събота, 16 юли 2016 г.

Прикачен - Рейнбоу Роуъл

  Една от най-леките и сладки книжки, които съм чела тази година!
  Харесвам книгите на Рейнбоу Роуъл, защото са сладки и леки и винаги е удоволствие за мен да ги чета. Тя има добър стил на писане, който те грабва лесно и те задържа от началото до края на книгата. Тя разказва историите си по много приятен начин, така че да не усетиш кога е отлетяло времето.
  За доказателство ще дам себе си и днешната случка, защото преди да почна да чета, смятах да изгледам един епизод от сериала си, но докато зареди хванах книгата, за да си довърша главата и докато се усетя, сериалът беше зарязан, а книгата прочетена и се намирах пред компютъра, опитвайки се да реша как да започна това ревю.
  Книгата ме остави с много приятни чувства, усмихвах й се глупаво и си мислех колко сладко са се развили нещата, и колкото много ми е харесала. Героите също. Не мога да повярвам, че свърши.
  Историята е много интересна и не съм чела подобна до сега. Това беше причината да искам да я видя, понеже ми беше любопитно. Честно казано, много, наистина много харесах героите, защото са доста забавни.
  Работата на Линкълн е да следи за нарушение по служебните имейли и да предупреждава служителите за нарушенията им, а за да си върши работата му се налага да чете електронните пощи на хората, което го отвежда до тези на Бет и Дженифър. Тяхната кореспонденция му харесва и винаги я чете, понеже го  забавлява, докато не разбира, че започва да се влюбва в Бет- жена, която не познава лично, а само чрез имейлите й. Следователно и ние не сме срещнати с Бет в по-голямата част от книгата, защото тя е концентрирана върху Линкълн и неговият живот.
  Той е един адски сладък герой и авторката го описва страхотно- мил, срамежлив, красив по старомоден начин, висок и силен и адски възпитан и учтив, готов винаги да помогне. И много умен. Това, което изключително много ми хареса, освен колко сладък го прави срамежливостта му, беше че той явно обича да учи. Беше ми наистина много интересно да чета за него и приятелите му и как майка все още иска да се грижи за него. Книгата не показва само самостоятелния му живот, а как се опитва да превъзмогне някои части от живота си и то с помощта на сестра си и приятелите си и всичко това, докато чете имейлите на Бет и Дженифър.
  Кореспонденцията на двете жени е за абсолютно всичко, което не успяват да си кажат в свободното време, а освен това и пълна с празни приказки и много забавни моменти. Искрено се забавлявах на множеството от тях и двете жени изглеждат като страхотна и подходяща компания за Линкълн. Наистина харесах това, което е показано от Бет чрез имейлите. Тя е забавна и знае какво иска. Прави си планове, които или успяват, или се провалят, което ми напомня на мен самата. Това я издигна още повече в очите ми, а също така е готова да помогне на приятелката си и да я разсее в труден момент.
  Самата тя също има проблеми, с които се оправя и въпреки странният начин, по който се запознават с Линкълн, тя му прощава заради имейлите.
  Краят на Прикачен беше много сладък и наистина добър като за завършек. Много ми хареса това, което прочетох и нямам какво повече да кажа.
  Това е наистина една лека и увлекателна книжка, която ми хареса прекалено много, за да напиша добър завършек на това ревю.

 Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

1 коментар:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...