четвъртък, 3 септември 2015 г.

Сребристи сенки - Ришел Мийд

  Центърът ще издържи.

  Ако до сега промяната на Сидни не ви се е сторила особено голяма, то в Сребристи сенки виждаме точно колко е променила светогледа си тя- напълно. Сидни не само се бори да оцелее психически, но и да запази личността си.
  Смятам, че Ейдриън също израстна много. По едно време се бе отчаял и отдал отново на алкохола, но в последствие също се разви и постигна огромен напредък.
  Тази книга е основно за това- преодоляване на трудностите и израстването им като герои и не е тайна, че тук изживяха много. Твърде много, бих казала.
  Това, което ми се понрави доста, макар и да не обичам да чета за страданието на героите ми, беше, че не спасиха Сидни във втората глава. Имам предвид, че то се проточи достатъчно дълго, за да проследим какво се случва и при Сидни, и при Ейдриън, да видим с какво трябва да се преборят те и кое ги прави по-силни. 
  Със сигурност трудностите на Сидни бяха много повече, защото тя трябваше да устоява психически и физически, а природата й на закрилник на по-слабите я превърна и в нещо като майка на всички, изпратени в поправителния център. Тя се нагърби с няколко отговорности (все пак е Сидни), което, разбира се, я вкара в по-големи беди.
  Ейдриън, от своя страна, след особеният си упадък, се стегна, продължавайки по-сериозно да се опитва да намери Сидни, но не и преди да се сблъска с няколко наистина важни избора и осъзнавания. Тук виждаме най-голямата промяна и у него, защото наистина става по-отговорен, пак пуска по някоя шега, но се стреми, по-целеустремен от всякога, да спаси любимата си, получавайки помощ от приятелите си, до колкото е възможно, макар да не е като да не са искали. Може би ако им беше позволил всички щяха да отидат на мисията, но все пак някой трябваше да защитава Джил.
  Малко след като я измъкнаха вече (и това не е спойлер, то все пак се подразбира) дойде времето на истинският екшън и опитите им да се измъкнат от алхимиците, докато на Ейдриън не му хрумна страхотен план, който се оказа наистина много добър- един от най-добрите му.
  Причината да отлагам тази книга толкова дълго (освен че бях заета много през Август) беше че знаех, че ще е тежка психически, описвайки преживяванията на Сидни и Ейдриън, докато са разделени, все пак и двамата бяха малко или много депресирани, независимо по каква причина. В крайна сметка се оказа, че не беше чак толкова тежка, колкото си бях представяла и съм изключително доволна, че успях да я прочета толкова бързо, а краят е cliff-hangerish и веднага след написването на това ревю почвам последната книга от поредицата Кръвни връзки.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар