четвъртък, 21 юли 2016 г.

Half Lost by Sally Green

   Half Lost е от книгите, които като почнеш да четеш, не можеш да спреш докато не ги завършиш. Почти 100% сигурна съм, че ако не бях на работа (и болна) щях да успея да я мина за един ден.
   Не знам от къде да започна. Наистина не съм сигурна и какво трябва да кажа, защото просто не съм в състоянието да напиша хубаво ревю.
  Не харесах първата книга, ама изобщо. Беше ми скучна и глупава, но втората издигна мнението ми много и ми хареса повече. Може би защото не четях за Натан, а за Нейтън и виждах всичко, както си е написано в оригинал. А може би защото стила на Сали Грийн се подобрява многократно и историята вече навлиза в себе си, и става по-интересна, а Нейтън става по-як, по-силен герой, разкривайки истинският си потенциал, а за мен няма нищо по-добро от персонаж, който намира тъмната страна в себе си и й се отдава.
  В третата книга Нейтън е най-силният тъмен/черен маг/магьосник. (Не помня българската версия.) Той има цел- да убие всички виновници за смъртта на баща си и е готов на всичко, за да я постигне. Не е като да се изправят много трудности пред него, той ги преодолява сравнително лесно, защото от Нейтън в Полулош и Нейтън в Полуизгубен има голяма разлика- той вече не е детето, което не искаше да убива никого, а да си живее мирно и спокойно, той вече не е онова лудо влюбено момченце в Аналис, не, той е много повече и знае какво иска и как да го постигне.
  Разбира се, има един момент, в който губят важен човек от тяхната група, чиято роля иначе би била голяма, но Нейтън не се предава, а и как би могъл, когато Гейбриъл е при него постоянно и макар да имат леки размирици те успяват да се оправят.
  Мисля си, че ако не беше Гейбриъл, Нейтън отдавна да е или умрял или да е бил хванат в ръцете на Ловците. Гейбриъл има огромна роля във всичко това, дори и в тази книга, където виждаме много повече от него и повече отношения между него и Нейтън. Толкова е сладко и хубаво ^^ чак не мога да се сдържа и скоро може и емотиконки да сложа.
  Наистина Сали Грийн пише страхотно, според мен, защото са малко книгите, които като почна да чета и не мога да се спра. Щях да пусна това ревю още вчера, но не бях добре и се отложи.
  Всъщност, това ревю ли е, защото наистина не знам какво да кажа за тази книга. Има толкова много спойлери, които едвам се удържам да не споделя, защото те си заслужават да се обсъждат. Наистина! Аз загубих част от себе си в тази книга още преди да започна да я чета. Бяхме в бургаският Хеликон с Briana Knows и видяхме Half Lost  на рафта, заедно с другите две книги и защо да не я отворя? Оттам се спойлнахме и двете много яко и макар да очаквах края, просто не мога да повярвам, че всичко това се случи. Аз наистина загубих част от себе си в тази книга.
    Едно от хубавите неща е, че тук ни се обясняват много от  нещата в Полудив, които може да са останали неразбрани. например последните действия на Аналис срещу Нейтън и баща му и ролята на онзи амулет, който Гейбриъл дава на Ван, за да си възвърне истинския вид. Запознати сме и с няколко нови герои, връщат се стари, но като цяло книгата беше страхотна!
  Има много битки, изключително много още в самото начало и всичко е страхотно...до последните 30 страници, където настават истинските обрати, но ще си позволя да издам едно- всички си го получават! Всеки, който някога е измъчвал по някакъв начин Нейтън си го получава и не мога да бъда по-доволна.
  В действията си Нейтън няма граници, няма задръжки и това ми харесва в него. Той не мисли, че това, което прави е лошо, защото всичко, което му е било причинено е било от обществото, което му казва, че е лош или ще бъде лош, че ще последва стъпките на баща си, в резултат на което Белите го превръщат в това, което е, причинявайки му всичките гадости на света, за които може да се сети. Затова харесвам Нейтън. Той е наясно с това и не го е грижа, защото има цел и ще я изпълни.
  Смятам, че тази трилогия е добър пример за това какво прави с нас обществото. Не съм сигурна дали е била замислена да показва точно това, но като човек, който се уповава силно на общоприетото, смятам, че мога да я тълкувам така. В едно ревю видях да наричат Нейтън злодей и мисля, че ако сте за белите, то тогава наистина Нейтън може да се окаже лошият в книгата. Все пак всеки, който се опълчва на плановете ти е антигероят, нали? Това е чудесен пример за цитата, който няма да дам дословно: "Не винаги светлината означава добро и не винаги тъмната- зло." Това е цитат от Училище за вампири, само да вметна.
  Half Lost е един страхотен завършек на трилогията, която ме остави с разбито сърце и смесени чувства, защото все още не съм сигурна какво да мисля. Аз съм напълно доволна от развоя на нещата, макар че можеше да минем и без една определена последна случка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар