Дете на пустинята - Олуин Хамилтън

  Дете на пустинята е от тези книги, които са толкова хубави, че ти се иска да ги прочетеш по-бързо, но в същото време, искаш да отложиш завършването им възможно най-много, защото не искаш да свършат.

  Това е една лека и страхотна книга, която се чете бързо, лесно и на един дъх, понеже стилът на писане е много увлекателен и приятен. Още с първите си страници тя ни въвежда в обстановката в Мираджи, а в продължение на историята сме запознати с различните легенди, митове и истории за света, който Олуин Хамилтън е създала. Това прави разбирането му по-лесно, а книгата става дори по-интересна.

  Амани Ал'Хиза е момиче в свят, в който да си жена е изключително трудно да преживееш без мъж до себе си- стандарт, на който тя се противи упорито, понеже единствената й цел е да се измъкне от мястото, на което живее и да отиде при леля си в столицата. Обаче, плановете й се провалят.
 Целта на Амани е да избяга и тя е готова да си послужи с всякакви средства, за да го направи, включително и да се преоблече като момче и да отиде да се състезава на стрелбището, да упои опасен непознат и да открадне някои от принадлежностите му и да рискува живота си за група непознати, за да й бъде осигурен транспорт.
  От самото начало Дете на пустинята е изпълнена с много екшън, битки и напрегнати моменти, включително и малко мистерия около сложното държавно управление на Мираджи и тайнствена група бунтовници, за които почти нищо не се знае.
  Харесвам начинът, по който авторката поднася информацията в много от най-напрегнатите ситуации и как описва чувствата на Амани. Сцените с битки са наистина добре предадени и много ми допада как Олуин Хамилтън си служи с думите по време на такива описания, че и през цялата книга, понеже нито веднъж не загубих интерес към нея. Наистина не очаквах толкова много да ми хареса, а краят беше един от най-напрегнатите завършеци, които съм чел в последно време.
  Амани Ал'Хиза е героиня точно мой тип- силна, с характер и знае какво иска и как да го постигне, а ако случайно е вън от опции, не се колебае да използва каквито и да е мерки и средства, за да постигне целта си. Тя е умна и находчива, изключително добър стрелец и със силен характер. Тя е вярна на приятелите си, дори и да не ги познава много добре и има чувство за дълг, както и чувство за хумор. В повечето книги винаги се е случвало поне веднъж да не съм съгласна с решението на главната героиня, но тази е една от книгите, в които нито веднъж мнението ми не беше противоречиво на това на главната героиня. Това е едно от нещата, които ме спечелиха най-много в Дете на пустинята.
 Джин също е от типа герои, които харесвам, макар и да не наем много за него. Той е добър боец и приятел на Амани, въпреки трудното им начало. През по-голямата част от времето не знаем почти нищо за него, а само това, което казва на Амани, което пак не е много, но вече пò към края сме запознати много по-добре.
  Въпреки трудното им начало, Амани и Джин преминават през много неща, които са от огромно значение за изграждането им като герои, но най-голямо влияние оказват последните петдесетина страници от книгата, които са изпълнени с много повече екшън и напрежение, отколкото останалата част, понеже те карат да тръпнеш в очакване всеки момент някой от героите ти да се стовари мъртъв в разгара на битката. А облекчението, когато това не става, е като освежаваща глътка вода.
  Дете на пустинята е една страхотна книга, която се чете лесно и те оставя нетърпелив, в очакване на следващата книга, за да разбереш не само продължението на историята, но и за другите герои.

Ето и едно прекрасно ревю на моята полуадашка, което прочетох когато още беше чернова и ме запали първоначално по книгата: Дете на пустинята в My Unprofessional Blog

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Outlander by Diana Gabaldon

  Завладяващ роман, който те сграбчва в изпълненият с любов, драма, битки и напрегнати моменти сюжет, който не те пуска до самия край, а когато го направи те оставя борейки се за въздух, заради всичките емоции, които са се насъбрали от последните двеста страници.

  Аз лично, когато затворих последната страница на книгата, си я прегърнах, оставайки за минута така, взирайки се в дъската на леглото пред мен, чудейки се през какво минах и през какво ще премина в останалите 7-8 книги. В крайна сметка реших, че всеки читател е поне малко мазохист и че си заслужава да премина през още неща като това, което изпитах днес, когато завърших Друговремец- официално една от новите ми любимите, любими книги.

  Сега, не вярвам, че ще успея да изразя всичко, което ми хареса в тази невероятно прекрасна книга, поради простата причина, че е много дебела и половината неща ще ги забравя. 

  Ще започна, както обикновено- със стила на писане. Той е нещо, което все още не мога напълно да определя, понеже не е тежък, но не е и лек. По-скоро информацията, която авторката представя не винаги е лека, но е смекчена от първото лице, в което разказва, правейки го много по-лесно за мен да се докосна до Клеър, а чрез нея и до Джейми. Диана Габалдон (произнасяна от мен като Даяна Габълдън) пише увлекателно, хващащо и много въздействащо. Не е имало миг, в който да не успея да се докосна до събитията или да не ми повлияе емоционално, макар и все още да не съм успяла да пролея сълза. Изключително доволна останах от всичко, което е направила като идея, сюжет, герои- всичко.

   Още от самото начало сме хвърлени в ситуация- на Клеър и на съпругът й Франк на вторият им меден месец, когато след няколко събития Клеър попада на непознато място, озовавайки се 200 години назад във времето. Хареса ми как тя прие всичко това. Не изперка и не се паникьоса. Да, отначало не повярва, не можеше, но след като няколко доста очевидни доказателства й се набиха в очите, тя нямаше друг избор освен да приеме истината в очите. Хубавото е, че не ми се наложи да чакам дълго, докато бъда срещната с Джейми, макар той да беше представен като ранен младеж. Още тогава, в помещение с купища непознати, опасни шотландци, Клеър показа характер, неприсъщ за жена от 18-ти век и ме спечели по-бързо, от всеки друг в книга с подобни размери.

  И ето, че вече не знам какво да кажа. През цялото време в книгата нещата си вървяха почти като по вода, с няколко малки инцидента и някой и друг по-голям, които оставяха своята следа в книгата. Беше пълна с напрежение в подходящите моменти, с много емоция, любов, драма и дори с екшън.

  Ако съм си мислела, че харесвам Клеър преди да я научат да се защитава и да борави с нож, то след като се научи да се бие, направо се влюбих в нея.

  Клеър е силна героиня, която може да се грижи за себе си, оцеляла в най-страшната война- Втората световна, грижила се, лекувала и закрепяла пациенти, видяла толкова много ужасяващи неща, бомби и съвременни оръжия, за нея малко ножове, мечове и пистолети с един куршум в тях, не са кой знае какво. Осъзнава, разбира се, след един малък инцидент, че и това време крие своите опасности и става по-внимателна.

  Това, което наистина много ми хареса в книгата беше, че макар и да се развиваше в 18ти век, миналото не се натрапва чак толкова много на читателя и за мен това е един огромен плюс, понеже не съм му особен фен- не харесвам предимно сексизма, засилената религиозност и склонността всяка малко по-образована жена да се обвинява във вещерство. 

 Докато я четях, тъкмо бях започнала да си мисля точно това, когато се случиха няколко неща, почти под ред, които ако кажа, ще са доста голям спойлер. Както и да е, те повдигнаха мнението ми за книгата, разбиха ми сърцето, няколко пъти и после отново го направиха цяло. 

  Що се отнася до другите герои, ако първоначалното ми мнение за някои от мъжете от кланът Макензи не са били особено положителни, а пък други съм ги харесала, то Даяна Габълдън направи, така че мнението ми да се завърти на 360 градуса и напълно се промени, защото в разгара на историята, всеки от тях се променяше.

  Това е хубавото на тази книга- едно от множеството хубави неща, не само проследявах историята на Клеър, но и на останалите герои, наблюдавайки ги как се променяха или как малко по малко разкриваха какви са всъщност- като едно приятелство, което се развива бързо и все повече и повече опознаваш човека с неговите положителни и отрицателни страни.

  Точно заради този факт, имам чувството, че не прочетох една книга, а поне три, понеже в нея се случват толкова много неща, че както вече казах, ще забравя повече от половината.

  Наистина, за да не става това ревю километражно, ще споделя, че всичко, което е било планирано да се случи, стана в книгата и тези моменти, най-драматичните за всяка една от частите, бяха представени по невероятен начин- къде красив, къде зловещ и разтърсващ. Изключително много ми хареса, както взех да се повтарям.
  За малко да забравя да спомена Джейми- той е най-невероятният герой, за който съм чела в близкото време. много е сладък и е невероятно силен. Той е един страхотен персонаж, който подкрепя Клеър във всичко, с което се заеме, в рамките на разумното, разбира се. Двамата заедно преминаха през какво ли не и останаха заедно, оцеляха заедно и макар и множеството трудности, пред които се изправиха, останаха един с друг, подкрепяйки се взаимно.
  Харесах Джейми още преди да се появи в книгата, а след това го обикнах много повече, защото начинът, по който се държеше през повечето време беше много подходящ в определените моменти.

  Що се отнася до краят, той започва от последните 200-250 страници и е едно от най-напрегнатите неща, които някога съм чела, преизпълнен с твърде много емоции, напрежение и постоянно стоене на тръни от моя страна, опитвайки се да чета по-бързо, отколкото мога, за да разбера какво ще се случи с Клеър и Джейми. Това е един много добре изграден край, който беше достатъчно дълъг и достатъчно описателен, че да мога да се поставя на мястото на Клеър и дори да почувствам това, което тя изпитваше през повечето време, защото това, което се случи беше всичко, за което може да се сети човек. Някои от събитията, даже повечето, не бяха особено розови, но въпреки всичките им проблеми, Клеър и Джейми успяха да се справят заедно, защото точно на това се бяха учили в продължение на книгата- независимо от това, което се случва, винаги да бъдат един до друг и да се подкрепят, дори когато единият не иска помощта на другият.
  Като цяло, тази книга се превърна в една от любимите ми, за тази седмица и малко, в която я четох и мога да заявя, че е едно прекрасно четиво, за което да отделиш толкова много време е даже препоръчително, за да може да се осмисли всичко, което се случва в тези седем части на книгата и я препоръчвам на всеки, който се заинтересува.

The Quotes Book Tag

  Преди време ми дойде идеята за подобен тип таг, но понеже отнема доста време, реших да го направя по-късно. Въпреки това, че сега се правят доста тагове покрай този за пролетта и за островът, реших да го пусна в чест на оставащите ми стотина страници от Друговремец.

 (Някои цитати ще бъдат на английски, други на български, зависи как съм ги намерила.)

1. Отвори книгата, която те въведе в четенето и напиши любимият си цитат от нея или просто първият цитат, който ти хване окото.

Не съм изваждала Хекс Хол от рафтовете си от три години и половина и сега, когато го направих, се ужасих. Това копие е най-унищоженото ми. Отваря се толкова лесно, защото е четена над 10 пъти от поне 4ма различни души, но това не е всичко. Копието ми е ужасяващо обелено и в наистина лошо състояние, а дори не знаех. Сега като го измъкнах сърцето ми се сви, защото това е книгата, която ме въведе в този прекрасен свят на четене, книги и, ами, прекрасни хора. Това е книгата, която имам и на руски, с оригиналната корица, но може би ще си взема още едно копие на Хекс Хол след време...или направо ще си взема трилогията наново, ако и останалите са също толкова съсипани, колкото тази.

"- Знаеш ли - каза някой до мен - смятах блокиращата магия за доста по-ефективна, отколкото да се крещи "Лошо куче!". Но може би това е само мое мнение."

- Хекс Хол, Рейчъл Хокинс

2. Напиши любимият си цитат/цитати в този момент.

В момента не съм сигурна дали имам любим цитат, но има един, една мантра, която много ми харесва, защото е толкова вярна. Да не говорим и колко яко звучи в главата ми, хих.

"Life before Death.

 Strenght before Weakness.

 Journey before Destination."

- Brandon Sanderson, The Stormlight Archives #1, The Way of Kings

3. Цитат от любимата ти книга.

Това е цитатът, който ме хвана в книгата и той е причината да ми стане любима още преди дори да съм я започнала.

“I've seen Steelheart bleed.

And I will see him bleed again.”

- Brandon Sanderson, Steelheart

4. Цитат на любимият ти автор, който не е нужно да е от някоя книга, даже е препоръчително да не е.

Първоначално смятах да постна неговите, хм, правила, но се натъкнах на този цитат, който толкова добре ме описва, особено когато е замесена и книга.

“If you're always on time, it implies that you never have anything better you should be doing.” 

- Brandon Sanderson

5. Отиди до рафтовете си и избери книгата, която съответства на номера ти в клас (а ако не си ученик- номера на буквата, с която започва името ти).

Аз съм 27-ми номер. Нека да видим дали имам толкова книги на един рафт! Иначе буквата ми е 29-та, което е още по-зле.

"- Баба Бетс казваше, че вълкът, който побеждава, е вълкът, когото храниш. Злият вълк се храни с гняв, вина, печал, лъжи и съжаление. Добрият вълк се нуждае от диета с любов и честност, подправена с щедри дози състрадание и вяра. Така че ако искаш добрият вълк да победи, трябва да умориш от глад другия."

- Дебора Харкнес, Книгата на живота (Аз, вещицата #3)

6. Любим цитат от краят на книга.

Избрах си книга, която не съм отваряла, преглеждала или за която не съм говорила откакто я прочетох и то не защото не съм я харесала, а защото не е имало причина да я включвам.

"You lie in the rain. Going over it again and again. There's nothing else you can do today. But tomorrow will be different. Tomorrow you go after her."

- Sally Green, Half Wild

7. Вземи една random книга и напиши първото цяло изречение, на което се спрат очите ти.

"Още преди да успея да мигна, Мал вече беше прекатурил масата, беше успял да сграбчи Щормхунд, да го вдигне от мястото му и да го залепи за носещият стълб."

- Лий Бардуго, Престол и Щурм

8. Цитат от книгата, която четеш сега.

Мисля, че още не съм стигнала до този цитат, но важното е, че е от книгата.

“For where all love is, the speaking is unnecessary.”

- Diana Gabaldon, Outlander

9. Направи изречение от заглавие на книги. (Ако е нужно може да се добавят частици, съюзи, предлози и да се сменя формата на глаголът/думата)

  - Every Day Harry Potter and the Deathly Hallows are Reawakened.

Книги: 1. Всеки ден, 2. Хари Потър и даровете на смъртта,3. Reawakened

10. Кой цитат би си сложил/ла на чаша/тениска?

"Pride is often mistaken for faultlessness."

- Brandon Sanderson, The Way Of Kings

"Sometimes I crave pickles. Other times I crave the blood of my enemies. Weird."

- Darynda Jones, Charley Davidson

11. Кой цитат те обижда?

Това не е точно цитат, по-скоро  анекдот, който госпожата ми по БЕЛ написа накрая на съчинението ми. Но нека да поясним, че няма как да пиша добре за нещо, което не знам.

(Не отричам, обаче, верността му в други случаи.)

Чукча читатель, чукча писатель.

12. Кой цитат те описва най-добре?

“My father had taught me to be nice first, because you can always be mean later, but once you've been mean to someone, they won't believe the nice anymore. So be nice, be nice, until it's time to stop being nice, then destroy them.”

- Laurell K. Hamilton, A Stroke of Midnight

“When in doubt, ignore and be horribly unimpressed”

- Laurell K. Hamilton

“People are supposed to fear the unknown, but ignorance is bliss when knowledge is so damn frightening.”

- Laurell K. Hamilton, The Laughing Corpse

“I talk to myself every once in a while. Give myself very good advice. Sometimes I even take it.” 

- Laurell K. Hamilton, Guilty Pleasures

 

Намирам себе си или това, което искам да бъда, в много от цитатите на ЛКХ, следователно и ги поствам, за да се видят. Не е задължително да се разсъждава върху тях. Казват всичко, което имат да кажат.
 

Тагвам: Yulia K., Tedy, Кая, Йо & Briana Knows

Favourite Covers #2

 Беше много умно от моя страна да се захвана с дебела книга от 850 страници в учебно време. Ама толкова умно, че цяла седмица я чета и може би няма да я завърша, че и не съм активна, както трябва, в блога си.

  Реших да направя втора част на този пост, понеже си събрах още малко корици, които много харесвам.

Този път започвам с Възпламени ме на Tahereh Mafi, чиято корица сякаш най-много ми харесва от трилогията й, а и самата книга е най-хубавата от трите. 

Също така, тя е една от най-запазените ми корици и изключително много си я харесвам, да не говорим, че обожавам тези очи на кориците. Аз по принцип харесвам да гледам очи, така че това е един голям плюс.

Все още не съм прочела втората част на Дивергенти, все някога ще го направя, но това не означава, че не мога да гледам корицата от далеч и да ми харесва. Изключително много ми допада, а и самите книги на допир са уникални. Не очаквах да са толкова красиви и така да ми харесат външно. Да не говорим и колко са им хубави гръбчетата и колко красиво изглеждат на рафтовете.

Тази корица е страхотна. Много я харесвам и не знам какво толкова да кажа за нея, понеже общо взето всяка от кориците на книгите на Сара Дж. Маас са ми любими, някои повече или по-малко от други. Точно тази ми напомня на времето, в което имах мания по червено и черно- цветовете, не творбата, хих.

Не е ли тази корица толкова красива? Все още я нямам тази книга, но съм я предвидила като една от бъдещата ми колекция, така че не ми е гузно да я сложа тук. Страхотна е. Харесвам позата, в която са застанали моделите (?), цветовете, книгата и всичко като цяло.

Като цяло, кориците на книгите на Касандра Клеър са едни от най-хубавите, които съм виждала, особено след трета книга на Реликвите на смъртните. Да не говорим, че миналата година явно са ги преиздали с други, още по-яки корици! Ако все още не сте ги видели, може да го направите ТУК, ТУК и ТУК.

Като се замисля, обаче, няма да се учудя, ако тези корици имат още някой и друг вариант.

Новите корици просто имат един такъв много по-драматичен елемент и изглеждат сякаш са замръзнали във времето, а не все едно са нарисувани, те са...

Макар и всяка една от роклите да е хубава, тази най ми харесва, понеже е някак си по моя гама и роклята е по-различен вид. Да не говорим, че и самата героиня е страхотна и книгата е много, наистина много хубава.

Ако все още не сте видели корицата на втората книга, може да го направите ТУК.

Със сигурност тази ми харесва повече от оригинална, има хубави използвани цветове и е просто невероятно красива да си я гледаш на рафта. Тази книга ми е една от най-запазените, особено като се има предвид и факта, че съм я давала на моя приятелка да я чете.

Тази също е една от най-запазените ми корици, понеже като я видях колко е красива и не успях просто, трябваше да я запазя възможно най-добре. Да не говорим, също, и колко много харесвам разделителя.

Последна, но не на последно място, Червената пиявица е страхотна книга, която ми хареса повече от първата, а корицата ми е толкова сладка, че би било грях да не я считам за една от любимите си. Нямам наистина какво толкова да коментирам, но семплият дизайн, който не е с твърде много елементи е точно като за мен.

Това бяха кориците от тази част с любими и почти всяка една от тях ми е любима, колкото и останалите. Имам си фаворити, разбира се, но те не са задължително подредени по някаква скала. Пожелавам си късмет с дочитането на Друговремец и скорошно ревю.

Top 3 Favourite Authors of All Time

Реших да направя тази публикация като покажа 3-мата си най-най-най-любими писатели, а след това ще направя поредица от подобно озаглавени постове само с любими писатели.

Боли ме сърцето, че преместих ЛКХ на второ място, но същевременно и супер много ме радва.

1. Брандън Сандерсън

  Брандън Сандерсън и Лоръл К. Хамилтън водиха доста ожесточена война, конкурирайки се кой от двамата да ми бъде любим писател на първо място, но с краят на Възмездителите и малко спомени от Мъглороден, след изтощителна умствена, писателска и физическа битка, Брандън Сандерсън победи и се изкачи нагоре.

  Обичам Брандън Сандерсън. Обожавам начинът му на писане, световете, които изгражда, както и героите, които сътворява.

 Едно от нещата, които най-много харесвам у него и това, което ме спечелва винаги щом се захвана с негова книга е фактът, че в нея няма сексизъм или расизъм, или възрастова дискриминация, не и от негова страна. Неговите герои винаги са равни, без значение от пол, раса или възраст, дори и без значение от вяра, религиозна или не. Там женските му персонажи са силни, колкото мъжките му или дори по-силни, в зависимост от книгата и развитието й. Много от героините му дори имат водеща роля в множество от действията, заложени в един сюжет и много често си служат с ирония, сарказъм или неразбираемо добра интелигентност. Интелигентните обиди са най-добри.

  Световете, които изгражда са невероятни и винаги завършени. Няма пропуски в тяхното сътворяване, а силите, които измисля винаги са уникални и различни.  Да не говорим за имената на героите или пък фактът, че няма един и същи мотив в един свят.

  Обожавам начинът, по който от една поредица му идва идеята за друга поредица в същият свят, но с напълно различни герои и действие.

  Обожавам и фактът, че винаги в един заплетен сюжет успява постепенно в самата книга/поредица от началото до краят да разкрие всичко, а не в последните две глави. Той дава отговори на въпросите ни навсякъде, не в края само; харесва ми това, че в книгите му винаги има действие, независимо дали е в началото, средата или краят на книгата- то винаги е там, не е запазено за специални случаи като кулминацията или завършекът, не, в неговите книги всяка глава е кулминация сама по себе си.

  Той е един от малкото автори, които мога да чета бързо и лесно, въпреки начинът му на писане, чиито описания са ми приятни да чета, независимо дали са от половин страница или глава, а също така обичам начинът, по който може да ме накара да се разчувствам на книгите му без значение дали краят е тъжен или щастлив.

  Той е единственият писател, на който не съм се ядосала и намразила, че е убил любими мои герои- точно заради това, всъщност, стана мой любим писател.

2. Лоръл К. Хамилтън

  В следващите нямам какво чак толкова да кажа. Просто смятам, че на първото място му се полага значително повече приказки.
  ЛКХ е любимата ми писателка, защото обожавам двете й поредици- Анита Блейк, ловецът на вампири и Мередит (Мери) Джентри.
  Обичам ги, защото главните героини са силни жени, научени да оцеляват самостоятелно, с невероятно силна психика и дарби, които са заобиколени от лоялни приятели и мъже. Винаги мъже. Това, което ми харесва най-много в книгите е как Лоръл К. Хамилтън едновременно поддържа развитието на главният сюжет, заедно с още един страничен, запазва мистерия и постоянно напрежение и винаги включва нещо от връзките на героите- я с оправянето им, я с изграждането им наново. Никога не липсва нещо от личният и семеен живот на Анита и никога не е концентрирана книгата само върху едно действие.
 Също така в книгите й винаги има някой и друг поучителен детайл относно любовни връзки и винаги главните й героини са иронични и саркастични, което прави книгите и много забавни.
  ЛКХ е способна да ме извади от най-дълбокия reading-slump и мога да прочета една нейна книга от 800 страници за два дни, което при мен е нещо нечувано.
  Дам, тя  е любимата ми писателка.

3. Рик Риърдън

 Касандра Клеър и Рик Риърдън също водеха ожесточена война, но Рик Р. спечели с една книга повече.
  Харесвам стилът му на писане, защото не е тежък, особено в книгите му за Пърси, Магнус и Картър и Сейди Кейн. Той е лек, в множество от случаите, забавен, саркастичен и ироничен. За пръв път в неговите книги съм се превивала от смях и може да се каже, че Пърси Джаксън и боговете на Олимп е сред първите поредици, които изобщо съм прочела (След Хекс Хол, Училище за вампири и Академия за вампири).
  Харесвам създадените от него светове с голяма доза митология, както и героите му. Много ме радва това как явно си е харесал митологичният свят, който е създал и продължава да издава книги по него, които си остават интересни и много забавни.
  Също така харесвам това, че също като Брандън Сандерсън има силни женски персонажи и като цяло различни герои от хомосексуални, до цветнокожи и така нататък. Това за мен е един голям плюс, освен всичко останало и наистина много харесвам книгите му, които винаги ме хващат от самото начало.

Това са тримата ми най-най-най-любими сред най-най-най-любимите ми писатели.
За останалите в следващите постове.

The Deserted Island Book Tag

Благодаря на Briana Knows за тага.

Вода – книга, без която просто не можеш да живееш.

Мъглороден- на всичкото отгоре, научих, че това щяло да бъде нещо като тройна поредица- три книги за началото, тоест Мъглороден, три книги за 300 години по-късно и после три книги в наши дни или нещо подобно. Супер яко ^^ 

Храна – книга, която е на второ място в списъка ти от любими книги.

Стоманено сърце- дори не знам как толкова бързо се превърна в една от любимите ми, защото е кратка, но бърза, действаща, уникална, развиваща се, с много екшън, на Брандън Сандерсън и...тя е просто прекрасна.

Убежище – книга, която ви кара да се чувствате в безопасност, у дома.

Анита Блейк, ловецът на вампири- може да не е само една книга, но е точно това, от което се нуждая, когато искам да избегна или да изляза от reading-slump и всяка книга от осма нататък бих я препрочела по няколко пъти. Тя ме връща назад във времето, когато за мен фентъзи беше да има вампири.

Пистолет (сигнален, ракетен пистолет според речника ми) – книга, която би предложил на човек, който не чете.

Не бих дала определено заглавие, по-скоро бих препоръчала книга според предпочитанията на дадената личност, понеже може да има такива хора, с които да нямаме общи неща и най-вероятно бих препоръчала нещо грешно. За това бих се съобразила с предпочитанията на човек.

Кибритени клечки – Книга, която стопля сърцето ти.

Завещанието на Кристен Ашли- това е една невероятна книга, изпълнена с драма, с романтика и даа...

Друга книга, бих избрала Целувка за Анна.

Компас – книга, която те насочва към любовта ти към четенето.

Хекс Хол ме запали по книгите, Училище за вампири поддържаше този пламък да гори, а Академия за вампири беше това, което направи този пламък вечен. Оттам има още толкова много книги, които са ме поддържали през годините, за това ще си спестя изброяването им и ще посоча само определени автори- Рик Риърдън, Лоръл К. Хамилтън, Дж. Р. Уорд, Даринда Джоунс, Брандън Сандерсън и други.

Тагвам: Yulia K., Melly и Tedy Atanasova

Островът на изобилната любов - Франческа Лия Блок

(ОТРИЦАТЕЛНО РЕВЮ СЪС СПОЙЛЕРИ)

  Съжалявам, че прочетох тази книга.

Никога не съм съжалявала за прочитането на нещо, което не ми е харесало- не съжалявах, когато прочетох почти до край Принцът на тръните, В морските дълбини или дори Girl Online, но съжалявам, че прочетох Островът на изобилната любов, понеже тази книга тотално разби вижданията ми и за първата.

 Очаквах и тази да ми хареса, очаквах много повече, не знаех какво да търся, но със сигурност не бях подготвена за тази тъй неприятна изненада.

  Исках книгата да ми хареса, исках да й се насладя, но фактът, че можех да стоя спокойно без да я чета си казваше достатъчно още вчера, когато тя стоя под чина ми зарязана, а аз играех Triviador с приятелка. Аз не играя игри.

  Тази книга просто е едно истинско разочарование към мен.

Стилът на писане си е все същият, все така нормален и хубав, но събитията в книгата за мен наподобяват нескопосан и набързо написан фен фикшън по Енеида.

  Докато в първата книга ми харесваше как се водят по Одисеята, в тази не ми харесва, най-вече защото това си е истински фен фикшън, превърнат в сапунена тийн драма, само дето имената не са турски и никой съществен герой не умира.

  Мразя тинейждърската драма. Безсмислена е, особено по време на апокалипсис. Когато пишеш за краят на света и започването му отначало се предполага, че имаш купища други неща, за които да пишеш и любовта, или поне тийн драмата, я оставяш за някой друг път или в случаят с подобни книги- оставяш я в небитието.

  Тази книга не е история за апокалипсисът или за повторното изграждане на света, за създаване на потомство или за подобряване на условията. Не, тя е по-скоро за изневярата, илюзиите, тинейджърската драма и необмисленият и импулсивен секс с непознат.

  Тъй като Любов по време на глобалното затопляне ми хареса и ме изненада приятно с различните сексуални ориентации, които бяха включени там, не обърнах излишно внимание на някои неща, които ми се набиха в очите. На отрицателните неща, имам предвид.

  Тук, обаче, всичко е повече от ясно.

(СПОЙЛЕР)

  Това, което най-много не харесах в тази книга и което ми съсипа мнението за нея е, че след като се качват на един омагьосан кораб и слизат на още по омагьосан остров, Пен и приятелите й срещат рогат цар, който смята, че тя е предопределена за него (брей, plot twist). Става малка драма с Хекс и разбира се, защо не, след малко сладки приказки и флирт, тя да се чука с въпросният цар. И защо? Защото Хекс не иска да бъде повлиян от илюзиите му, докато останалите са също толкова пияни и омагьосани като самият него, но Хекс, за разлика от тях, мисли за бягството им и всъщност като се отдалечава, той го прави, за да помогне, а не за да наебе първата жива  личност, която срещне в радиус от един километър.

Подразни ме и ме ядоса самата причина, поради която тя си легна с царя. Твърде бързо загърби всичко останало и разбира се после съжаляваше. Да не говорим, че царят умря, а тя, защо не, забременя. (Another plot twist.)

(Край на спойлерът)

  Това е главната причина да не харесам книгата. Не мога да осмисля и да приема това, което тя направи.

  С всичко друго мога да се примиря, мога да приема цигарите, дрогата, алкохолът, но това...поне причината да беше някаква важна, да имаше някакво по-добро обяснение ли и аз не знам. Просто...не това търся в една книга.

  Докато в предишната книга действието се развиваше прекалено бавно и прекалено малко, тук се развива много бързо. Има си определено протакане и забавяне, но то не е такова като в първата, а по-скоро колкото да не ги срещне още в първата глава и да ги изчука във втората, защото реално се получи нещо такова. Още в началото на книгата ги отведе на този остров, запозна ги с кралят и още в същата глава ги наеба. Откъдето и да го погледна, това за мен е фенфикшън в стил 2012-та, където става точно това- срещат се, харесват се, влюбват се, чукат се, тя забременява, той умира и ако има хепи енд, тя си намира мъж в лицето на най-добрият си приятел. Класика и оригиналност, откъдето и да го погледнеш.
  Изглежда ми така, сякаш Франческа Лия Блок се е опитала да подобри нещо от старата книга в тази, но не й се е получило. Сякаш за нея има само прекалено бавно и прекалено бързо действие, но не и нещо по средата. Не ми хареса.

Ще се опитам да изтрия от съзнанието си Островът на изобилната любов и ще запазя хубавите си и положителни спомени за Любов по време на глобалното затопляне, защото тя беше много по-добра, макар и с някои пропуски, тя със сигурност не беше фен фикшън по Одисея така, както тази е фенфик по Енеида.
  Това беше едно наистина разочароващо продължение на първата книга, което съжалявам, че изобщо реших да прочета.

Calamity (Злочестие) by Brandon Sanderson

    Ако смятате и най-дребният факт за спойлер, не четете това ревю.

  Когато видях книгата преведена, веднага си я купих, дори не се замислих, просто я грабнах, повторих няколко пъти "това е любимата ми книга" във fangirl стил и отидох на касата.

  Нямам ревюта на първите две книги, но на последната ще направя. Ако препрочета трилогията някой ден, ще поправя грешката си и ще им напиша.

  Дълго време не знаех защо Възмездителите е любимата ми трилогия, първенец сред любимите ми книги на Брандън Сандерсън, а при него всяка, която съм чела ми е любима.

  Наскоро, като се замислих, осъзнах, че докато Мъглороден и The Stormlight Archives се развиват бавно и изискват доста търпение, за да бъдат прочетени, Steelheart, Firefight & Calamity са бързи, с екшън, имат и любов, но имат бързо действие и развитие, което постоянно тече, непрекъснато напрежение и ясно осезаема мистерия, която героите се стараят да разгадаят. Тя, обаче, не е такава, която да заема цялата книга и да се говори само за това как трябва да се намери слабостта на даденият епичен, не, покрай това има още множество минисюжети, които Брандън Сандерсън така е заплел, че дори когато ги отплете, всичко се изяснява постепенно и с много моменти, в които ти се иска да възкликнеш "Аха!".

  Още във втората книга Брандън Сандерсън намекна за съществуването на други вселени, които се оказаха в основата на силите на един от епичните, които познава, но тук те са много по-ясно показани и колкото и да ми е объркващо това с различните измерения, както и с пътуването във времето (което го няма тук), толкова ми и беше интересно да чета за тях, защото при Дейвид, нещата с различните измерения са все още неясни, но наскоро видях, че ще има и книга, в която става дума вече за хора, които пътуват в различни измерения и, разбира се, стават някакви интриги, които със сигурност ще завъртят една прекрасна трилогия/поредица.

  Но това е за друга книга.

  Няма какво чак толкова да коментирам по съдържанието, тъй като ще бъде огромен спойлер за всеки, непрочел поне първата книга и краят на втората. Мога само да кажа, че и тази е така невероятно като предишните и краят й е много по-различен от този на Мъглороден, в добрият смисъл.

  Това сега няма значение. Calamity притежава присъщото за цялата трилогия действие, малко любов, интриги, смърт, разрушение, много битки, мистерия, няколко много неочаквани обрати и още куп неща, които Брандън Сандерсън може да предостави и емоционално у читателя.

"Не бях и опитвал мартини. Години наред бях смятал, че е марка автомобили."

  Винаги съм харесвала Дейвид. Това е единствената книга на Брандън Сандерсън, която се разказва от първо лице, която съм чела и стилът...не мога да кажа, че е различен, по-скоро е по-лек и някак си мога по-лесно да се докосна до Дейвид, понеже се разказва от негово име. Начинът, по който говори и се държи е напълно нормален, но някак свободен, лесно се асимилира, а това, че е много зле с метафорите или по-точно е много добър, просто само той си ги разбира, го прави много забавен. Той е силен герой, за който когато искам да говоря просто не успявам да кажа всичко, което ми е на езика. Като сега.

  Меган се развива все повече и повече и тук я харесвам още повече, отколкото в предишните книги. Обичам фактът, че Брандън Сандерсън винаги създава силни мъжки и женски персонажи като понякога жените са по-силни от мъжете. Това го издига страшно много в очите ми всеки път щом чета книгите му. Меган е самият образец за страхотна силна героиня, която ако иска може и да е забавна и дори мила, противно на изграденият образ в първите две книги, но това си има и причина. Тук се вижда как полага усилия да се справи с проблемите си и позволява на Дейвид да й помогне.

  Останалите герои са също толкова добри и силни, дори са забавни всеки, по своят си начин. Например, човек винаги може да се смее с историите на Коуди за шотландците, които може да са, а може и да не са истински.

  Когато прочетох Стоманено сърце се изненадах от бързината, с която минах книгата- само за 4 дни, където Мъглороден ми бе отнел 2 седмици, след това Зарево, както са я превели, ми отне също толкова време, при положение, че бях болна и се чувствах като отпадък и Злочестие не отстъпва на останалите две. Сякаш имам запазено време, за което трябва да ги прочета. Мисълта ми е, че книгите се четат изключително лесно, главите са много по-кратки- най-много 5 листа, а не 20 и притежават типичното си емоционално въздействие за БС, както вече споменах.

  Краят имаше три мотива. Завършват се трите основни действия в книгата едно след друго по невероятен начин, а краят е повече от страхотен и някак дори по-емоционален. Това, което се случва с Дейвид го калява, прави го по-силен и способен да се справи с всичко, пред което го поставиш. Той е умен, знае много за епичните и е находчив. Неговите планове са винаги добри и изпипани, а понякога са си много прости и пак са си страхотни.

  Като цяло нямам какво толкова да коментирам по тази книга, понеже още като я видях се нареди сред любимите ми книги, а като я прочетох се убедих, че Възмездителите са моята любима любима трилогия като цяло и на БС по принцип.

 Calamity със сигурност е един невероятен край на тази моя любима трилогия и толкова много се радвам, че успях да го прочета така бързо. 

  Препоръчвам тези книги на всеки, прочел поне нещо на Брандън Сандерсън, особено на Теди, чието ревю на Последната империя е много по-добро от моето, особено след като е ревю, а не някакви копирани части от дискусии.

Top Ten Tuesday: Ten Books on my Spring TBR

  Гледам, гледам подобни постове навсякъде и реших да се включа и аз. И без това скоро явно няма да пиша ревю, поне не и докато не прочета книгата си.

  Днешната тема са десет книги от пролетният TBR list. Окей, започвам.

1. Outlander

Това е най-новата ми книга в списъка за четене и нямам търпение да я започна, но първо трябва да приключа с тази, която чета. Фактът, че се развива в миналото винаги ме е спирал да я започна, но се надявам това да не ми попречи да й се насладя.

2. Lady Midnight

Много искам тази книга. Тя е една от тези, които задължително ще прочета тази пролет, стига да пристигне навреме. Даже още малко и съм сигурна, че като дойде ще зарежа каквото там чета и ще грабна нея.

3. Последната игра: Ключ небе

След като първата ми стана любима книга е разбираемо, че искам да прочета и втората, тъй като продължава историята на героите, които толкова заобичах.

4. Слепият херцог

Винаги се нуждая от една малка, сладка любовна книжка, която да разведри обстановката покрай моите тежки фентъзи романи и съм избрала това да е тя. Интересно ми е да видя един такъв исторически любовен роман, понеже аз и историята сме скарани, поради високото ниво на дискриминация в миналото.

5. Островът на изобилната любов

Тук нямам кой знае какво толкова да кажа. Харесах първата книга и искам да видя продължение на историята. 

6. Кървава роза

След ревюто на Мели и малко размисъл от моя страна, осъзнах, че искам да прочета тази книга възможно най-много. Не обичам да имам "висящи" или незавършени поредици, чиято последна книга притежавам от месеци, но все още не съм прочела. Да не говорим и че много харесвам самата трилогия.

7. Отпор

Тук ситуацията е същата като с горната книга, плюс Briana Knows вече я прочете и докато го правеше, коментираше малко при мен. Все още помня коментарите й, от които съдя, че това е доста напрегната книга и предполагам, че като за финал ще е и добра, а и искам отново да навляза в света на Кити и Деймън.

8. Принцеса с часовников механизъм

Още една незавършена трилогия. Може да съм я чела, но това не означава, че не искам да си припомня всички подробности преди Lady Midnight да пристигне.

9. Град на изгубените души

10. Град на небесен огън

Сливам последните две в едно, тъй като са от една поредица, която искам да завърша отново преди появата на новата първа книга на Касандра Клеър. Харесвам света, който е изградила и факта, че продължава да пише по него и то с все нови и оригинални идеи по начин, по който да не стане досадна или банална, а напротив- по-интересна и дори по-известна, особено с този сериал, който върви сега, макар и не особено...хм...добър, от моя гледна точка.

Това е моят кратичък списък, реално има още много книги, но все още не съм сигурна коя кога ще я чета или дори кога излиза, така че ще видим. Да кажем, че този списък е само примерен.

Mini book haul

  Книгите всъщност са пет, просто последната не е при мен сега, но скоро ще е.
  Днес бях с нагласата да си взема напълно различни книги, една, от които щеше да е Шерлок Холмс, в която има три разказа за него, но в последствие се отказах и продължих с разглеждането, набелязвайки си Скълдъгъри Плезънт и още една, но накрая намерих съвсем различни.

1. Вампирите и градът

Във Варна има една книжарничка, в която винаги има 50% намаление, ама сега хванах 50% намаление на 50%товото намаление и в резултат си взех тази и следващата книга вместо за 15 или 5 лева, за 2.50! Това ми се стори толкова странно, че си проверих касовата бележка и се върнах, за да си взема третата книга от поредицата Рискована любов. Това намаление е до 21.03 и смятам да го оползотворя следващата събота и се надявам да успея да събера цялата поредица.

2. Сърце на вампир
Ами, това е книгата от същата книжарница, трета на поредицата Рискована любов и истинската, която исках да си взема, но няма как да взема само нея, след като имам и първата.

3. Островът на изобилната любов

След като награбих три други книги, я намерих иззад десет различни книги и знаех,
че трябва да си я взема и тъкмо бях хванала и първата на Скълдъгъри Плезънт, когато...когато видях...тази (next)

4. Calamity (Злочестие) е третата и последна книга на любимата ми трилогия- The Reckoners (Възмездителите), която щом видях, че е преведена, макар и да не съм я чела на български до сега, побързах да си я взема и започнах яко на fangirl-ствам на приятелката, с която бях. Сега ще бързам с прочита на другата книга и ще започна тази.

5. Outlander

Последната книга е Outlander by  Diana Gabaldon, която си взех на английски,

 но в същата тази книжарница, за която говоря в първите две точки, я видях на български за 10 лева, а по принцип струва 30 и за това си я взех на английски и вижте какво се оказа:

На български- 30

На английски- 20

От тази книжарница- 10

Спестих си 10 вместо 20 лева, но пак съм доволна. Със сигурност не очаквах да я видя там, иначе едва ли щях да избързам и да си я купя на английкси. Хих.

 Но в същата тази книжарница, за която говоря в първите две точки, я видях на български за 10 лева, а по принцип струва 30 и за това си я взех на английски и вижте какво се оказа:

На български- 30На английски- 20От тази книжарница- 10Спестих си 10 вместо 20 лева, но пак съм доволна. Със сигурност не очаквах да я видя там, иначе едва ли щях да избързам и да си я купя на английкси. Хих.

Това беше моят mini book haul, който много ме зарадва, но книгата, за която най-много се радвам е Calamity. Рафтовете ми са свидетели, че нямам едно еднакво копие на тази трилогия, но какво да се прави. Сега остава само въпросът- Къде ще я сложа?!

Последната игра: Поканата - Джеймс Фрей и Нилс Джонсън-Шелтън

  Завърших тази книга и не знам какво да кажа. От доста време (и не знам за кой път вече го повтарям) една книга не ми е повлиявала до толкова, че да ме държи до късно вечерта, в учебно време, за да я завърша, без да изпусна ред и без да се разсейвам, за да видя какво ще стане нататък. Последната игра: Поканата е официално една от любимите ми книги за 2016-та година.
  Начинът на писане е необичаен, интересен и странен и напълно ме хвана! Много ми харесва как всичко е описано и самата структура на текста. Наистина много ми допада как авторите са избрали да опишат всичко и чрез различните гледни точки са разкрити много повече неща, отколкото би било възможно ако имаше само една такава. Редувайки различните персонажи, ни е даден по-голям шанс да се запознаем с тях и да ги разберем, както и да си намерим фаворит за Последната игра, защото до последно никой, дори самите герои и читател, не знаят кой ще победи. Чрез множеството гледни точки се запознаваме с историята на различните герои. За някои е отделено по-малко, отколкото за други и това е защото при тях не се развива същинското действие, което се проследява при само 6 от 12 играча- Сара, Яго, Ан Лиу, Чиоко, Байцахан и Макаби. Сюжетът, обаче, не е задължително центрирам само и единствено върху тях. Не, в течение на книгата ние сме запознати с историята, уменията и задачата на всеки от героите и пътят им към разшифроване на напътствията им.
  Както вече споменах, стилът на писане е странен, различен и много лек. Може материалът, който поднася да е тежък, но стила на писане го поднася леко и лесно за асимилиране и прави книгата от почти 600 страници лесна и изключително приятна за четене.
  Неспособна съм да предам сюжетът на книгата в кратък и интересен начин, за това няма и да споменавам много за него, а само, че има 12 играча, които трябва да намерят три ключа и победителят печели живота на цялото си родословие след унищожението на Земята, един вид да започне заселването на планетата от начало. И така тези дванадесет тинейджъри, защото възрастта  им варира от 13 до 20, се впускат в своята Последна игра по различни начини, някои веднага започват да убиват противниците си, други се отдават на медитации, трети се отправят в търсене на ключовете и решаване на загадки и така нататък. Всеки играч си има своят начин на игра.
  Книгата не се развива бавно, поне не и според мен. Още със самото си начало тя се впуска в
действието, което започва с падането на дванадесет метеорита, предназначени за всеки от играчите. После следва много екшън и множество убийства. Със сигурност книгата не е за всеки, особено ако някой до сега е чел само нежни книжки. Ако подобен човек се впусне в този сюжет, това ще се окаже една голям крачка в неизвестността, защото тук е показана невероятна жестокост, а играчите са тренирани за убийци откакто са проходили, така че една голяма част от тях са хладнокръвни убийци, садисти и пълни психопати. Има и нормални, разбира се, но те са по-опасни и от всички. Това е едно от многото неща, които обичам в тази книга. Няма слаб герой, освен един не-играч, но и той притежава сила (и глупост) по свой си начин.
  Още в началото на книгата вече си имах няколко фаворита, към които просто успях да се докосна повече, които се оказа, че тръгнаха един срещу друг, но това беше още по-хубаво, понеже поставиха на изпитание вярата и симпатията ми  в тях. Едни от двамата ми любими герои са Яго и Сара, които започнаха да работят заедно още в началото, като никой от двамата не предположи до къде ще се развие това партньорство. И двата характера са изградени много добре, според мен и се вижда постепенно развитие у всеки от героите, особено след Поканата.

  Изключително много ми харесва как книгата не е напълно, изцяло и безрезервно концентрирана главно върху Последната игра и печеленето й, а има и изградени връзки, приятелства, предателства, любов, измами и различен вид интриги, които подлагат героите на изпитания, тествайки не само физическите, но и психическите им способности. 

  Също така, в началото, героите получават по едно напътствие всеки от митичната фигура и тяхно божество кеплер 22b, които те трябва да разгадаят, за да им помогнат в играта. Това, което ми харесва е, че е показано как всеки от тях разшифрова това, което е получил или избира да действа по друг начин, като крайният резултат пак му е достатъчен. Благодарение на тези напътствия и търсенето на Ключ Земя, през цялото време обстановката в книгата е такава на напрежение и мистерия, които са поддържани в продължение на цялата книга.
  Наистина много, ама много харесах Последната игра: Поканата и тя се превърна в една от любимите ми за отрицателно време. Още докато бях в самото начало си мислех "Това е новата ми любима книга" и знаех, че ще бъде вярно докато я прочета.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

3 доказателство, че писателите са садисти

След краят на Стъкленият меч и едни специфични събития, най-вече в края, се роди идеята за този пост.

  Множество автори са доказали до сега колко садистични могат да бъдат, измъчвайки свои герои, ранявайки ги и убивайки ги, вкарвайки ги в множество препятствия, от които не винаги се измъкват цели, поне не психически.

1. Това е то, да изградиш перфектният герой...и да го убиеш.

  Това отново е във връзка с дадената книга, но и не само в нея. Почти навсякъде е така.

Авторът изгражда един невероятен герой- аутайдерът, неразбраният, но адски добрият, с милото сърце или нежна душа или нещо, което да го направи мил на читателя и БАМ! Убива го.

  Вярно, то има огромен ефект върху читателя и го кара да оцени книгата повече...или ако е някой като мен, това го брои за отрицателно в различните случаи. Например наскоро го броях положително, макар и героят да ми бе любим и да не ми хареса, че умря. А пък как се спойлнах яко...
  Както и да е, няма по-гадно нещо от това любимият ти герой да бъде убит най-жестоко.

2. Измъчват героите си до предела на самоубийството и даже отвъд него, поставяйки ги във всякакви ситуации- физически и психически.

  Хм, тук нямам точно предвид реалното самоубийство. Такива книги не чета, заради гледната ми точка относно това действие.

  Иначе останалото си е точно това, което имам предвид- измъчват героите си, поставяйки ги във всякакви ситуации, карайки ги да правят какво ли не, да изневеряват на морала си, на принципите си, на себе си, да предават приятелите си и дори губят хората, които обичат в името на по-висшата цел, поставена им от писателя...докато не завърши с happy end. 

  Или пък, докато пак не си убият якия герой.

  За да измъчваш някого така, било то измислен герой или не (а за всеки книжен плъх героите му са като истински живи хора), трябва да си истински садист и дори мазохист. Все пак това са си твоите герои.

3. Завършват книга с отворен край, на най-интересното, обикновено как някой е умрял или ще умре всеки момент, но не е съвсем ясно и няма да бъде, докато не прочетем следващата, която ще излезе...в най-добрия случай догодина.

  Това най-много го мразя, защото най-много ме измъчва. Мога да преживея смъртта на второстепенен герой, мога и тази на главния, ако не съм го харесвала особено, но да ми спреш на най-интересната част, сякаш не си си довършил/ла главата и да ми кажеш, че трябва да чакам от 1-5 години, за да прочета следващата и да разбера дали в крайна сметка героят е умрял или не... Мисля, че феновете на Игра на тронове знаят за какво говоря.

  Това си е чисто и просто много жестоко.

  *****

  Факт е, обаче, че най-добрите книги се получават, когато имат комбинация на едно от предходните две с това третото. Или пък когато и трите са там, но тогава става вече твърде натоварващо.

  Веднъж една приятелка ми каза, че в истински добрите книги, трябва да се разделиш с поне един герой, който всички харесват. Обаче, аз предпочитам всички да са си живи и здрави.

  И все пак, не мога, наистина не мога да отрека фактът, че в това твърдение има много истина и реално комбинацията от две от тези неща в една книга води до бестселър. Мога дори да дам няколко примера, но съм наясно, че който чете поста, в главата му сами излизат поне няколко заглавия, свързани с това.

  Това са моите доказателства, че за да си писател, особено на фентъзи жанрът, антиутопиите и трилърите, трябва да си голям садист, защото да подложиш героите си на подобни неща, ти не само мъчиш тях, но и читателите и така реално те не просто се наслаждават на болката на персонажите си, а на нас, а ние сме също толкова истински, колкото и героите им (които могат да са по-истински дори от един жив и цял целеничък човек).

The TBR Book Tag

Благодаря на Paris love, че ме е тагнала! Щях да направя този пост по-бързо, но като никога имах няколко готови поста!

1.Как и къде следите вашата купчина с книги за четене?

Имам два списъка за четене- този, който е в Goodreads и е невероятно огромен, съдържаш все повече и повече книги, които ще искам да прочета, а вторият е вкъщи, който сам по себе си е разделен на две купчини с непрочетени книги. Едната вече я прибрах в шкафа, мисля, че там са около 50 книги, а друга ми е на скрина до леглото, съдържаща книгите, които ще прочета в следващата седмица/месец. Като намалеят книгите, изваждам от шкафа и добавям. За жалост, тези книги не намаляват.

2.Повечето ви книги за четене са на хартиен носител или в електронен формат?

Повечето ми книги са истински, хартиени. Имам e-book, но не е същото като истинската книга. Така не мога да я усетя, да се почувствам близка до нея и героите...А електронните книги просто не оказват същото влияние, да не говорим, че със склонността ми да прекалявам с всичко, е-книгите направо ми вредят жестоко. Обаче, ако някоя книга успее да ме хване бързо и искам да я чета нон-стоп, си я тегля и на компа и така вечерта си я чета в ел. вариант.

3.Как определяте коя да е следващата книга за четене?

Както го почувствам, както ми дойде, а ако не мога да избера, поглеждам тези, които са ми за ревю и така решавам.

Обикновено като ми се чете някоя книга, аз го усещам и е като да мисля нон-стоп за нея и как я нямам, а искам да я имам и така. Наскоро това се случи с Гордост и предразсъдъци, купих си я, но преди нея има друга книга.

4.Посочете книгата която стои най-дълго в списъка ви за четене?

Ще погледна на базата на двата си списъка за четене.

Според Goodreads, първата книга, която съм отбелязала е Fire by James Heather. Помня, че въпросният ми списък за четене беше преминал през масова редакция миналата година, когато започнах да ползвам този сайт много по-често, но съм оставила все пак тази книга.

А сред книгите, които са в шкафът ми, най-дълго седящата книга е Ритматистът на Брандън Сандърсън. Колкото и да е хубавата тази книжка, още не й е дошло времето, а толкова много ме радва как е с твърди корици.

5.Книга, която наскоро сте добавили към списъка си за четене?

Слепият херцог и Сладко поражение на Теса Деър. Не си падам по историческите любовни романи, но тези някак ме грабнаха с резюметата си и смятам скоро да ги почета.

6.Книга, която сте добавили с списъка си за четене заради красивата корица?

Охо, няколко са! Вече даже не помня- Въглен в пепелта, Последната игра: Ключ небе, Слепият херцог, Изборът и други.

7.Книга от списъка ти за четене, която не планираш да прочетеш?

Гибелна вълна. По-скоро бих я прегледала, за да разбера дали има развитие с тези деца, но иначе не бих.

8.Непубликувана книга, чиято поява очакваш ?

The Mirror King by Jodi Meadows, Throne of Glas #5 & #6, Red Queen #3, преводът на Never Fade, Calamity и други.

9.Книга от списъка ти за четене, която всеки ти препоръчва?

Игра на тронове. Мислих много, но така и не се сетих за друга много препоръчвана книга, така че се спрях на Игра на тронове, която имам и ще прочета. Все някога...

10.Книга от списъка за четене, която всички вече са прочели, само ти не си ?

Лунните хроники- това е грешка, която скоро може да поправя.

Дивергенти- това е трилогия, която няма да завърша, а може и да го направя, ако изпадна в състояние или настроение на мазохист.

Игра на тронове- това също е грешка, която ще поправя.

11.Книга от списъка за четене, която умираш да прочетеш?

Lady Midnight. Обмислям да събера пари и да си я купя на английски. Едва ли бих дочакала половин година, докато излезе преводът. Обикновено не ми харесва да чета книгите на Касандра Клеър на английски, но бих го направила, защото...това все пак е Касандра Клеър.

12. Колко книги за четене сте си отбелязали в Goodreads?

Отбелязала съм 698 книги, но реално трябва да са около 750, просто не съм отбелязала всички, които искам да чета, но това ще стане с течение на времето. Вече се постегнах и спрях да отбелязвам всяка втора книга, но ако се отпусна, имам чувството, че всяка книга във фентъзи жанр ще е отбелязана.

Това беше краят на този таг, който беше някак си забавен, понеже имам тооолкова много книги за четене и трупам още и още...и като си помисля как преди чаках да си изчета първо едната и после да взема следващата...пф, какъв аматьор съм била XD

 Тагвам:  Yoana Devine, Briana Knows и Илияна