. Мога само да кажа, че и тази е така невероятно като предишните и краят й е много по-различен от този на Мъглороден, в добрият смисъл.
  Това сега няма значение. Calamity притежава присъщото за цялата трилогия действие, малко любов, интриги, смърт, разрушение, много битки, мистерия, няколко много неочаквани обрати и още куп неща, които Брандън Сандерсън може да предостави и емоционално у читателя.

"Не бях и опитвал мартини. Години наред бях смятал, че е марка автомобили."

  Винаги съм харесвала Дейвид. Това е единствената книга на Брандън Сандерсън, която се разказва от първо лице, която съм чела и стилът...не мога да кажа, че е различен, по-скоро е по-лек и някак си мога по-лесно да се докосна до Дейвид, понеже се разказва от негово име. Начинът, по който говори и се държи е напълно нормален, но някак свободен, лесно се асимилира, а това, че е много зле с метафорите или по-точно е много добър, просто само той си ги разбира, го прави много забавен. Той е силен герой, за който когато искам да говоря просто не успявам да кажа всичко, което ми е на езика. Като сега.
  Меган се развива все повече и повече и тук я харесвам още повече, отколкото в предишните книги. Обичам фактът, че Брандън Сандерсън винаги създава силни мъжки и женски персонажи като понякога жените са по-силни от мъжете. Това го издига страшно много в очите ми всеки път щом чета книгите му. Меган е самият образец за страхотна силна героиня, която ако иска може и да е забавна и дори мила, противно на изграденият образ в първите две книги, но това си има и причина. Тук се вижда как полага усилия да се справи с проблемите си и позволява на Дейвид да й помогне.
  Останалите герои са също толкова добри и силни, дори са забавни всеки, по своят си начин. Например, човек винаги може да се смее с историите на Коуди за шотландците, които може да са, а може и да не са истински.
  Когато прочетох Стоманено сърце се изненадах от бързината, с която минах книгата- само за 4 дни, където Мъглороден ми бе отнел 2 седмици, след това Зарево, както са я превели, ми отне също толкова време, при положение, че бях болна и се чувствах като отпадък и Злочестие не отстъпва на останалите две. Сякаш имам запазено време, за което трябва да ги прочета. Мисълта ми е, че книгите се четат изключително лесно, главите са много по-кратки- най-много 5 листа, а не 20 и притежават типичното си емоционално въздействие за БС, както вече споменах.
  Краят имаше три мотива. Завършват се трите основни действия в книгата едно след друго по невероятен начин, а краят е повече от страхотен и някак дори по-емоционален. Това, което се случва с Дейвид го калява, прави го по-силен и способен да се справи с всичко, пред което го поставиш. Той е умен, знае много за епичните и е находчив. Неговите планове са винаги добри и изпипани, а понякога са си много прости и пак са си страхотни.
  Като цяло нямам какво толкова да коментирам по тази книга, понеже още като я видях се нареди сред любимите ми книги, а като я прочетох се убедих, че Възмездителите са моята любима любима трилогия като цяло и на БС по принцип.
 Calamity със сигурност е един невероятен край на тази моя любима трилогия и толкова много се радвам, че успях да го прочета така бързо. 

  Препоръчвам тези книги на всеки, прочел поне нещо на Брандън Сандерсън, особено на Теди, чието ревю на Последната империя е много по-добро от моето, особено след като е ревю, а не някакви копирани части от дискусии.

1 коментар:

  1. Ще прочета всичко, което Брандън Сендерсън напише. :3 И твоето ревю определено е едно от любимите ми, няма как да се опише по-добре Последната империя. :D

    ОтговорИзтриване