Нямам абсолютно никакво желание да пиша, а и не съм в подходящото настроение да обсъждам толкова забавна книга. Имам около 25 цитата, ако не и повече, но няма да ги споделям, че може да станат като спойлери, но ще ги обсъдя.
На пръв поглед не изглежда никак интересна, особено като се има предвид, че за много хора вампирите са изтъркани, но не съществата са важни, а самите герои, в смисъл, характерите им, а в поредицата Рискована любов има наистина различни характери, а също така е една от най-забавните книги, които някога съм чела. Е, говоря главно за първата, защото след като я харесах, а и видях, че има книги за Ангъс Жан-Люк, Конър и Иън и ведната реших, че щше трябва да я прочета цялата за лятото...Даже преди Джорджина Кинкейд.
Тъй като компютъра ми забива повече от обикновено и се изкушавам да го метна през терасата смятам това да е едно кратко ревю и даже не дотолкова ревю, колкото отбелязване на няколко положителни факти, обсъждане на цитати и герои.
За пръв път чета книга за религиозен вампир. Странно е. Също така много харесвам факта, че има вампирски шеги, тоест можеш да ги схванеш само ако си наясно с природата на вампирите и всевъзможните им видове в различните книги. Ето например недословен цитат "Спиш като умрял", който сметнах за изключително забавен, защото тя не знаеше, че той е вампир и следователно не знаеше, че действително е мъртъв през деня. Това ме навежда и до следващия цитат, който не мога точно да препиша, защото е всъщност целият процес, в който тя си мисли, че Роман е мъртъв и се вайка, а всички се опитват да я убедят, че той просто "спи". Да, спи без да диша. Тя до толкова се вживява, че просто не е истина! Не съм се смяла така от...както прочетох Магнус Бейн, а това беше книгата преди тази...е, сега...Неподходящо време хехе. Оф, не ми се става, но това просто няма как да не се запише.
"О, Господи, тя е била прекалено тежка, за да я носи. Тя му е причинила инфаркт.
- Това е ужасно. Аз...аз го убих."
Това просто ме разби. О, имаше и още и сега този, който ще дам е малко пò в началото, когато за да я скрият от преследващите я мафиоти, я натискат да се сниши и тя пада с лице в скута му, от което не може да диша.
"Тя се размърда докато носът и устата й намериха въздух. След няколко дълбоки вдишвания осъзна, че скъпоценният излаз на въздух е процепът между краката му. Чудесно. Значи пъшкаше в чатала му."
Ето това като го прочетох се смях със сълзи поне десет минути и нарочно си го препрочитах.
"Все още имаше един зъб и се страхуваше, че може да го използва."
Това ми навява спомени за един друг цитат от З като закови ме, включващ краставица.
Окей, има още много подобни, но нека да кажа две думи за книгата и да приключа, колкото и неудовлетворена да бъда от това ревю, както казах никак не ми се пише, ужасно забива и искам да изгледам един епизод от Legend Of The Seeker преди да си легна.
Като цяло стилът на писане е наистина лек и приятен, прочетох всеки ред от книгата, уникална е и почти за един ден беше готова. Керилин Спаркс използва уникален хумор, който те кара да се смееш с часове, а героите са невероятни. Особено шотландците! Те са най-забавни, както и Ангъс и Жан-Люк- войнът и "контето", което можеше да се превърна във войн за по-малко от секунда.
Макар и да не успях да докарам това ревю до никъде, мога да кажа, че отново страшно много ми хареса книгата, беше забавна, изпълнена с драма, мистерия и романтика, имаше някои еротични моменти, много хумор и дори екшън, а някои разкрития накрая бяха зашеметяващи!
Аз лично искам да прочета главно за Ангъс, Жан-Люк, Иън, Конър и май имаше още един-двама души, но за сега помня само тези, понеже те участват в първата книга...Просто бих искала да чета главно за Роман и Шана, но и за другите няма да откажа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар