събота, 26 септември 2015 г.

Throne of Glass by Sarah J. Maas

#Когато половината книга я четеш,
 а останалата я слушаш.
 A heart of ice. A will of steel. Meet the assassin.
Meet Celaena Sardothien. Beautiful. Deadly. Destined for greatness.


  Обичам да си припомням онзи цитат, който сега няма да дам точно: "Когато четеш книга за първи път, срещаш нов приятел, а когато я препрочетеш- срещаш стар."
  Тук наистина буквално срещнах стари приятели и едва не започнах да роня сълзи, когато Селена се срещна с Нехемия.
  Още от първият път, когато започнах да чета поредицата на Сара Дж. Мас, заобичах стила й на писане, защото макар и от трето лице, не е чак толкова натоварващ, колкото при други автори, интересен е и те държи до края на книгата.  Да не говорим, че миналата година (когато четох за пръв път книгата, но явно нищо не помня, странно) имах мания по книги с много екшън, само битки и само убийства, повлияна от една приятелка, чието влияние се оказа изключително лошо, понеже силно се ограничавах от към материали за четене, но в аск помня, че ми бе предложена тази книга и реших да я проуча.
  Разбира се, хвана ме от първия ред и за седмица бях изчела и двете книги и се ядосвах, че трябва да чакам толкова дълго до излизането на Heir of Fire, а сега, за да се подразня сама себе си, както за трети-четвърти път казвам- препрочитам книгите една по една, за да си припомня всичко и да направя връзката преди да започна Queen of Shadows.
  Идеята винаги ми е харесвала, а Сара Дж. Маас се справя изключително добре в изграждането на свой собствен свят, което не е никак лесно. Допълнително, тя знае и мисли много над общите неща, на които един асасин би обърнал внимание, на предпазливостта и уменията, които са й нужни и като цяло книгата е написана така, сякаш писателката е асасинът, а не Селена, както всъщност пишат всички добри писатели.
  Харесвам мистерията, която е поддържана в книгата, леката романтика (и драма, разбира се) и постоянното описване на приятелство, доверие, предателство, как Селена се учи да се доверява и среща първата си приятелка от години, на която може да се довери напълно, а от предисторията дори става ясно, че тя няма особен късмет в подбирането на приятелите си.
  Също така обичам описанията на битките- те са добри, достатъчно подробни,че да ти е интересно и да продължиш да четеш, но не и твърде подробни, че да ти доскучее или пък да се ужасиш, което се отнася и за останалите й описания.
  Образът на Селена е точно от типа, който харесвам- силна жена, умна, с характер, способна да защитава себе си и близките си, но в същото време умее и да показва своята по-нежна, уязвима и ранима част.
  Нехемия, елвската принцеса (или както е преведено) е една от любимите ми героини също, защото тя е не само силна и смела личност, но и страхотна приятелка, която се грижи и за кралството си, което е на ръба на падането под знамето на Адарлан, така да се изразя.
  Дориан, принцът на Адарлан, е малко по-нежен мъжки персонаж, отколкото предпочитам, но винаги съм го харесвала, особено след като ми се издигна в очите във втора и трета книга.
  Каол (или Кеъл, не ме съдете ако го напиша и така) е точно типа мъжки персонаж, който харесвам. Колко странно, че все ще си намеря нещо, което ми допада във всяка една книга, която чета. Той е мистериозен, мълчалив и сопващ се, което забавлява Селена, но пък и тя прекарва по-голямата част от времето си с него, така че...
  В последно време ми е много трудно да пиша върху каквото и да е, така че просто ще завърша това ревю като кажа, че това е книга, която няма да ми омръзне да препрочитам, защото има твърде много герои, които харесвам и много добър сюжет. Препоръчвам я на всеки заинтересован.

Няма коментари:

Публикуване на коментар