понеделник, 25 юли 2016 г.

Да играеш с огъня - Дерек Ланди

  Невероятно е колко бързо се четат тези книги! (Особено докато са така тънки и леки.) Как е възможно една поредица да ми хареса толкова много, че да ми се иска да я изчета цялата наведнъж? Това не ми се е случвало от доста време, не и със завършена поредица, която дори не е скъпа!
  Ревюто на първата книга е малко под това тук, така че не смятам за нужно да споменавам отново колко ми харесват кориците и колко ме радва това, че са шарени отстрани. 
  Стила на Дерек Ланди си остава все така лек и увлекателен, все така изпълнен с хумор и много забава, но това, което на първата книга й липсваше беше повече екшън, а аз съм човек на битките и никога не са ми достатъчни, но...Човече! Тази книгата е преизпълнена с действие и битки от самото начало и това ми хареса наистина много!
  Победиха Серпин и опита му да възкреси Безликите и Стефани, позната вече като Валкирия Каин, и Скълдъгъри цяла година работят по случаи заедно, а тя се упражнява и в магия и бойни изкуства, задобрявайки много, когато идва времето на поредния злодей с поредната идея да възкреси Безликите...или поне част от тях. В този план, обаче се оказва, че има нещо скрито под повърхността, което предстои да се разбере.
  Стефани и Скълдъгъри, заедно с Танит и малко помощ се залавят с трудната задача да победят предполагаемите непобедими, а през това време момичето си спечелва нов враг, търсещ отмъщение.  В Даси играеш с огъня виждаме различни серийни убийци, чиито психически отклонения са показани по изключително забавен начин, по който се вижда колко са сбъркани реално злодеите. На много места си избухвах в смях най-искрено и през по-голямата част от времето си стоях ухилена, четейки по две страници наведнъж (образно казано, де).
  Валкирия Каин има доста голям напредък в магиите и умението да рита задници. Много ми харесва колко бързо се развиват способностите й- и магически, и физически. Тя става все по-силна и по-добра, по-схватлива и личността й все така ми харесва. Наистина нямам много за казване за нея или за Скълдъгъри, защото те са страхотен отбор и работят чудесно заедно.
    За тази книга ще пиша по-малко, защото нямам какво толкова да казвам, но исках да отделя специален параграф на героиня, на която не обърнах внимание миналия път, понеже нямаше отделенa голяма част в първата книга.
  Чайна Сороуз е магьосница, в която всички се влюбват от пръв поглед, така действа на хората, но също така е изключително силна. Тя демонстрира способностите си едва във втора книга (да, изкарах го все едно е едва в последната) и съм много впечатлена от нея. Разкрито е малко повече за миналото й и малко по малко си проправя път сред любимите ми герои от тази поредица, редом с главните и Танит Лоу. Наистина искам да видя повече от Чайна и се надявам в следващите книги да я има също.
  Танит и тук демонстрира невероятните си бойни умения и склонността да я раняват смъртоносно. Четейки в Уикипедия нещо, което вече забравих какво беше, попаднах на параграф, където пишеше, че Дерек Ланди е искал да я убие в първата книга, но издателите му са го спрели. Той се е съгласил, но само ако я измъчва във всяка книга по някакъв начин, така че аз очаквам във всяка следващата книга Танит Лоу да кърви смъртоносно. 
  В тази втора книга от поредицата, ми хареса колко повече действие и екшън има и как се развива от самото начало, без никакво забавяне. Частите, които са показани от различните страни- на злодеите, на Танит и други герои, позволяват на читателя да се запознае с нещата, но не и да ги разреши. Оставят една предвидима мистерия, чиито отговори са там, но не можеш съвсем да ги достигнеш. Това е едно от нещата, които харесвам дотук. Пъзелът засега е лесен и точно затова не може да се реши лесно.
  За повечето читатели, продълженията обикновено са по-слаби от първите книги, но за мен Да играеш с огъня беше по-добра и разпалва желанието да продължиш с поредицата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар