(Причината за забавянето на тази книга е, защото исках да съм близо до компютър, за да мога да напиша ревю на всеки един от разказите в момента, в който го прочета.)
Още в първата книга на Реликвите на смъртните- Град от кости, станах един голям фен на Магнус Бейн и винаги, когато го нямаше в книгата ми ставаше някак...тъжно. Плюс това постоянно го шипвах с Алек.
Още в първата книга на Реликвите на смъртните- Град от кости, станах един голям фен на Магнус Бейн и винаги, когато го нямаше в книгата ми ставаше някак...тъжно. Плюс това постоянно го шипвах с Алек.
Магнус е един невероятен и харизматичен персонаж, притежаващ странен стил на обличане и забавно остроумие, няма момент, в който да не съм се смяла, когато го е проявявал, независимо дали е било в Реликвите на смъртните или в Адските устройства. Мога да заявя, че той е един от любимите ми герои и нямаше как да не се зарадвам, че има цяла книга, или 11 кратки разказа, за него, където той е главният герой. Кой не би желал да прочете повече за любимеца си?
Малко се колебаех как да напиша това ревю, дали да коментирам историйките общо или отделно и за това реших да ги направя така, както си правя публикациите с TBR List-овете.
1. Какво всъщност се случи в Перу
Както винаги, когато чета за Магнус, или която и да е книга на Касандра Клеър, се смях изключително много, че чак си отбелязах няколко цитата. Тази кратка историйка се състои от още 4 подисторийки, така да ги наречем, в които сме запознати с няколко негови пътувания до перу, едно, откоито е с Рейгнър Фел, в две е с Катарина и Рейгнър и в последното е сам.
Общо взето, колкото и пъти да отиде в Перу, толкова пъти се забърква в забавни неприятности, среща нови хора...както и се влюбва. Наистина, кой би очаквал от Магнус нещо по-различно?
Както винаги изключителният стил на Касандра Клеър, дори и в партньорство с други автори, остава невероятен, забавен и те пълни с очакване за следващите истории, в този случай.
Много ми хареса и фактът, че ни показа малко повече за същността на Рейгнър Фел и Катарина, защото зеленокожият магьосник така и не бе срещнат в Реликвите на смъртните като жив персонаж.
Общо взето, колкото и пъти да отиде в Перу, толкова пъти се забърква в забавни неприятности, среща нови хора...както и се влюбва. Наистина, кой би очаквал от Магнус нещо по-различно?
Както винаги изключителният стил на Касандра Клеър, дори и в партньорство с други автори, остава невероятен, забавен и те пълни с очакване за следващите истории, в този случай.
Много ми хареса и фактът, че ни показа малко повече за същността на Рейгнър Фел и Катарина, защото зеленокожият магьосник така и не бе срещнат в Реликвите на смъртните като жив персонаж.
2. Кралицата беглец
Това беше един странен разказ, най-вече защото си го представях по съвсем различен начин, но това не променя факта, че ми хареса, колкото и необичайно да беше.
Тук срещаме още един човек, който Магнус си хареса дори и за малко, както и кралица Мария-Антоанета, която не се слави в историята с голям умствен капацитет, а с препоръката на бедното население вместо хляб да яде пасти. Имаше една подобна шега в книгата, която ако нямаше да схвана, ако не бях слушала в часа по история.
Това, не променя обаче факта, че и в този разказ, както предишния и всеки следващ имам голям набор от цитати. Поредната забавна и динамична история за любимеца на всеки- Магнус Бейн.
Това беше един странен разказ, най-вече защото си го представях по съвсем различен начин, но това не променя факта, че ми хареса, колкото и необичайно да беше.
Тук срещаме още един човек, който Магнус си хареса дори и за малко, както и кралица Мария-Антоанета, която не се слави в историята с голям умствен капацитет, а с препоръката на бедното население вместо хляб да яде пасти. Имаше една подобна шега в книгата, която ако нямаше да схвана, ако не бях слушала в часа по история.
Това, не променя обаче факта, че и в този разказ, както предишния и всеки следващ имам голям набор от цитати. Поредната забавна и динамична история за любимеца на всеки- Магнус Бейн.
3. Вампири, кифли и Едмънд Херондейл
Няма как да не отбележа, че под кифли първо се сетих за жалката имитация на поп-фолк певици и след това за храната. Е, става дума за храната, малък спор с вампири и предшественикът на Уил Херондейл, Едмънд. Тук виждаме, че склонността към драмата се предава с поколенията, както и затвореността на всеки Херондейл. Също така искам да отбележа, че "... привлекателни и интересни личности не падат от небето." (Прочелите книгата, ще схванат опита ми за шега.)
Както и си имам един любим цитат, който няма как да не напиша, защото просто е толкова забавен и верен.
"Всичко живо палува, щом магьосникът флиртува."
Няма как да не отбележа, че под кифли първо се сетих за жалката имитация на поп-фолк певици и след това за храната. Е, става дума за храната, малък спор с вампири и предшественикът на Уил Херондейл, Едмънд. Тук виждаме, че склонността към драмата се предава с поколенията, както и затвореността на всеки Херондейл. Също така искам да отбележа, че "... привлекателни и интересни личности не падат от небето." (Прочелите книгата, ще схванат опита ми за шега.)
Както и си имам един любим цитат, който няма как да не напиша, защото просто е толкова забавен и верен.
"Всичко живо палува, щом магьосникът флиртува."
4. Среднощен наследник
В тази кратка история ни е разказана поредната драма на рода Херондейл, едно разбито сърце и наследникът на Теса и Уил- Джеймс Херондейл.
Срещата с вече порасналите Уил и Теса отново беше много забавна, но разказът ни дава и една малка представа как изглеждат те като родители, но също така се вижда отново, че Уил все още е склонен към огромен забавен драматизъм и дели сърцето си наравно с двамата души, които най-много обича. Срещата с тримата му приятели от трилогията ме наведе на едно носталгично чувство и поривът да я препрочета.
В тази кратка история ни е разказана поредната драма на рода Херондейл, едно разбито сърце и наследникът на Теса и Уил- Джеймс Херондейл.
Срещата с вече порасналите Уил и Теса отново беше много забавна, но разказът ни дава и една малка представа как изглеждат те като родители, но също така се вижда отново, че Уил все още е склонен към огромен забавен драматизъм и дели сърцето си наравно с двамата души, които най-много обича. Срещата с тримата му приятели от трилогията ме наведе на едно носталгично чувство и поривът да я препрочета.
5. Възходът на хотел "Дюмор"
Може би аз съм бавна или просто не можах да осмисля добре това, но така и не разбрах защо е кръстено възходът на хотела, тъй като в наши дни той е дом на вампири, а в разказът все още е просто хотел, където един стар и леко луднал магьосник се опитва да направи нещо много лошо, въвличайки дори и Магнус (естествено), който (разбира се) е на страната на ловците на сенки и им помага да се погрижат с проблема.
Също така за пореден път Магнус оказва помощ и на обикновен човек и си има бар с незаконна пиячка. Тук, може би, разказът беше малко по-сериозен, но това не променя факта, че е поредният, който изключително много ми хареса и пак си имам цитати.
Може би аз съм бавна или просто не можах да осмисля добре това, но така и не разбрах защо е кръстено възходът на хотела, тъй като в наши дни той е дом на вампири, а в разказът все още е просто хотел, където един стар и леко луднал магьосник се опитва да направи нещо много лошо, въвличайки дори и Магнус (естествено), който (разбира се) е на страната на ловците на сенки и им помага да се погрижат с проблема.
Също така за пореден път Магнус оказва помощ и на обикновен човек и си има бар с незаконна пиячка. Тук, може би, разказът беше малко по-сериозен, но това не променя факта, че е поредният, който изключително много ми хареса и пак си имам цитати.
6. Спасяването на Рафаел Сантяго
Така, вече направих връзката с вампирите и се оказа, че било в последния параграф на предходната историйка, на който не бях обърнала голямо внимание, но сега всичко ми се изясни, доколкото беше възможно.
За пореден път се очаровам от невероятните описания на Касандра Клеър, ако трябва да избирам любим писател според описанията, то това ще е тя.
Винаги съм харесвала Рафаел и тук ни се дава възможност да го видим съвсем в началото, когато е чисто нов вампир. При това тинейджър-вампир. Също така и разбираме защо Магнус е решил да си вземе котка и отново има много смях, малко драма.
Този разказ беше изключително емоционален на места, поне за мен, тук ни запознаха с историята на едно упорито младо момче, показаха ни как се е научил да изрича божието име без проблем и да носи кръст.
Така, вече направих връзката с вампирите и се оказа, че било в последния параграф на предходната историйка, на който не бях обърнала голямо внимание, но сега всичко ми се изясни, доколкото беше възможно.
За пореден път се очаровам от невероятните описания на Касандра Клеър, ако трябва да избирам любим писател според описанията, то това ще е тя.
Винаги съм харесвала Рафаел и тук ни се дава възможност да го видим съвсем в началото, когато е чисто нов вампир. При това тинейджър-вампир. Също така и разбираме защо Магнус е решил да си вземе котка и отново има много смях, малко драма.
Този разказ беше изключително емоционален на места, поне за мен, тук ни запознаха с историята на едно упорито младо момче, показаха ни как се е научил да изрича божието име без проблем и да носи кръст.
7. Падението на хотел "Дюмор"
В интерес на истината това не ми беше особено интересно, най-вече защото никога не съм харесвала Камила, а тя участваше доста тук. Под доста, имам предвид повече от обикновено.
Това не променя факта, че беше поредният хубав разказ, който ни открехна една случка през късните 70 години на 20-ти век, по което време модата на наркотиците се е завърнала, както и Магнус от двугодишната си почивка. Дори отново се срещаме с Рафаел за малко.
В интерес на истината това не ми беше особено интересно, най-вече защото никога не съм харесвала Камила, а тя участваше доста тук. Под доста, имам предвид повече от обикновено.
Това не променя факта, че беше поредният хубав разказ, който ни открехна една случка през късните 70 години на 20-ти век, по което време модата на наркотиците се е завърнала, както и Магнус от двугодишната си почивка. Дори отново се срещаме с Рафаел за малко.
8. Какво да подариш на ловец на сенки, който си има всичко
Този разказ го очаквах с нетърпение. Обожавам Малек. Винаги съм ги харесвала двамата, толкова са сладки и забавни и винаги има драма около тях, все пак това са Магнус и Алек, нали така?
Това ми беше най-интересната история редом с тази за Перу, смях се много, особено на Хорас Уиплипуул. Просто си избухнах в гласен силен смях.
Тук можем да видим колко забавен може да бъде един пипалат демон, колко точно го обичат приятелите на Магнус и колко много магьосникът обича нефилима. Не е ли леееекичко иронично, че винаги си пада по такива хора? И все са чернокоси и синеоки?
Поредната изключителна история за любимият ми магьосник.
Този разказ го очаквах с нетърпение. Обожавам Малек. Винаги съм ги харесвала двамата, толкова са сладки и забавни и винаги има драма около тях, все пак това са Магнус и Алек, нали така?
Това ми беше най-интересната история редом с тази за Перу, смях се много, особено на Хорас Уиплипуул. Просто си избухнах в гласен силен смях.
Тук можем да видим колко забавен може да бъде един пипалат демон, колко точно го обичат приятелите на Магнус и колко много магьосникът обича нефилима. Не е ли леееекичко иронично, че винаги си пада по такива хора? И все са чернокоси и синеоки?
Поредната изключителна история за любимият ми магьосник.
9. Последният отпор на Нюйорския институт
Със сигурност очаквах нещо от рода на това институтът да бъде нападнат, но вместо това се срещнахме с младият кръг на всепознатият ни Валънтайн и неговите дружки, когато са били млади и наивни, за да го следват.
Показани са ни ужасите, които извършват и още веднага може да се разбере как Валънтайн ги върти на малкият си пръст, всички толкова сляпо го следват и му вярват, дори и от инстистута, докато не нападат невинно върколашко семейство.
На мен лично ми беше много интересно и да се запозная с младият Кръг и да разбера по какъв начин е засегнат Магнус в цялата работа.
Също така, най-интересно ми беше тук срещата му с Джослин и Клеъри, когато главата героиня в поредицата е само на около 2 годинки. О, и Теса е там, което направи историята дори по-интересна.
Със сигурност очаквах нещо от рода на това институтът да бъде нападнат, но вместо това се срещнахме с младият кръг на всепознатият ни Валънтайн и неговите дружки, когато са били млади и наивни, за да го следват.
Показани са ни ужасите, които извършват и още веднага може да се разбере как Валънтайн ги върти на малкият си пръст, всички толкова сляпо го следват и му вярват, дори и от инстистута, докато не нападат невинно върколашко семейство.
На мен лично ми беше много интересно и да се запозная с младият Кръг и да разбера по какъв начин е засегнат Магнус в цялата работа.
Също така, най-интересно ми беше тук срещата му с Джослин и Клеъри, когато главата героиня в поредицата е само на около 2 годинки. О, и Теса е там, което направи историята дори по-интересна.
10. Пътят на истинската любов
Окей, ТОВА окончателно е любимата ми история за Магнус, защото тук има най-якия Малек момент ever! Не мисля, че някога Касандра Клеър е описвала така подробно целувка (или повече) между някой от другите герои, това беше една наистина гореща глава.
Особено след като компенсира смешната им първа среща. Със сигурност това мина доста забавно и даже помня как Алек се появи пред Джейс и Клеъри със следи от смучки и се оправда, че е паднал. Кхм, на врата си.
О, просто, това наистина ми е любимото. Надявам се повечето от феновете на Реликвите на смъртните да не са хомофоби, защото ще изгубят много.
Окей, ТОВА окончателно е любимата ми история за Магнус, защото тук има най-якия Малек момент ever! Не мисля, че някога Касандра Клеър е описвала така подробно целувка (или повече) между някой от другите герои, това беше една наистина гореща глава.
Особено след като компенсира смешната им първа среща. Със сигурност това мина доста забавно и даже помня как Алек се появи пред Джейс и Клеъри със следи от смучки и се оправда, че е паднал. Кхм, на врата си.
О, просто, това наистина ми е любимото. Надявам се повечето от феновете на Реликвите на смъртните да не са хомофоби, защото ще изгубят много.
11. Гласовата поща на Магнус Бейн
И така, Най-сетне приключих и с тази част. Честно казано не знам какво да мисля за това. Малко не си спомням какво точно се случи в Град на изгубените души, спомням си само едно нещо, включващо Камила и намек за отнемане на безсмъртието, но не съм сигурна дали за това става дума, за това само ще кажа, че съм направо потресена колко души се опитват да се свържат с Магнус, за да го накарат да спре да се сърди на Алек. Странно ли е, че не помня какво стана с тях с последната книга? Трябва да попитам някой :D
Е, със сигурност книгата не е за изпускане.
Магнус винаги се забърква в неприятности или се влюбва...или и двете. Това го прави толкова забавен. Отбелязах си около 35 цитата и накрая ми свършиха зелените листчета. Това е най-забавната книга, която съм чела.
Благодаря на издателство Ибис, че ми предоставиха възможността да прочета и тази книга.
И така, Най-сетне приключих и с тази част. Честно казано не знам какво да мисля за това. Малко не си спомням какво точно се случи в Град на изгубените души, спомням си само едно нещо, включващо Камила и намек за отнемане на безсмъртието, но не съм сигурна дали за това става дума, за това само ще кажа, че съм направо потресена колко души се опитват да се свържат с Магнус, за да го накарат да спре да се сърди на Алек. Странно ли е, че не помня какво стана с тях с последната книга? Трябва да попитам някой :D
Е, със сигурност книгата не е за изпускане.
Магнус винаги се забърква в неприятности или се влюбва...или и двете. Това го прави толкова забавен. Отбелязах си около 35 цитата и накрая ми свършиха зелените листчета. Това е най-забавната книга, която съм чела.
________________________
За пореден път съм очарована от невероятното писане на Касандра Клеър и останалите две писателки. Стилът на писане е неповторим, описанията, диалозите и самите герои са страхотни и просто всеки, който обича книгите на Касандра Клеър ще заобича и тази, защото е толкова добра, колкото и другите, а Магнус...него всички го обичат.Благодаря на издателство Ибис, че ми предоставиха възможността да прочета и тази книга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар