Gods and mortals, power and love, death and revenge. She will inherit them all.
Прочетох книгата. Сега не знам какво да правя. Не знам какво да напиша, как да формулирам това ревю, за да стане що годе добро и да привлече интерес към книгите.
Оказа се, че или попадам на книги с политически интриги, където героинята отива да шпионира за нещо, или просто хващам поредица от типа на Братството, където всяка книга е за различен брат. Този път вида на книгата е и от двете- героинята отива в двореца (не като шпионин) и трилогията на N. K. Jemisin се отнася за различен бог.
Първата е за Nahadoth, the Nightlord, но и за много повече, тя е за това как Yeine е принудена да иде в двореца, за да бъде обявена за наследничка на трона ала нещата поемат в съвсем различна посока и пътят й се пресича с поробените богове, служещи на рода Арамери, който управлява Стоте хиляди кралства.
В началото на тази трилогия се запознаваме с всички богове и както казах, тя е за първият и съвсем първородният бог- The Nightlord, втората е за Itempas- The Daylord и третата е са първородният син на Nahadoth- Sieh.
Но сега нека се върнем на първата книга, още не ми е пристигнала втората, а третата дори не знам кога ще ми бъде поръчана, но ще си чакам.
The Hundred Thousand Kingdoms (THTK) е книга изпълнена с напрежение, много мистерия, която постепенно и наистина бавно се разкрива, особено мистерията около убийството на майката на главната героиня, любов и ами...насилие. Не много, но все пак- описания на някое и друго измъчване, наблюдавано, не изживяно.
Стилът на писане е лек, лесен и напълно те поглъща, кара те да се превъплътиш напълно в героинята, да изпитваш нейните мисли, чувства, дори лекото объркване на личността, което в последствие става ясно защо е така.
"Never whisper his name in the dark, unless you want him to answer."
От начало си мислех, че авторката минава от първо лице в трето, но постепенно и някъде към края осъзнах, че не е така. Героинята изглежда води диалози със себе си и постоянно забравя коя е тя, което е и замисълът на книгата. Това много ми хареса, интересно и уникално замислено. Нямаше момент, в който да ми доскучее, дори когато исках да бързам, да я прочета по-бързо имаше нещо, което ме караше да се задържа на реда си, да го дочета, за да не изпусна нещо важно и в крайна сметка съм наистина доволна от книгата.
Ако съдите по резюме, не съм сигурна, че петте объркващи реда биха ви хванали, но ако се докоснете дори за малко до самата книга (или прекрасната корица), няма да искате да я пуснете. Никога.
Беше ми изключително трудно да се разделя с нея и с героите, които толкова много харесвам.
Yeine е отгледана от малка да е силна жена и тя наистина е такава- здравомислеща, силна физически и психически, справяща се с всичко, включително и божествената й задача. Тя е от типа героини, които наистина много харесвам и дори в началото да беше силна, нататък наистина израстна и стана божествено силна.
The Nightlord, Nahadoth, е най-силният бог, първият, който се е родил във вселената, притежаващ сила, която не би могла да се побере в човешката черупка, в която е затворен. Той самият обича промяната, той е промяната. Поробвайки го, брат му го ограничава, правейки го човек през деня, а през нощта е само сянка на предишната си божествена същност, но дори и така е плашещо силен. Твърде силен. Той няма постоянна форма, заради променящата се си природа, но това не й пречи на Yeine да се влюби в него, макар и всяка негова предишна любовница да е била убивана, това е заради силата му.
"The priests' lesson: beware the Nightlord, for his pleasure is a mortal's doom. My grandmother's lesson: beware love, especially with the wrong man."
Твърде силни, двамата са си наистина един за друг, а аз ги харесвам. Изградени са твърде добре, няма как да не се привържи към тях човек.
Друго нещо, което ми хареса- нали боговете са братя и сестри? Тук има показана брато-сестринска любов-омраза. Всичко винаги спада до това- любов/омраза,
Има, разбира се, много герои, които бих могла да разгледам, но аз искам да спомена само още един- Sieh, богът на...няма да го докарам като хората- богът на триковете, лъжите, игрите, детето-бог. Той буквално е бог в тялото на дете, може да си променя възрастта като всеки друг бог, но умът му, макар и древен, пак си остава детски, неговата природа е такава, макар и понякога авторката да ни показва и "зрялата" му същност, той си остава дете през по-голямата част от времето. Sieh, както казва един герой от книгата, е лесен да се обича, аз веднага го харесах. Просто той е твърде лесен да го заобичаш, няма как да не го харесаш и това не е само заради детската му природа, God knows, не мога да понасям деца, но малките, а той е най-често във формата на 9-10 годишен, който постоянно търси близостта на Yeine, гледа да я прегърне, да я докосне, погали по косата и търси майчинска закрила, въпреки че тя е няколко хиляди века по-млада от него. Мисля си, че и по това колко пространствено го описвам си личи колко го харесвам и как нямам търпение за неговата книга.
Нямам представа как се произнасят половината от имената в книгата, за това оставям всичките в оригинал. Това не ми попречи да я прочета бързо, а и копието ми е малко и сладко.
Препоръчвам тази книга на всеки, който харесва разни политически интриги, нови светове (мисля, че това спада към антиутопиите) и богове. Напълно измислената митология и история на авторката, прави книгата дори по-добра и подходяща да се прочете. Описанията бяха достатъчно добри, че можех да си представя всичко, както си е в света им дори с липсата на карта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар