вторник, 30 юни 2015 г.

Кръвни връзки - Ришел Мийд

  Поредната страхотна книга на Ришел Мийд, а аз я отлагах толкова време.
  Наистина не мога да повярвам, че три години след като прочетох Академия за вампири реших да започна Кръвни връзки, но поне се убеждавам, че колкото повече забавя дадена книга, толкова по-хубава е тя, както и това, че книгите на Ришел Мийд са леки, следователно стават за разтоварване от някое тежко четиво като Мъглороден или пък Под игото, ако някой е тръгнал да го чете, например.
  Наистина това е едно наистина добро и завладяващо хрумване за продължение, един вид, на живота на героите от Академията, плюс минус някои нови. Като цяло е по-хубава, отколкото си представях и съм почти на 100% убедена, че като прочета и втората книга най-сетне ще разбера защо всички предпочитат Ейдриън пред Дмитрий (аз всъщност съм за Кристиан и Дмитрий, но това е друга тема).
  Най-интересното в тази книга (добре де, едно от многото) ми се стори това, че се разказва от името на Сидни, най-вече защото аз съм почитател на вампирите от доста време и исках да видя гледна точка на някой, който се бои от тях и не ги харесва (най-вече в началото, май). 
  Наистина първата книга много ми напомня на по-смекчена и фентъзи версия на лек криминален роман, тъй като Сидни едва ли не разреши няколко убийства, които са се случили в Южна Калифорния и Ел Ей, разбира се всичко е навързано по най-добрия възможен и типичен за Ришел Мийд начин, който да не те натоварва, нейните книги никога не натоварват със сложни и тежки описания, а просто те карат да ги четеш с лекота.
  Да не говорим, че не бях осъзнала колко много ми липсваше училището, в което преди време в 75% от книгите, които четях, се развиваше действието.
  По принцип писателката е смятала да напише поредицата Кръвни връзки като Героите на Олимп, в смисъл, всяка глава да се разказва от неутралната гледна точка на даден герой и първата е била за Ейдриън, където ни се разкрива мистерията защо Джил знае толкова много за чувствата му към Роуз. Аз, като прочела Академия за вампири и помнеща почти всичко, веднага се досетих каква е работата, още щом Джил го прегърна на сбогуване, а всички бяха толкова унили, но все пак нищо няма да казвам, за да не направя мегаграндиозния спойлер.
  Като споменах Джил се досетих, че всъщност бях забравила някои неща за нея, като например това, че е срамежлива, стеснителна, много ми напомня на мен, което я издигна доста в очите ми, а пък нейният елемент- вода, просто я постави на пиедестал. Добре де, Роуз все още ми е любима. (Нужно ли е да споменавам страхотния превод?) 
  Тук отново се срещаме и с Ейб Мазур, за чиято компания винаги ми е приятно да чета, дори и да не е много често там, както се и срещаме за кратко, още в началото на книгата, със семейството на Сидни. Веднага харесах майка й и отхвърлих баща й и сестра й, защото малката не разбира нищо, но и как би могла? Сидни наистина е една...противоречива личност, защото просто...ами...си противоречи, Не мога точно да се изразя (защото всеки знае колко съм "добра" в това), но имам предвид, че тя не харесва вампири и магии, приема ги за неестествени, защото така е научена и от личен опит знам колко е трудно да се противопоставиш на нещо, което ти е било повтаряно цял живот, но още дори в Академията я видяхме как малко по малко започна да свиква (жалка имитация на свикване, но все пак) в компанията на морои и дампири, но винаги го има този момент, когато тъкмо се е нагодила що-годе и някой казва или прави нещо, което й напомня, че те не са като нея, че тя, не е като тях и почва да ме ядосва с реакциите си и много ми напомня на майката на Оргон от Тартюф, която казва на сина си дори и да види, да не вярва, защото го лъжат. Та тук е малко подобна работата., защото вампирите и магиите са зли и противоестествени и в същия момент виждаш любовта между тях и доброто в магията. Особено когато се наложи Ейдриън да я излекува. Тя се паникьоса и го спря, но това се случва чак на края и не е особен спойлер, подразбираше се от всяко нейно предходно действие, но имам чувството, че дори и да умира няма да позволи да има магия около нея.
  Това не означава, че не харесвам Сидни. Тя е като образ за по-голяма сестра на Джил, при това доста добра по-голяма сестра. 
  Пропуснах третия най-важен персонаж- Еди! Как можах да го забравя?! Той присъства във всяка една книга от предишната поредица, има го и тук и аз много му се радвам, защото винаги съм го харесвала, особено след Мейсън. Тогава той се промени също като Роуз и се захвана сериозно с обучението си. Тук го виждаме като пазител на Джил и наистина си е добър в работата, при това я учи да се защитава сама, което си каза думата в края на книгата, отново, където си имаше малка доза екшън, много хубав и наистина добре написан, точно както аз обичам да си чета за битки. От край време знам, че Ришел Мийд си знае работата с описанията на битките и навиците на пазителите, защото винаги съществува опасността да забравиш да споменеш, че предпазливия човек е...наистина предпазлив. Срещала съм този пропуск на места в други книги...
   Преди да съм пропуснала, защото като цяло осъзнавам, че вечно обсъждам героите и почти не говоря за сюжета, защото изпускам прекалено много спойлери, които не смятам за спойлери, но някои и един паднал косъм ще го вземат за такъв, ще спомена съвсем малко за самия сюжет- има мека и както я наричам- второстепенна романтика/ драма, която един вид не е свързана директно със Сидни и има две мистерии- мистериозните татуировки, които подозрително напомнят на тези на специалните татуси на алхимиците и въпросните убийства, за които говорих. Сидни за пръв път научава за тях- убити морои с прерязани гърла, когато Кларънс, моройът, чийто човек използват за захранване, им казва за убитата роднина, която според него е била нападната от ловци на вампири, а всички останали му казват, че е нападната от стригои, но те не прерязват гърла. Това си е загуба на кръв.
  И като за завършек препоръчвам на всеки който е или не е прочел Академия за вампири (първо да я прочете де) или тези, в процес на четене на поредицата, да видят и Кръвни връзки и нека не отлагат толкова, колкото мен. По-интересна е, отколкото изглежда. Пък и аз винаги съм отворена за spin-off-и.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата и да напиша ревю.

Няма коментари:

Публикуване на коментар