Някога чудили ли сте се какво става с героите, когато затворите книгата? Е, Саманта ван Лийр, съавтор на майка си- Джоди Пиколт (или както се произнася) се е замислила за това и ето че книгата е тук. Но тя не съдържа само мистичният начин на живот на героите, когато не си играят ролите, а показва една мечта на може би всички книжни плъхове- как любовта между главен герой и читателят става...споделена и истинска.
Книгата е много сладка, романтична и има и драма, разбира се, но като цяло разказва точно така история- показва живота на Оливър- главният герой от книгата, която Дилайла чете- Between the lines, когато книгата е затворена. И какво се оказва: Оливър наистина не е влюбен в принцесата, която спасява, кучето му най-добър приятел е, както е и нещо като шеф на екипа им от герои, а най-големият злодей в книгата всъщност е дружелюбен колекционер на пеперуди и художник.
Книгата е написана много леко и увлекателно като започва с началото на въпросната книга, която Дилайла чете. Всъщност се редува- историята, гледна точка на Оливър и гледна точка на Дилайла. Тъй като очевидно я четох на английски чак се изненадах колко лесно и бързо си мина, защото е написана толкова леко и лесно, че си тече като по вода. Ако вчера не бях заета съм сигурна, че щях да прочета още тогава, понеже само за два часа минах сто страници, а по принцип чета много бавно на български, пък какво остава до английски.
Хареса ми наистина много. Майка и дъщеря са направили страхотен отбор, написвайки тази книга, която хем показва тяхната представа какво става с героите в една книга, както и осъществяването на тази любов между главен герой от книга и читателят.
Много ми е трудно да пиша това, не знам защо, но колкото повече харесвам една книга, толкова по-трудно ми е да й направя ревю, но ето как стоят нещата:
Оливър не харесва еднообразието на книгата си, защото както той казва- не е имало едно време, дори не е имало два пъти на време, а стотици пъти. Стотици, даже хиляди пъти Принц Оливър играе как отива и спасява принцесата и след това заживяват щастливо, побеждавайки злодея, а реално, нашият принц иска да отиде във Външният свят и да види живота на Читателите и просто всички останали, да вкуси от различното, но никой от предишните читатели на книгата не е чувал молитвите му за помощ, докато един ден не си опитва късмета с Дилайла, която от месец насам препрочита книгата и е напълно влюбена в него. Първото нещо, което я привлича е, че е израснал без баща и така се запалва по книгата.
#Да увиснеш на буква. |
После се опитват да го изкарат от книгата и това са най-големите трудности, срещу които имат да се изправят, но това са и най-интересните части, Всъщност, единственото, което започна да ме дразни към края на книгата бяха извадките от книгата на Оливър, понеже ме интересуваше повече какво става с него и Дилайла в истинския свят, отколкото неговата обикновена история.
Сега като качих снимката отстрани се сетих, че книгата е пълна с такива малки сладки илюстрации почти на всяка страница, а преди почти всяка извадка от тази на Оливър имаше негово картина в някоя от различните му сцени. Той наистина е голям сладур (както и останалите картинки в книжката).
Повечето са свързани с техните изживявания, както увисването на Дилайла на буквата J. Тя буквално си закачи блузата на нея.
Няколко пъти се опитах да си представя как точно става това, защото няколко пъти беше споменато нещо подобно за някоя от другите опашати букви.
На много места в книгата имаше неща, на които здравата си се посмях пък и бяха споменати други заглавия на книги, не само детски приказки. Например лелята на най-добрата приятелка на Дилайла беше сравнена с Волдемор в рокля. Посмях се доста.
Не съм сигурна, че казах всичко, което имах за казване и нарочно изпускам доста подробности, понеже не искам пак да си напълня ревюто със спойлери, но просто ще кажа, че си заслужава да се купи или изтегли и да се прочете, защото е интересна, сладка и показва една от най-големите мечти на книжните плъхове как става реална. Препоръчвам я на всеки, който е заинтересован и предлагам просто да я погледне в Goodreads.
Няма коментари:
Публикуване на коментар