четвъртък, 18 юни 2015 г.

Сънят на сукубата- Ришел Мийд

  АЗ СЪМ РАЗГРОМЕНА, ОПУСТОШЕНА, НАПЪЛНО УНИЩОЖЕНА.

  Вече знам кои ще са първите книги, които смятам да прочета една след друга в началото на лятото и това са останалите от поредицата за Джорджина Кинкейд. Просто с подобен край няма как. Вече, разбира се, се спойлнах жестоко, но точно от това се нуждаех, за да се надъхам, защото пък разбрах, че ще се мъчи доста време, докато не постигне един поне малък happy end.

  Тъкмо след натоварващата "Последните оцелели" ми трябваше едно леко четиво, което един вид да ме разтовари, от предишните трагедии и трудности, за които четох.
  Оказа се, че състоянието ми стана по-лошо. На това му се вика да имаш прецакана съдба. Ако преди не съм разбира какво означава съдбата да ти се подиграе, то вече знам на 100%. Това е животът на Джорджина.
  Както винаги, тази книга започна по изключително лек и завладяващ начин, както и забавен. Като цяло това е една книга на Ришел Мийд, в която имаше повече секс, отколкото съм чела във всяка друга.  Някак отпускащо ми подейства да прочета всичко това до един момент в книгата, където драмата се увеличи значително много, стана на изключително високо ниво и както винаги беше написана изумително добре, особено след като я прочетох за един ден, докато бях на училище и гледах брат си. Това за мен е рекорд, нищо, че и самата книга няма 300 страници.
  Това ще бъде едно кратко ревю, по-кратко от обикновено, защото все пак е трета книга от поредица и не искам по случайност да издам някой спойлер, но понеже от резюмето на първата книга се подразбира, че със Сет ще са заедно, но не и плътски, това не го приемам за спойлер.
  И така, на кратко- Джорджина трябва да бъде ментор на нова сукуба, която е наистина непохватна и не може да си хване "свестен" (или какъвто и да е) мъж, на всичкото отгоре сънува сънища, които изцеждат силите й веднага след като се е хранила и със Сет дори си имат проблеми. 
  Мисля, че това донякъде обяснява и защо има толкова повече секс,, тъй като след кат бъде изцедена, тя един вид не може да живее дълго без нова енергия. Мога да кажа, че в сравнение с Академия за вампири, където описанието беше един параграф и тези в първите две книги, авторката сякаш се развива, защото те стават по-подробни и по-хубави, но разбира се, Ришел Мийд продължава да бъде скромна по отношение на описването, но пък и се подразбира, че трябва да бъде и поне малко еротична. Все пак главната й героиня е сукуба. Понякога ми се иска Джорджина да е като Анита Блейк- да си има един харем от 20 мъже, всичките влюбени в нея и в един друг и туй то. Ама не може да е така. Нямаше да е интересно.
  Винаги съм харесвала лекият и свободен начин, по който Ришел Мийд разказва историите си, а фактът, че разказва от първо лице просто улеснява човек в четенето, защото просто е много по-лесно да възприемеш всичко, когато един вид се случва на теб.
  Имаше и множество забавни места и както казах, много драма. Този път нямам цитати, защото просто не успях да си ги отбележа, все бях на крак, когато ми попаднеше някой хубав, но просто се смях доста, на подходящите места и страдах (тихо, но много), където трябваше.
  Точно за това е и началото. Така се чувствах, когато завърших книгата. Имах чувството, че всичките ми представи за света са просто разбити, да не говорим, че с този як спойлер, вече ми се изясниха наистина МНОГО неща, но все пак наистина смятам да завърша поредицата.
  Мисля, че стана едно много общо говорене и тъй като нямам ревю на първата и втората книга, не мога да кажа кой знае колко много, а ревюта липсват, защото когато ги прочетох нямах блог, нито знаех какво да напиша, но вече съм сигурна, че това е поредната поредица на Ришел Мийд, която ще прочета, пък се чувствам някак сантиментално настроена към самата авторка, тя е третата писателка, чиито книги прочетох, когато мях чисто нов книжен плъх.
  И в завършек ще кажа, че си струваше да я отлагам толкова много време, за да я прочета, има от всичко по малко в себе си и е написана по уникалният начин, присъщ за Ришел Мийд, така че като цяло препоръчвам цялата поредица на всеки, който иска да се образова малко повече в сферата на фентъзи и митология, да научи някое и друго ново създание и да се срещне с уникални герои. Препоръчвам и книгата на всеки, който е зациклил на първата или на втората, защото си струва да се прочете. Пък и става бързо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар