A Game of Thones by George R. R. Martin

  Най-накрая и аз съм в кюпа!

  Успях да се опазя за това приключение (?) възможно най-добре, но когато се заинтригувах повече, отколкото трябваше, не се сдържах и разбрах повечето от най-големите обрати и разкрития в сюжета на петте книги и шестте сезона, защото това е тооолкова зарибяващо!

  Сега, нека сме наясно, че това не е ревю. Не и докато не ми заприлича на такова, тъй като не съм сигурна, че мога да напиша рецензия на Игра на тронове. Смятам, че това е далеч-далеч над нивото ми.

  И все пак, аз съм от хората, които предпочитат да споделят мнението си, отколкото да го задържат в себе си и затова просто ще нахвърля няколко коментара по сюжета, а след това ще разглеждам отделните герои, които ми направиха впечатление.

  

 Стилът на писане на Джордж Р. Р. Мартин далеч не е това, което върви за лек, но пък на мен и не ми беше особено тежък. Както обичам да казвам, след Брандън Сандерсън и Летописите на светлината на бурята, нищо не ми изглежда тежко или с бавно развитие.

  Това, което ми направи впечатление за самият стил не беше това, че е уникален (такъв е) или това, че всъщност е най-обикновен (противореча си, но това виждам аз), а това, че всъщност веднъж като почнех да чета, не можех да спра, не се получаваше, а и не исках. Убедена съм, че ако не  бях ходила в Бургас, щях да успея да прочета тази книга още в четвъртък, но там е работата, за тези четири дни, прочетох максимум 200 от 400 запланувани страници и не бях доволна. Но за нищо не бих заменила прекараното време в Бургас, дори и за книги. 

  Да се върнем на Игра на тронове и увлекателният стил на писане, който веднъж като го подкараш и просто няма как да искаш да спреш. Поне при мен стана така. Да, лесно се впечатлявам, но това си е за впечатление.

   Игра на тронове се приема за трудоемка книга. Не знам защо, може би заради това, че проследява всекидневният живот на различни герои, заради заплетеният сюжет, който се оплита с всяка следваща книга, от това, което научих дотук или защото е описателна. Не знам и няма и да науча, защото не си задавам този въпрос. За мен изобщо не беше трудоемка, а я четях с удоволствие и както казва горе картинката- исках да я завърша, но не исках- това е проблемът с хубавите книги.

  Сюжетът...той е много заплетен. Самата история се разказва от перспективата на няколко главни герои и научаваме и гледната точка и на някои второстепенни (засега). Не съм сигурна как трябва да го опиша, дори не знам какви думи да използвам освен заплетен, кървав, с много смърт и ако ви изглеждат нещата горе-долу наред в началото, то значи ви чака кървава баня в края...и то едва първата, както изглежда от последните няколко глави.

  When you play the game of thrones, you win or you die. There is no middle ground. - Не бих могла да го кажа по-добре от Cersei Lannister. Това горе долу обобщава всичко.

  (Оставям имената в оригинал, за да не объркам смешния български превод и оригиналното произношение като дам своите вариации. Те едва ли са правилни, но поне не са преведени.)

  Преминавам на героите. 

Bran Stark. На точно това малко сладко момченце на 7 години (после 8) се случва най-неприятното нещо, но предполагам, че всеки знае какво е, а ако не знае- научи си сам!

  Харесвам Бран, понеже той е олицетворение на самата невинност, поне засега. Замесен в "играта на големите", защото избира в най-натовареното време, когато кралят и кралицата са в Winterfell, да се катери по една необитавана кула, която се оказва не чак толкова пуста, колкото обикновено, той се озовава в ситуация, в която ще му се наложи да порасне по-бързо, особено когато най-важното за него нещо му е отнето.  

  Тук не виждаме много от него, тъй като историята се върти далеч от родното му място, но в малкото случаи, в които четях главите му ми беше интересно да видя как ще се развият нещата при него и какво ще стане. Не знам много за него в следващите книги, всъщност- почти нищо и се надявам така да си остане докато стигна до втората книга, когато и да е това.

Catelyn Tully Stark. Това го видях като Кейтлин и като Катлин и реших да си го записвам в оригинал.

Catelyn would gladly have spitted the querulous old man and roasted him over a fire, but she had only till evenfall to open the bridge. - Как да не я харесаш?

  Catelyn е първият герой, който ми направи много голямо впечатление, макар и да харесвах Джон още преди да почна да чета книгата. Това, което я направи една от любимите ми героини е колко добра майка и съпруга е и колко силна жена е също, защото макар и да се беше пречупила в началото, тя се съвзе и започна да се държи като такава, каквато е- Stark и Tully едновременно, а вторият род явно е известен със смели и дръзки хора.

  Опознавайки Catelyn, не ми се иска да се разделям с нея, защото това е една силна жена и не е сигурно дали след нея ще има друга героиня, която да е така отдадена на семейството си- на децата си и на роднините й по бащина линия. Единственото, което не ми харесва в нея е как се държи с Джон и то не за друго, а защото той ми е слабост. Друго, с което не успя да ме спечели бе импулсивното й действие към Tyrion, защото и той ми е слабост.

Daenerys Targaryen си е Денерис и на английски се пише много трудно.

 Това също е една от любимите ми героини и мисля, че е време да спра да повтарям едно и също, понеже ще разглеждам само герои, които харесвам.

  Първото ми впечатление за нея беше от сериала и оттогава я виждам така, докато чета, понеже е много красива и не бих могла да си я представя по-добре, Лошото на това да гледаш дори един епизод от сериала преди да прочетеш книгите е, че започваш да си представяш героите като актьорите и става трудно да се абстрахираш. Но аз харесвам по-голямата част от cast-а, така че съм окей с това.

  А сега за Денерис. Това са едни от най-интересните части, понеже тя има за съпруг свиреп мъж, а аз си падам по герои тип Братството на черния кинжал и самият вид на Khal Drogo в книгата и в сериала допринасят още повече за моето харесване.

  Историята на Денерис е интересна и макар да е преминала през много трудности и да продължава да се изправя пред тях, тя не се пречупва. Това е героиня, в която се наблюдават много промени от началото на книгата до края. Първо тя е едно дете, което не е сигурно в правотата на брат си, а след това е...е, не е жена, но е най-близкото нещо до такава, така че пак е добро развитие, особено на 14 години. 

  Единственият ми проблем с героите е това колко са млади те и макар често да забравям, че са деца, това пак е много странно.

  Още едно от нещата, които обичам в тази книга е как мъжете и жените са почти наравно силни. От време на време има някой и друг, който просто се оказва по-могъщ от другите, но доколкото видях, за в бъдеще ще има доста жени-владетелки. Денерис е една от тях по рождено право. Go, Daenerys!

 Eddard (Ned) Stark. Това, което харесвам в мъжете на честта е и това, което изключително много ме дразни- честта им. Колкото и да харесвам Нед, не мога да пренебрегна факта, че собствената му "чест" му доведе участта, която го последва, но той не просто обрече себе си, а и целия си род. И без това Старк и Ланистър винаги явно са били на нокти едни около други, но след тази негова чест, сега са не просто на нокти, ами на ножове, копия и стрели. 

  И все пак не мога да кажа, че не го харесвам, тъй като той е страхотен баща и съпруг, от това, което видях, както и владетел. Той е и добър приятел, но в желанието си да помогне...е, нещата не се развиват добре. 

Jon Snow a.k.a Джон Сноу (отказвам да го напиша Сняг -.-) е любимият ми герой, чиято история ми е сред най-интересните. Той е копелето на Нед, не знае нищо за майка си, а Catelyn се държи с него така, сякаш не съществува, макар и братята и сестрите му да го приемат за част от семейството. Той избира да се присъедини към the Night's Watch (което нямам идея как са го превели онези умници от Бард), а отивайки при тях той се отрича от семейството си и се врича на Нощният страж, където всички мъже са братя помежду си. На Джон не му е лесно, понеже му липсва семейството му и всичко, с което са се сблъскали, докато са били разделени, те сякаш несъзнателно го придърпват към себе си. Обаче Джон не е сам. Той бързо успява да си създаде верни приятели, които му помагат, го подкрепят и го спират преди да дезертира. Хубавото на Джон е, че не е човек, който можеш да мразиш, освен ако не си от онези хора, на които всичко хубаво им е криво. Има и такива персонажи в околностите му, но не заслужават да им се обърне внимание.

  Мога ли да кажа, че Джон е силен? Да. Той е умен и е сред най-умелите в Нощния страж, което се дължи на дългогодишните му тренировки при майсторът на меча в Winterfell (страх ме е да попитам как е преведено!)

Не успях да си избера нейна снимка,
понеже няма много хубави, а и търся
такива, които я показват в началото.

   Arya Stark. Харесвам Аря, защото е описана като черната овца, едва ли не, особено сред момичетата Старк, които са две. Аря е просто различна, а всичко нестандартно за мен е хубаво, а и тя е по-умна от сестра си при всички случаи! Възможно ли е едно деветгодишно момиче да не е наивно? Не, но тя е такава в други моменти, в по-важни или по-маловажни, отколкото Санса, но за нея после.

  Харесвам Аря, защото тя е типа момиче, каквото бих била и аз. Не се интересува от рокли, прически, принцове и бъдещите й деца, а от мечове, да бъде рицар и други подобни. Тук е показано наистина много добре какво е това то да бъдеш различен, особено ако е малко момиче като нея, а да си различен по време на играта на тронове е още по-трудно, макар и нейните занимания да й помагат да се измъкне от напечената ситуация бързо и ловко. Нейното състояние, обаче, остава неизвестно накрая на книгата и наистина ми е много интересно как ще се развият нещата, защото много я харесвам и знам, че е жива. За сега...

Sansa Stark или синоним за малка, слаба, наивна, глупава, заблудена и на всичкото отгоре влюбена в най-гнусното същество за първа книга- принц Джофри.

  Санса е точно обратното на сестра си, а освен това и е много ревлива. Кралицата и Джофри лесно я заблуждават и тя бързо попада в мрежите им. Да, на единадесет е, но защо тогава Аря вижда същността на кралицата  и отрочето й, но не и Санса? Защото голямата сестричка е завзета от мисли за бъдещето си като новата кралица и всичките русо-рижи бебета, които ще имат с младият принц Джофри. Да, ама не. Най-накрая в книгата тя най-сетне проглежда и ги вижда за това, което са, но е малко (доста) късно за бягство. Нямам идея какво ще стане нататък, но предполагам, че тъй както попада в клопките на Джофри и майка му, така и лесно ще попадне в нечии други. Знам също и че се подобрява. Видях я в шести сезон за малко, но това не я извинява за оставащите ми четири книги, в които няма да я харесвам. Тя ще трябва да си го заслужи.

Tyrion Lannister е още един герой, който харесвам заради статуса му на различен. Е, не е главно това, защото той е и много умен и забавен. 

My mind is my weapon. My brother has his sword, King Robert has his warhammer, and I have my mind... and a mind needs books as a sword needs a whetstone, if it is to keep its edge.

Освен това има такива хубави цитати и историята му също е много интересна. Изключително добър персонаж е и ми е много любопитно до къде ще го отведе пътя му и какво ще излезе от него. Виждала съм снимки и разни цитати, но искам да прочета, друго си е, когато сама разбера за нещо, а и явно имам слабост и към него.

  

  Като цяло, единствените части, на които не бях особен фен са тези на Санса, защото тя изключително много ме дразни, а всичко останало ми харесваше твърде много, за да спра да чета или за да си позволя мнението ми заради Санса да се промени. 

  Книгата пое в неочаквани посоки на много места, макар и да бях наясно с по-голямата част от края и да имах много въпроси. 

  Количеството на смъртта по едно време ескалира от почти нулева до почти всеки положителен персонаж. Не разгледах единствено може би Роб Старк и Rickon Stark, защото няма много информация за тях и не съм сигурна за какво да говоря. Харесвам Роб, понеже е  показан като много добър лидер, макар и само на петнадесет. Той поема по пътя на баща си и се държи точно като него, което може би не е особено добре, тъй като...е, знаем какво се случи с Нед. 

  Едно от най-любимите ми неща в книгите са вълците на Старк. Те са наистина интересни и са верни като кучета. Те ги следват, помагат им, спасяват ги и убиват за тях. Много добре са ги дресирали и наистина много харесвам Ghost и Grey Wind, чиито имена отказвам да преведа, защото от това, което видях, Бард са направили точно това.

  Сърбят ме пръстите да напиша по няколко изречения за останалите Ланистър и за още куп хора, но това ревю (или каквото е там) стана твърде дълго и смятам да спра дотук. Може би в следващото ревю, ще коментирам повече и други герои, ще видим.

  Като цяло, Игра на тронове не е кой знае колко трудоемка книга според мен, но все пак четивото не е за всеки. Трябва да си надарен с търпение и жив интерес да следиш развитието на героите в техният всекидневен живот, така да се изразя. На мен не ми липсва този интерес, защото обичам да проследявам развитието на персонажите и какво става с тях във всяка следваща книга и само се надявам останалите да ми харесат също толкова много, но да ми отнемат по-малко време да ги чета, хехе.