вторник, 9 юни 2015 г.

Аз съм номер четири- Питакъс Лор

   Като за начало само ще отбележа колко много харесвам общият псевдоним, който са си избрали двамата автори, които са написали тази така прекрасна книга.
  За пореден път се убеждавам, че книгата е 1000 пъти по-добра от филма, да не говорим колко повече въображение е вложено. Всичко е изпипано до последната щриха, така да се изразя. Начинът на писане е лек и не натоварващ, идеален за разпускащо четиво след тежък ден на работа или на училище. Няма тежки описания или безсмислени диалози, всичко е леко, приятно за четене и ти доставя просто удоволствие да седнеш/легнеш с книгата и да прекараш няколко часа в света на Джон.
  Като човек, гледал филма преди книгата, бях наясно с повечето от нещата, които щяха да се случат, но за разлика в сухият филм, където всичко (и дори най-интересното) е претупано, в книгата за нищо не се избързва прекалено много, нито пък му се отдава прекалено много внимание- идеално. Най-много ми хареса факта, че никога, нито дори за миг, не забравиха, че бягат за живота си и че трябва да се крият. Срещала съм творби, в които този факт понякога се забравя.
  Почти цялата книга се развива в малкото градче Парадайс, където Джон и неговият пазител се укриват, след убийството на номер 3. Там ни запознават със Сара, Сам и Марк, които играят едва ли не едни от главните роли в книгата.  
  Персонажите са изключително добре изградени, всеки със собственият си характер и май пропуснах да спомена, че книгата се разказва от името на Джон, в сегашно време и това е поредната книга в това време, която чета и ми харесва, някак си се нагаждам към времето, в което се разказва и осъзнавам, че всъщност то е съвсем идеално за подобен тип книга.
  Препоръчвам я на любителите на извънземни, без значение дали са запалени от Doctor Who или Лукс (или някоя друга), пак да я прочат, разбира се, че не е същата, просто има извънземни, които бягат от зла извънземна раса, унищожила тяхната планета; малка, но красива доза любов; конфликти; мистерия, която очаквам да бъде разкрита във втората книга, която задължително смятам да прочета и дори конфликти на няколко пъти в книгата, които естествено са написани изключително добре.
  Главното действие и най-голямата битка се състои в края на книгата, с много описания, както е подходящо- подробни, изчерпателни, завладяващи, напрегнати и изключително добри. Някак си да видим света през погледа на извънземен тинейджър свикнал постоянно да бяга, но срещнал точно в Парадайс първите си приятели и любов много ми допада и е написан по такъв начин, че просто няма как да не искаш да продължиш да четеш книгата, докато не я завършиш от начало до край. 
  Това е поредната прекрасна книга, на която попадам и благодаря на издателство Colibri за предоставената ми възможност да прочета книгата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар