Reading Dead Ice + Причината Лоръл К. Хамилтън (ЛКХ) да ми е любимата писателка

  Всеки има тези тъмни и проклети дни, в които хем иска да чете, хем не иска. При мен не се случват често, но днес ми беше такъв ден.

  След приключването на Fangirl, която харесах, но не успях да съчиня ревю, не знаех какво ми се чете. Мислех си за Ритматистът на Брандън Сандерсън (БС), но времето му все още не е дошло. След това почнах Жрица в бяло на Труди Канаван. И двете книги започваха интересно, но просто не бяха за мен днес, наистина. И докато купчинката до леглото ми от списъка ми за септември си се мени, оставайки само с две книги от оригиналния списък и всеки път по две нови, аз отворих Brisingr, третата на Ерагон, за да видя дали ще ми се прииска нея да чета, гледайки Dead Ice. Ами и за него не беше време, просто предчувствам как чета тази книга в училище. Докато всички викат и крещят като изтървани от джунглата, защо аз да не чета за дракони?

  Ето как реших да отворя 24-тата книга на любимата ми дълга поредица- Анита Блейк, ловецът на вампири от любимата ми авторка Лоръл К. Хамилтън.

  На тази книга денят й също не е дошъл, но в мига, в който я отворих бях погълната от поредният добре замислен сюжет на ЛКХ. Още с първите редове бях хваната и вече не можеше да ме пусне. Може сега да я чета бавно, понеже имах малко работа, но продължавам да я чета с интерес и най-вероятно ще напиша ревю.

  За това обичам Лоръл К Хамилтън. Никоя друга книга от друг писател, която хвана в ден, в който не ми се чете, няма да ме накара да не искам да я пусна. Само тя умее така да пише, че да не ти се иска да пуснеш книгата. Тя е една от малкото писатели, които просто следиш как се развиват и те самите в продължение на поредицата, как се развиват самите автори като личности и колко много промени настъпват не само в героите им, но и в самите тях.

  За това сега, в този ден, в който не ми се чете никоя друга книга и със сигурност в главата си нямам точно заглавие, ще прочета най-накрая Dead Ice, която имам от месец насам. Знаех си, че я отлагам с причина.

  Имам един въпрос. Случвало ли ви се е някога нещо подобно на моето и ако да- кой автор/книга ви е избавил от това?