Имам големи колебания относно писането на това ревю. Първо, преводът е толкова отвратителен, че на третата книга почнах да поправям някои грешки. Да не говорим, че град, всъщност се пишело с "к", а няколко е същото като някого. Очевидно. Има още безброй вариации на думи, за чийто правопис бях светната в тези книги.
Абе хора, преводачи, редактори, ЕГМОНТ, бива ли да сте толкова прости и неграмотни?! Трябва преди да се издаде официално една книга да бъде прочетена по веднъж от няколко различни души, които да поправят всяка грешка, която срещнат, без значение дали е механична, правописна (щото "оста" и "уко") или пунктуационна.
И така, нека да игнорираме всички грешки във втората книга, които породиха публикацията ми относно преводите на Егмонт и ми позволиха да си излея всичко (и където не споменах добрите им преводи като книгите на Рик Риърдън, например, но те просто са по 1/1000) и да преминем на ревюто, но нека първо да отбележа за пореден път, че не обичам да правя ревюта на следващи книги от поредици (освен ако не са от типа на Братството, Войните на Посейдон, Лордовете на Подземният свят /не знам как са ги превели Егмонт и дори не искам да знам, като видях изкълчените заглавия на първите две книги ми стана лошо/, Рискована любов и така нататък), защото ме е страх, че ще издам някакъв спойлер, който ще съсипе изненадана на читателите.
За това първо ще почна с това, че вече съм напълно наясно със стила на авторката или поне аз смятам така. Окей, може би не напълно, но горе долу го схванах, поне в тези книги. В началото върви гладко, може да има малко драма или някоя и друга битка, но като цяло си върви гладко и става дума за Деймън и Кити (харесва ми да я наричам така) и в случая на тази книга- Блейк- мистериозното ново момче в града, а после следва главната драма в книгата, която разтурва света ти из основи и те кара да искаш да започнеш следващата книга веднага.
Случват се едно-две изчезвания, една неподозирана среща с един определен човек и разбира се тук е първата ни среща с Министерството на отбраната.
А Блейк има обяснение на странните неща, които стават с Кейти. Тук малко се издразних, защото тя не послуша Деймън, когато й каза, че не харесва Блейк, нито пък се довери на собственият си инстинкт. Особено когато Блейк хвърли нож по нея с оправданието, че е заради тренировката.
И така, във втората книга се случиха някои неща, които ни открехнаха за други, Дженифър Л. Арментраут (споменавала ли съм колко много ми харесва фамилията й? Ще я използвам в някоя от моите жалки имитации на книги, които никога няма да завърша.) според мен се справя отлично със задачата да ни запознае постепенно с някои от новостите във втората книга, а да поддържаш връзката между първото и второто, да гледаш да не издаваш прекалено много, за да има мистерия, но пък и да кажеш напълно достатъчно, за да могат читателите да си изградят подозренията, а също и да кажеш всичко, което трябва, за да не останем с неясности в съзнанието си е изключително трудно и го знам от личен опит. Съществува огромната вероятност по някое време да се изгуби връзката, но тук това не се получава, а иначе би станало доста объркващо, както и може да се случи нещо да бъде забравено да се спомене, но писателката не забравя дори за най-малката подробност, с която е започнала в началото на книгата. Понякога си мисля, че ако не ме мързеше да препрочитам всеки път това, което съм написала, за да хвана връзката, можех и аз да се справя, но мързел...
Както и да е, да се върнем на книгата- както и в първата, имаше няколко горещи моменти между Деймън и Кити, имаше някоя и друга дама (всъщност много) и битки. Обичам да чета за битки, а уменията на писателката да ги предава в леки и лесни за възприемане описания е направо завидна. Не всеки го умее. Това ми харесва.
Със сигурност книгите й не са за изпускане, просто препоръчвам да бъдат прочетени на английски или какъвто там език знаете по-добре.
Нека отделя последното изречение, на изключително краткото ми ревю, за корицата, която също като първата и всички останали е много хубава и ми е любимата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар