събота, 13 юни 2015 г.

Фуриите на Калдерон- Джим Бъчър

   " Храна, подслон и оръжия. Гай беше параноична стара лисица и Амара мислено му благодари за това."

    От доста време искам да хвана подобна дебела книга, която да ми доставя удоволствие да видя как малко по малко я преполовявам, макар и да е от 477 страници. Просто ми харесва да чета по-дебели книги, а не такива от 500 страници, които са тънки колкото такива от 200.
  Джим Бъчър е създал един нов човешки свят, изпълнен с почти изцяло нови животни с много интересни имена, а силите, които почти абсолютно всеки човек притежава са едни от любимите ми- природните стихии. При това има и други същества освен хора и стихии, или по-точно фурии. както ги е нарекъл автора и това са маратите.
  За пръв път след детското филмче "Аватар, повелителят на четирите стихии" срещам книга или каквото и да е, където водата също е лечителна стихия, до сега винаги съм срещала земята да е, а аз обичам водата и винаги съм си я представяла по-лечебна от земята. Абсолютно всички фурии са представени така, както ги виждам и аз, което е един голям плюс за книгата, а другият е, че е изключително добре написана и те улавя от първата глава. Не казвам пролог, защото той е съвсем кратък и някак си мистериозен и странен в добрият смисъл. Много ми харесва. Дори от самото начало се почва със същинският екшън и всичко се развива по невероятен начин. 

"- Бунт- промърмори мъжът.- Нападение на висшестоящ офицер. Отвличане на висшестоящ офицер. Изопачаване на заповедите на висшестоящ офицер.
    - Какво казвате, центурионе?
    - Броя колко пъти ще ме екзекутират, милейди."

  Най-много харесвам Амара и Исана като героини, защото това е един много добър пример за силните жени-бойци, които не се спират пред нищо и никой, за да защитят това, което обичат или за да останат лоялни на Короната и да изпълнят дълга си. Одиана също може да се вземе за пример за силен персонаж, както и лоялен по неин си изкривен начин.
  За пръв път чета книга, в която мъжът автор описва подробно страст, а не я претупва, както в повечето книги, които съм чела, написани от мъже. Това изключително много ми хареса и тръпна в очакване да видя едно действие между двама герои да се развие по-нататък в следващите книги и просто се надявам да е във втора.
  Тави е в сърцето на всичко. Или трябва да кажа центъра? Той е момче без фурии (не е спам, споменато е в резюмето) и точно заради него, един вид, се случва всичко. Когато един ден той и чичо му Бърнард тръгват да търсят няколко избягали овце, биват нападнати от същества, смятани едва ли не за изчезнали и така започва всичко- бягството в бурята, бягството от холта към графа, за да предупредят за идващата атака... Тави е едно твърде смело момче за неговите ограничения, но може би това го прави толкова добър. И казвам ограничения, защото е единственият, който не владее фурии, а те означава оцеляване, поне за фермерите в долината Калдерон.
  Това, което ми харесва в писането на Джим Бъчър е, че ни показва какво се случва при няколко от героите, включително и враговете, а рядко се среща подобно нещо от страна на авторите, което и да е интересно. По-принцип не обичам да чета за тях, но авторът ги е написал по такъв начин, че ако го пропуснеш, няма как да разбереш какво става нататък, докато не стигнеш до героя, който се намира на мястото, повлияно от...отрицателния герой. 
  Описанията са много приятни, леки и интересни, четях ги с удоволствие и съм изключително доволна от самата книга, за която благодаря на издателство Colibri за предоставената възможност да я прочета.
  "Фуриите на Калдерон", първа книга от поредицата "Кодексът Алера" е една пълна  с напрежение, битки и борба за оцеляване книга, дори с малко...романтика и хумор, която просто си струва да бъде прочетена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар