Просълзих се.
В последната книга от Кръвни връзки можете да очаквате драма, екшън, мистерия и много прочувствени моменти, които ще размекнат дори най-твърдото сърце. Особено ако имате слабост към децата, а аз нямам.
Както подобава на един край, тук всичко от предните книги, което не се е изяснило ни се разкрива по възможно най-невероятният и шокиращ начин, поне за мен, примесен с нова доза Сидни, Ейдриън, Роуз и Дмитрий. Всъщност, нямало е книга до сега, в която да не се споменават, но тук тяхната роля бе най-голяма, почти бяха едни от главните герои и това ми хареса.
Вече познатият ми лек стил на писане на Ришел Мийд ми позволи да прочета книгата за един ден и да й се насладя максимално, дори докато бях навън, наглеждайки брат ми, а в момента, докато пиша това ревю, се чудя какво точно да кажа, за да не изпусна повече спойлери, защото осъзнах, че това на 5-та книга е един голям спойлер, за което съжалявам, но нямаше как иначе да го напиша.
Нека просто да се изразя така- в този така невероятен финал на поредицата ще откриете отговор на всеки един въпрос, който някога сте си задавали от началото до края на поредицата. Ще се разбере ролята на магията на духа в превърнатите от стригои обратно в морои/дампири/хора и ще видим как Сидни се пазари с алхимиците, за да издейства на себе си и на приятелите си амнистия. Както винаги нашата алхимичка си служи умело с думите и за пръв път в цялата поредица успява да затвори устата на баща си по изключително добър и умел начин, а всеки знае, че той заслужава много повече.
Разбира се, както подобава на една изключително добра книга се срещаме с неочаквана трагедия, в последствие на която Нийл остава едно писмо на Сидни и Ейдриън, което именно то ме просълзи (почти) и разчувства. Наистина ми се искаше нещата да се бяха развили другояче, за да има и щастлив край и за него, понеже изборът му бе много труден и ни показва всъщност колко силен е иначе тихият и сравнително нов герой в тази поредица.
Изчерпах се, наистина. Постарах се да няма спойлери и сега и оставам само с чувството на тъга, понеже тази поредица ще ми липсва също толкова, колкото и Академия за вампири. Най-вече ще ми липсват Сидни, Роуз, Ейдриън, Дмитрий, Джил и Еди. А сега и Нийл. Всичко се разви невероятно и препоръчвам на всеки прочел Академия за вампири (пък и да не я е) да хвърли око и на Кръвни връзки.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар