Какво прочетох през месец май

 Нищо че правя тази публикация ден преди края на самия месец, аз реално прочетох 12 книги, е, поне в момента чета 12-тата- Разнищи ме на Тахере Мафи. Смятам, че до утре ще съм я завършила. Няма да ги разглеждам хронологично.

 1. Първородният

   Това е втора книга от тетралогията на Кристофър Паолини, Наследството или иначе казано- Ерагон. Прочетох я изключително бързо и не ме разочарова, още повече пък в нея книга се показа развиването на Кристофър Паолини като автор и се проследяваха три истории на трима отделни герои, което ми хареса изключително много. Така имах шанс да следя историята от три места едновременно.

2. Не пускай ножа

  От началото, героят на Патрик Нес много ми напомняше на Нейтън (няма да го кажа Натан!!!) на Сали Грийн от Полулош и може би това беше главно, защото си спомням Нейтън като малкото момче, което беше в началото на книгата и как псува в цялата втора книга и това не го казвам като нещо отрицателно, много ми беше забавно. Но дотук приликите приключват и Тюд Хюит си е един съвсем различен герой, който колкото и да харесвах, толкова и не харесвах. Беше ми странно и може и да харесвам книгата, но от средата нататък просто ми писна, защото се повтаряше едно и също- те бягат, другите ги догонват, отиват в някакво селище, то бива опустошено и те пак бягат, докато не ги хванаха и така де...За това и реших да не пиша ревю. Мотивът за бягството е...ами само той е там.

3. Серафина

  Като всяка прекрасна и хубава книга, тази я бавих в първите 100 страници и останалите ги изядох за закуска. Реално ми хареса повече, отколкото си представях, че ще може, пък и нали тогава бях обсебена от драконите и си викам, защо не? Какво би ми попречило да видя представата на Рейчъл Хартман за тях?

Пълно ревю >>

4. Рубиненочервено

  След като бях отлагала тази книга да я прочета две години, най-накрая реших и единствената причина да протакам така е защото не си падам по пътуване във времето, но сега някак си ми се иска да прочета още една книга за пътуване във времето и най-вероятно ще го направя. Да не говорим, че от самата трилогия научих много и за историята, нещо, което в училище не се преподава и трябва само да научиш. Всеки знае, че учебният материал е всъщност напълно ненужен.

Пълно ревю>>

5. Сапфиреносиньо

  И ето тук е продължението на първата книга, което ми се наложи да го чакам една седмица, защото не бях предполагала, че може да ми хареса толкова много и точно заради тази причина прочетох Серафина между червеното и синьото, а заедно с него си взех и Смарагдовозелено. Мисля, че си бях казала доста красноречиво мнението за Гидиън тук.

  

Пълно ревю а.к.а. коментари по Гидиън >>

6. Смарагдовозелено

  Последната книга от трилогията, която издигна в очите ми Гидиън, разкри ни всички тайни и ме накара да си удрям главата в стената за дето не бях свързала две и две по-рано.

Пълно ревю>>

7. Лунен ловец

  Чак се сърдя сама на себе си, че чаках около месец, за да прочета книгата, която ме хвана още в началото, а да не говорим, че изречението "Аз съм наемен убиец." просто ме реши да я започна на секундата. Това беше една прекрасна книга, много хубава и просто нямаше как да не й напиша ревю. Интересното е, че Тони си има скрупули- нещо, което се предполага, че убийците нямат, но пък той не е сериен, а наемен убиец. Върши това, което другите хора не смеят да направят, а също така си има и друга работа.

Пълно ревю>>

8. Living Dead In Dallas

  Нямам представа как е преведена втората книга на Истинска кръв на български, но мога да кажа, че всеки, който харесва добрите стари вампири може да я прочете на какъвто там език иска или да гледа сериала. 

9. В морските дълбини

  След месеци на отлагане, най-сетне реших да я прочета и не мога да се въздържа и да не отбележа, че този път преводът бе що годе по-добър от предишните, но не можах да преглътна името Порция и да не поясня, че е ПОРША. На ае нямат Ц, почти не произнасят Ц и със сигурност нямат Порция -_-. 

  Честно казано не разбирам манията по тази книга, да, беше хубава и интересна, но може би не ми беше чак толкова мой тип. Действието се развиваше твърде бавно за вкуса ми и някак си ми се стори странно, но всеки си има вкус все пак. А може би просто не й бе дошло времето на книгата.  Така, както аз не разбирам В морските дълбини, може би другите не разбират моята мания по Лукс (О-тата).

10. Обсидиан

 Ревюто предстои да бъде написано. Все някога. Кой знае, може да стане чак след като прочета останалите три книги. Ще си купувам Основа и Отпор утре ^^ 

  Като изключим превода, който коментирах ТУК, книгата е уникална и ми беше страшно приятно да я прочета и да следя развитието на героите, особено на Кити (така я наричам) и Деймън. Много съм се смяла с тях, тъгувала съм за тях, ядосвала съм им се и на двамата и е просто толкова забавно. 

  Наистина първата книга е главно за техните отношения, но има и екшън накрая и така.

11. Оникс

  Тук идва времето да ви запозная с Дий, на-добрата приятелка на Кейти, още позната като Ди в първата книга. Искам да разбера дали в третата ще се казва Дее или Деех, или там както я е написала авторката. Да не говорим, че луксианците и арумианците имат съвсем различни наименования и според Йоана и в третата книга са различни. Това е проблема с превода им, май и петте книги са преведени от петима различни човека като нито един от тях не е прочел предходните книги, но аз продължавам да викам на Ди, Ди, и да наричам извънземните с първоначалното им наименование. 

  Като изключим това, книгата беше изпълнена с напрежение през цялото време, случиха се безброй предателства и разкрития, толкова много драма, имаше и романтика, както и забавни моменти и все още не мога да разбера защо Кейти продължава да игнорира чувството си за опасност. Аз ако съм, веднага бих се доверила на Деймън, а не на някакъв там, който има подозрителни знания за силите ми. Да не говорим, че те се изправят пред нови заплахи. Причината да не прочета Опал е защото се спойлнах и не искам да я прочета без да й имам следващата част, за да мога да я започна веднага след това, а не да чакам цяла седмица.

  Също така, между Кейти в първата книга и Кейти във втората има голяма разлика в добрия смисъл, но има все още по какво да работи над себе си.

12. Разнищи ме

  Честно казано, още съм на 99-тата страница защото не съм чела кой знае колко много вчера, въпреки че имах времето. Но дотук мога да кажа, че Джулиет е толкова слабохарактерна, колкото си беше и в първата книга, само се самосъжалява и нищо друго не прави. Искам да видя дали ще се развие и промени по някакъв начин нататък в книгата, дали ще има някаква разлика, дали най-сетне ще се приеме такава, каквато е или поне да спре да се самосъжалява и да се смята за опасна. 

  Ако аз бях на мястото й, нямаше да се притеснявам толкова за мнението на хората, които са твърде страхливи, за да си направят мнението сами, а са го придобили от някой друг, но пък на мен по принцип не ми пука за чуждото мнение, така че най-вероятно щях да си живея по-спокойно от нея.  В началото на книга е много страхлива, много слаба и ревлива. Имам чувството, че даже в първата книга беше по-добре, не знам вече. надявам се да видя прогрес, че поне да си заслужи ревюто, нищо, че не съм писала на Разбий ме.

  Така, това бяха книгите за този месец. Хехе, да видим колко ще прочета другия, но първо ще трябва да си направя списък с тези, които искам да прочета. От предходните ми книги ми останаха само четири- Красиво начало, Опал, Гибелна вълна и Сънят на сукубата, прибавете и Основа и Отпор и скоро ще имам и June TBR List.

Лунен ловец- Кати Кламп + С. Т. Адамс

  Лунен ловец е книга, която ще те хване още със самото си начало и ще те държи до самия край, до последната дума на реда.

  Това не е обикновена книга за върколаци, какъвто е главния герой и не е баналната идея на това за забранената любов, както се споменава в резюмето.

  Тони Джодоне е наемен убиец, върколак и се влюбва в Сю Куентин, която е спечелила от лотарията и го наема, за да я убие. О, също така е и човек. Смята себе си за слаба, защото не може да се опълчи на ужасното си семейство, донякъде е права, но не е съвсем така.

 Както и да е, наред с нейните проблеми, Тони има и други и то в неговата област, които им пречат още повече, а върколаците като цяло дори не се споменават напълно и нямам никакви битки за доказване на това, че тя заслужава да бъде с Тони, това се решава чак накрая, а дотогава мога само да кажа, че си заслужава да се стигне до там.

  Тяхната любов е като тази на героите от Братството на черния кинжал- първо страст и после любов, но интересното е, че чувствата им се появяват постепенно, но бързо, а на мен това ми харесва. Не съм от хората, които обичат това да се проточва до немай къде. Както и да е, хубавото е, че книгата се разказва от името на мъж, който е на 37 години и това може да се усети със самото разказване, което по мое мнение е много добро. Авторите са се справили отлично с изразяването на мислите на мъжът на тази възраст и дори преди да спомене на колко е години, аз вече му бях дала 35, а по принцип не мога да различа по разказването годините на човека. Това ми хареса наистина много в книгата, а преводачът се е справил невероятно добре. Това е вторият най-добър превод за този месец, който чета след Скъпоценни камъни.

  И не знам, този път съм нещо наистина кратка, но напоследък някак си не ми се пише много по книги, но това в втората книга, която ме хвана със самото си начало и ме държа до самия край, след Обсидиан и Оникс, на които ще напиша ревю малко по-късно, а на Не пускай ножа едва ли ще има.

  Има много неща, които не казах за книгата, но не мисля, че е нужно да се разкрива каквото и да е, за да се хване окото на читателя, още като прочетеш първата страница и следващото изречение на втората вече те хваща. Точно там някъде той казва, че е наемен убиец, което всъщност ме хвана та даже се чудя защо не я започнах по-рано. Може би защото резюмето е сгрешено, на любовта им никой не пречи, та той дори не знае, че има такъв закон, той не знае нищо, защото жената, която го  е превърнала не е поела отговорността, така че мога да ви кажа, че няма изтърканата забранена любов между върколак и човек, има си просто любов, лични проблеми и гангстери. Книгата е написана по такъв начин, че и за момент не се забравя нито едно от започнатите неща, а краят е подходящ и е направен така, че нищо да не бъде забравено да се уточни какво е станало с него. Това е една от най-добрите и хубави книги + превода, която съм чела за последният месец и май стана вече десета на брой.

  В края на седмицата ще пусна първия си пост "Какво прочетох през месец май", ще има доста книги. :D

Смарагдовозелено- Керстин Гир

 Майка ми го прочете Смрадливозелено. 

  Третата и последна книга от трилогията Скъпоценни камъни на Керстин Гир тотално ми промени мнението за Гидиън и го харесвам много повече, особено когато потвържденията ми за това кой го беше ударил във втора книга се потвърдиха, но за да няма спойлери към тези, които не са прочели трилогията няма да коментирам много.

  Този път наистина не смятам това да е ревю, а по-скоро кратък коментар по последната книга, защото все още не мога да се отърся от нея и реално да започна Не пускай ножа. Прекалено много ми хареса. Това са първите три книги от месеци след Mistbor & The Reckoners, които прочетох без да си поемам дъх и дори стоях до след полунощ, за да довърша Смарагдовозелено, което пък не ми се беше случвало от дървената ваканция, когато четях сагата за Тигъра. 

  Реално не пропуснах нито ред от нито една от книгите, всеки напълно си заслужаваше, дори четях и нещата преди всяка глава, те са най-важните- нещо, което научих от книгите на Брандън Сандърсън (Сандерсън, пиша го както ми дойде).  

  Относно това с редовете, напоследък почти всяка една книга, която чета има включени напълно ненужни моменти, които сякаш са написани, за да има нещо там, които аз нямам търпението да прочета и пропускам, за да стигна до интересното, единствено в последната книга от трилогията ми се поиска да пропусна, за да я завърша по-бързо, но не защото търпението ми вече свършваше, а защото просто исках да си лягам, но ми бяха останали 50 страници и нямаше как да заспя, знаейки ще ми остава половин глава и един епилог, който пък е причината да стоя будна още половин час чудейки се дали той й е някакъв племенник или реално брат. Това беше наистина объркващо за мен, но каквото и да е, краят и на главата и на епилога беше много хубав и леко странен. Когато  Люси каза, че никога не би могла да свикне с това име, отгърнах на следващата страница, очаквайки да видя поне как съобщават нещо на Гуен, но...беше празно! О_О И се учудих. 

  Не мога да повярвам, че не бях проявила интерес по-рано, не помня защо пожелах чак сега да ги прочета, но знам, че не съжалявам. 

  Пък и книгите ми изглеждат чудесно на рафта.

Ревю на Рубиненочервено- ТУК
Ревю на Сапфиреносиньо- ТУК

Купчинка от 5 книги и една, на която й предстои да бъде купена и снимана или иначе казано- моят May TBR List Part 2

  Ще започна като кажа, че вече прочетох  Сапфиреносиньо и сега чета Смарагдовозелено, което означава, че две от 5 тук са прочетени, както и Рубиненочервено и Серафина от миналия списък. Следователно съм прочела около 4 книги от списъка си за май, което е добре. За това ще обсъдя накратко само трите дадени тук книги + тази, която ще си взема най-вероятно другата седмица.

1. Не пускай ножа

  The Knife Of Never Letting Go е толкова по-хубаво и благозвучно име, че самото то ме приканва да я прочета и без да съм чела резюмето, ревюто на Йоана или дори без да знам и за това, че главният герой е на 13. По принцип не харесвам героите да са по-малки или колкото мен, но в този случай ще направя изключение, просто изведнъж ми се дочете.

2. Лунен ловец

  Тази книга ми я даде една приятелка и за нея не знам абсолютно нищо, освен че става дума за върколаци и съм просто любопитна да разбера нататък какво се случва. Някак ми изглежда интересно точно защото не мога да се спойлна.

3. Living Dead In Dallas

 Не знам как се превежда втората книга от Истинска кръв на Шарлийн Харис или още позната като поредицата за Суки Стакхаус. Струва само 11,90, което е изненадващо евтино за книга на английски, следователно веднага си я купих, а и съм чела първата, макр и на български и преди 100 века, но още помня какво се е случило и няма да ми е проблем да прочета втората книга. Тъкмо ще видя стила на Ш.Х. 

4. Крадецът на книги/ The Book Thief

Нямам представа от къде се пръкна това желание да прочета книгата, особено след като ми казаха, че краят е тъжен, а аз не харесвам подобни книги, но сега ми се е загнездило в ума това да я прочета и най-вероятно ще го направя, пък и разликата между цената й на български и тази на английски е само 51 стотинки! Ще си я взема на английски много ясно!

   И така, този TBR List е доста по-кратък от първата част, но честно, това няма значение, защото най-вероятно към тези книги ще добавя и още други, които ще са включени към този за юни и после юли и така нататък, така че най-вероятно ще коментирам само новите книги. Тъкмо ще видим колко дълго ще мотая някои. :D

Сапфиреносиньо- Керстин Гир

  Този път наистина ще се постарая да направя кратко ревю, а може и да е нещо като обсъждане на втората книга, тъй като не искам без да искам да спойлна някой много гадно.

  Отново преводът беше много добър, може би не ми хареса онова Пенелъпи, защото май трябва да е Пенелопе или поне аз така го знам и предполагам, че е българската версия и след това Пенелъпи, имаше едно Батън, което никак не ми се връзваше с първото ала инглиш звучене и второто ала български. Или Пенелопе и Батън, Пенелъпи и Бейтън, поне да си звучат като че са от сходен език. Пък и може да става дума за нещо немско, а аз единствено мога да чета на немски.

  Като изключим това с имената, на което съвсем не му придавам важност, заявявам, че и втората книга бе толкова добра, колкото и първата, ако не и по-добра и мога да се обзаложа, че ако не бях на училище щях да прочета книгата за един ден.Толкова е лесна и хубава и има драми и Шарлот и Гидиън ги има, които винаги са на такова удобно разположение за едно здраво сритване.

  Илияна беше права, когато ми каза, че и за в бъдеще ще искам не само да го ударя/сритам, но и там какво беше, да го запратя някъде, от където да не може да се върне? Съжалявам, в момента интернета ми е бавен и не мога да намеря точния цитат, но важното е, че моментите, в които исках да го сритам бяха много повече от тези, в които припадах по него. Мисля, че дори няма такива. Да, харесвам го, но не достатъчно. Никак не обичам толкова противоречиви хора. Нищо, че аз самата си противореча понякога. Просто тази практика- днес целувка, утре шамар (не буквално), не ми допада, но пък ролята му някак е перфектно подбрана.

  Другото, което ми прави впечатление за него е, че е консервативен и прекалено много вярва на това, което са го научили, толкова много, че е неспособен да види истината, дори когато го е стиснала за оная работа. Не че някой го е направил, но може и да стане. 

  И само защото намирам кусурите на Гидиън, не означава, че и Гуен няма такива, например едно ми направи много впечатление, когато разговаряше със Сен Жермен и той спомена за спокойствието на бъдещата младеж, когато им се демонстрира открита ерес и Гуен споменава как сигурно децата не биха мигнали дори да знаеха какво е ерес, което тогава изтълкувах като това, че тя не знае какво е това, но сега се досещам, че може би говори, че въпросните деца не знаят това, а може да става дума и за двете, което не променя факта, че смятам това за наистина тъпо, защото се учи в училище и всеки знае какво е ерес. Или поне така мисля. Имаше и още нещо, малко е слаба за вкуса ми по героини, има много неща, които бих променила в цялостното й държание, но като се изключи това и ереста, тя е една суперсладка и добра героиня, която много харесвам и смятам, че държанието на Гидиън трябва да се подобри и се надявам да е така в Смарагдовозелено, но нещо ми подсказва, че може би няма да бъде. Но каквото и да се случи там съм сигурна, че ще ми хареса (освен ако умре, но никой да не ми казва!!!) и чакам да дойде утре, та да си взема книгата и най-накрая да кача May TBR List Part 2. 

  Да, утре за това ще пиша. Нищо, че от втората част вече прочетох едната книга. :D

Ревю на Рубиненочервено- ТУК
Ревю на Смарагдовозелено- ТУК

Алманах а.к.а Годишник а.к.а. Първи стъпки за публикуване на лично творчество

  Ето че днес все пак ми хрумна за какво да пиша. Смятам да съм възможно най-редовна тук и да протакам, докато си прочета книгата. Не съм сигурна, дали ще е подходящо да направя ревюта Сапфиреносиньо, но няма лошо да опитам. Първо, разбира се, ще трябва да я завърша, което може да стане и утре.

  И така. За втора година ми се публикуват неща, които съм написала в годишника на училището, ако знаех, че има такъв в осми клас, може би и тогава можеше да изпратя нещо.

  И тъй като не знам какво повече да кажа, просто ще публикувам снимките на написаното от мен и ще се надявам момичето след мен да не възразява, че съм й хванала името.

   Надявам се все пак някой да е проявил интерес и да го е прочел. От начало мислех да публикувам и от миналата година, но след това реших, че тъй като там имам само някакви откъсчета от глави, няма смисъл.

  И така. Нека само да кажа извън темата, че съм до средата на Сапфиреносиньо и искам здравата да сритам Гидиън.

Серафина- Рейчъл Хартман

  С муза, без муза, смятам да напиша ревю на Серафина. Преведена е на български, въпреки че реално я прочетох на английски. Смятам, че от една страна много от думите биха ми били по-лесни, главно заради имената и някои изрази, но от друга смятам, че на български нямам как да се преведат, освен според представите на преводача, а като ги знам някои преводачи колко добре възприемат измислените имена... Заслужава си, че платих с пет лева повече.

  Откакто прочетох Ерагон и Първородният, песимизмът ми за драконите изчезна безследно. Все още може да има някой-друг предразсъдък, който всяка следващата книга просто затрива, унищожава...и тази не е изключение.

  Серафина е една много интересна книга, в която действието е забавено до един момент. Наистина очаквам да стане, както в повечето книги- още с първата глава (защото прологът се използва за въвеждане в историята) да започне някакво действие и до един вид започна- запознаха ни с обстановката, но не я "назначиха" да води разследването на убития принц, не, никой даже не я назначавал да прави каквото и да е, то някак става...спонтанно. 

  И тъй като това се подразбира още от самото резюме и в самия пролог или някъде към 3-та глава е споменато, аз не го смятам за спойлер, да кажа, че Серафина е наполовина дракон, а другата й част е човешка, разбира се и колкото и банално да звучи или дори клиширано, Рейчъл Хартман е успяла да пресъздаде историята й по такъв начин, че хибридната й природа да не изглежда ни най-малко банално! Наистина много ми хареса начинът й на писане, описанията, диалозите между героите, всичко е написано с невероятен стил, според мен, много добре и след един момент в книгата, всичко става лесно, мисля, че просто трябва да се свикне с лексиката...а може това да се дължи на факта, че от доста време не бях чела на английски и малко практиката ми се изплъзваше между пръстите. На каквото и да се дължеше бавното ми навлизане в книгата, да не говорим че два ни почти не четох, успях да я преполовя за общо три дни или даже по-малко, ако слеем двата часа по двата дни, в които четох толкова малко. Направо е грехота!  Всяка изключително хубава книга я започвам и протакам толкова дълго, докато не я прочета. Чак се дразня на самата себе си!

  Както и да е. Мисля, че е безсмислено да споменавам самият сюжет, особено имайки предвид неспособността ми да разказвам по интересен начин. Мога да кажа, че има хумор, драма, любов, дори и само щипка от нея и дори мистерия, която, като се замисля, се задържа изключително дълго в книгата, докато не се разбра кой в действителност е предателя и мога да заявя, че това при такива обстоятелства, никога не би ми хрумнало.

  И тъй като все още си нямам завършваща фраза, каквато бих искала да имам, за да знам как да завършвам публикациите, така че да не изглеждат незавършени или спрени по средата на писането, казвам че препоръчвам книгата на всеки заинтересован.

Когато човек няма муза

 Много автори казват "Не разчитай на музата си, защото тя най-често е на ваканция." И най-гадното е, че са прави. Музата ми толкова често си пуска отпуск, че ако я чакам, не бих могла да стигна до никъде, но това не променя факта, че без нея пиша по-трудно. Най-често, дори, написаното не е никак добро или хубаво.

  Точно сега съм в един такъв проклет период. За това и пускам тагове толкова много. Първо, защото са интересни и второ, защото не изискват някакво голямо вдъхновение, че да им бъде отговорено. Изисква се просто личното мнение.

  Обаче, оказва се, че музата ми е от голямо значение за мен дори в писането на един обикновен коментар или в отговарянето на въпрос в аск. Иначе не се получава никак добре. Например, нали аз все още съм в онзи сайт, който сякаш се превърна в детска градина, съдържайки само деца и тук-там някой осъзнат тинейджър, който пише не, за да получава читатели и полуискрени коментари, а за удоволствие. 

  Ето там не мога да  си дам хубаво мнение в коментар, по-дълъг от 2 реда, който да изкаже всичките ми впечатления. Да не говорим, че през повечето време са отрицателни. За отрицателните не е нужна муза.

  Нека сега се прехвърлим и на историята ми, която пиша. Днес трябва да публикувам 15-та глава, имам идеите, но нямам нито желанието, нито музата, за да сътворя една хубава глава. Мога само да прехвърля нещо набързо и да стане отново с размери от две страници, при това непълни.  И това ме дразни.

  Разбира се, никой автор не разчита на музата си. Те пишат въпреки липсата й. И аз го правя, но не се получава толкова добре, колкото когато не е в отпуск. Поне на мен не ми харесва. Същото важи и за тукашните ми публикации и ревюта. 

  Бях толкова развълнувана за ревюто на Рубиненочервено, че чак нямах търпение да се прибера от училище, за да си легна на леглото с лаптоп в скута и да започна да пиша, но когато дойде времето за въпросното ревю, думите просто се изпариха от ума ми. Точно за това 50% от въпросното ревю са някакви оплаквания, които дори и те не са направени като хората.

  Проклета муза! :D 

  Не че нещо може да ме възпре да пиша, когато пожелая, освен липсата на въпросното желание. Ето защо поредната ми глава ще бъде скучна и суха и най-вероятно няма да има битки и в тази глава, защото не искам да ги прецакам. Това все пак са едни очаквани битки, които трябва да станат хубави, но пък и самата история е към края си. Нямам намерение да протакам действието още десет глави, докато ми дойде музата, ще я завърша и без нея, но лошото е, че самата история по мое мнение стана вече съвсем скучна и суха. Без почти никакво фентъзи действие, ако изключим някои битки и неща, които в нашия свят са невъзможни. 

  Та сега смятам да се връщам към прецакването на поредната си глава за писане и да се надявам, че до края на историята си ще сътворя нещо що годе приемливо, за да мога да продължа с писането на 4-тата и последна история от поредицата си и да си отдъхна. Направо ми писна от тях, главно, защото смятам, че се провалиха. Отново. Но този път смятам да ги продължа от чист инат, защото си казах, че ще направя поредица от 4 истории и не смятам да се отмятам от думата си. Нека поне веднъж успея в написването на поредица, а пък после ще се върна към единичните.

  Пожелайте ми успех!

  Или намерете и заловете музата ми!

  Ако направите и двете, ще е направо супер!

  Трябва да си измисля някакво изречение, с което да завършвам постовете си навсякъде.

  

The Literary Dinner Party Tag

  Понеже искам да публикувам нещо, а не знам какво, реших да пусна този таг, който мноого ми хареса.
  В този таг вие сте домакин на вечерно парти. Можете да поканите всеки герой, който пожелаете, но има 10 различни категории, които трябва да изпълните и уловката е, че има място само за 11 човека:

1. Герой, който може да готви/обича да готви.

Още от първата категория започнах да обмислям внимателно и тъй като не бях сигурна кой от героите ми може да готви, защото знам само кои не могат, реших да избера Рейес А. Фароу от Чарли Дейвидсън, защото беше споменато, че той готви. Просто не мога да се сетя за някой друг. 

2. Герой, който има парите, за да спонсорира партито.

Тук дори не ми беше нужно да се замисля, на направо написах Гидиън Крос (Открита пред теб), защото не само е секси, но е и супер богат. Разбира се, може да напиша и Рурк, но не исках никой да бъде сплашен.

3. Герой, който може да направи сцена.

А тук със смях избрах Ева от Вампирите от Морганвил, защото тя е известна като The Drama Queen, а и да не говорим колко сълзи пролива. Много е забавна, но не може да минем без поне една сценка.

4. Герой, който е забавен.

Джейс (Реликвите на смъртните).Дори няма да коментирам.

5. Герой, който е много социален/популярен. 

Анита не е кой знае колко социална, но за сметка на това е популярна, дори и репутацията й да не е от най-блестящите, но поне никой не би дръзнал да се опитва да убива някой от гостите ми.

6. Един злодей.

Себастиян. Пак не мисля, че е нужен някакъв коментар. Кой не би искал подобен злодей на масата до себе си? (Реликвите на смъртните)

7. Двойка- не е нужно да е романтична.

Ерагон и Аря. Когато отговарях на този таг бях запленена от тях двамата, нищо че им е толкова трудно и те не са двойка, но пък просто са идеални един за друг и за това ги избирам. Да, имам си мания по някои герои. (По всички.)

8. Един герой/героиня.

Е, кой би бил по-подходящ от самия легендарен Пърси Джаксън? Кой? Има ли такъв? Не и Джейсън, Пърси е по известен.

9. Един недооценен герой.

Един от най-недооценените герои е Аманда от поредицата Дарба и в четвъртата книга 

Finders, Keepers това беше доказано. Съучениците дори не се опитаха да я изслушат, когато тя се опита да ги предупреди за опасността, в която са и за това запази информацията за себе си, въпреки че, когато се разкрие, най-вероятно ще я обвинят, че не им е казала и нещата ще се объркат още повече.

10. Един герой по ваш избор.

Избирам Дейвид Чарлстън. Много ми е интересно какви метафори ще измисли, след като не е добър в тях. Наистина е кошмарен в метафорите и това го прави толкова забавен. Особено, когато започне да обяснява какво е имал предвид. (Steelheart)

11. Тагвам: Кой ще се присъедини към вечерното парти със свои собствени гости? 

 Мели (съжалявам за ника, но не можах да копирам) Йоана, Илияна, Ева К., Nikki, К. Димитрова и Gabriella x.

Рубиненочервено - Керстин Гир

 

Нека първо да споделя, че по някаква причина бях останала с впечатлението, че авторката се казва Кристин, за това в предишните ми публикации може да се види с това име. Не ми се търси, че да го поправям.

  И нека да премина направо към мнението ми за книгата.

  По принцип съм песимистично настроена към всичко свързано с пътуването във времето, машини на времето, връщане назад във времето и така нататък. Никога не ми е било интересно или любопитно, особено като знам що за изчадия са били повечето мъже тогава, по-големи от сегашните, незачитайки жените си за нищо друго освен за секс и главно, за да имат наследници. Имало е и изключения, но те са били малко. Просто глупостта на тогавашните мъже, просто доказва колко по-зле са жените, а жените тогава се е налагало да се подвизават с мъжки имена, за да могат да постигнат нещо, ако го желаят. И просто сексизма и расизма тогава са били под всякаква критика, а аз се дразня на подобна консервативност и ограниченост. Дори и сега, особено за отхвърлянето на хомосексуалните, но това е тема за друг път.

  Та, както казах, песимист съм относно пътуването във времето (излиза, че съм песимист за много неща, а уж съм оптимист до големи основи) и това е поредната книга, която доказва, че е добре предразсъдъците да се забравят или пренебрегнат и да се опита нещо ново. Книгата напълно промени мисленето ми и ми стана толкова интересно, че я прочетох за два дни в учебно време, на един дъх, завършвайки я днес, докато карах руски, а това дори не ми беше последният час. 

  Както и да е. Май след дългият ми изблик ревюто ще стане кратко, а изблика по-дълъг. Карай. Важното е, че книгата ми хареса и сега се ядосвам, че трябва да чакам до събота, за да си взема втората! Чието име все забравям. Мисля, че беше Смарагдовозелено, но може и да бъркам като се знам.

  Както вече казах, книгата се оказа по-интересна, отколкото очаквах! Още от самото начало, със самият пролог, където се казва индиректно, че Люси и Пол са избягали от общността или пазителите, или там както искате ги наречете, на пътуващите във времето и явно са оставили дъщеря си в настоящето, докато те са в миналото. Това най-много ме хвана. И ето как от първата глава подозирах, че Гуен им е дъщеря, но никъде не се казва директно, не и докато човек не стигне до епилога, където е казано по-възможно най-недиректният начин, но според мен всеки би се досетил, че Гуен е именно дъщеря на Пол и Люси. Само ми е чудно как така се влюби един вид в братовчед си, но не мисля, че това е от особено в значение в книгата, ще видя занапред дали разбира кои са истинските й родители, защото то е просто очевидно за всеки, но кой знае? Може да са решили да не й казват. Само се надявам, когато отново срещне Пол и Люси, да ги изслуша, а да не слуша Гидиън- въпросният братовчедо-гадже. Защото ако той е племенник-братовчед-някакъв роднина на Пол, следователно е и нещо подобно на Гуен, защото май Люси й е майка и да...

  Както и да е, стига толкова бърборене. Самият стил на писане много ми допада, въпреки превода на места и допуснатите правописни грешки, които може и да са механични, но много не ми се вярва. Та за какво са редакторите и коректорите? Да не говорим, че изречения от рода на:

Говорих с моята майка, а лейди Ариста беше нашата баба.

Той беше моят еди-какво-си.

Моята ръка се заклещи.

  Ми напомнят на разваленият български, който госпожата ми по руски употребява, тъй като е рускиня и там май нямат кратки форми като нашите, които служат за улеснение и придават по-добро благозвучие от това развалено звучене. Никак не ми харесваше, но това не е по вина на книгата, а на преводачите. 

  И отново се връщам да я възхваля, въпреки че май никак не ми се получи. Толкова ми хареса, че за пореден път оставам без думи. Искам да видя как ще се развие Гуен, как ще се развият нещата между нея и Гидиън и каква е тази тайна зад тайната или както там се бяха изразили. 

  Въобще, имам много въпроси, на които се надявам да открия отговори в следващите книги. Жестоко скърбя, че не мога да си ги взема наведнъж. Пфу! Трябва да спестявам по повече...

  Както и да е. Не знам какво повече да кажа. Харесва ми самия стил на писане. Как започва и свършва със сцена между Пол и Люси, а след това всичко останало се разказва от името на Гуен и виждаме всичко от нейната страна, нейната гледна точка и сме наясно с чувствата й. Има неща, които бих променила, разбира се. Немалко бяха случаите, в които ми се искаше да ударя Гидиън или някой друг, но никой не е перфектен.

Ревю на Сапфиреносиньо- ТУК
Ревю на Смарагдовозелено- ТУК

The Disney Book Tag

  Йей! Мерси на К. Димитрова, че ме е тагнала! Приготви се за поне един таг на седмица XD.

  Както и да е, нека да даваме по същество.

1.Малката русалка - Герой, който е като "риба на сухо", който не се чувства на място. 

  Хмм...не съм сигурна. Трябва да помисля доста. Мисля, че в първата книга от Хекс Хол, Софи никак не се чувстваше на място, а след това като разбра подробности около същността си, се убеди, че съвсем не е на място, но след това прие даскалото за свой дом и стана на място...Така че не знам. Нека и аз напиша за Кристал от Кристал на Джос Стърлинг, въпреки че и тя си намери мястото след време. Да, искам да намеря герой, който никога не си намира мястото...

2.Пепеляшка - Герой, който претърпява голяма промяна. 

Анита Блейк. В първите шест до осем книги тя е като девица- много, много рядко го прави, да не говорим колко рядко допуска някого до сърцето си, докато след това, визирайки следващите 17 книги, има толкова много мъже около себе си, че и сама се задушава.

Искам да кажа и още някой герой, но точно сега не съм сигурна.

3.Снежанка - Книга, която има много различни по вид герои. 

Освен Реликвите на смъртните мога да отбележа Героите на Олимп,  Братството на черния кинжал и Лордовете на подземният свят.

4.Спящата красавица - Книга, която ме е накарала да заспя. 

Всичко от училище, особено Немили, недраги, защото я четох ТРИ пъти! Не че помня нещо, освен последното изречение де.

5.Цар Лъв - Герой, който е имал някаква травмираща случка в детството си.

Ева и Гидиън от Кросфайър, по-позната като Открита пред теб и така нататък.

6.Красавицата и звяра - Голяма книга, от която сте били уплашени, точно защото е била много дебела, но в последствие сте намерили историята за красива. 

Не мисля, че съм се плашила от дебелина на книга все още. Страшно съм надъхана за The Stormlight Archive, а всяка книга ще е от 1000+ страници.

7.Аладин - Герой, чието желание или най - съкровена мечта се изпълва, независимо дали е било за добро, или за лошо. 

В Проклятието на тигъра или по-точно Тигър Сагата, Рен и Кишан постигат желаното си- да се отърват от проклятието си, накрая.

8.Мулан - Герой, който се прави на такъв, какъвто не е.

Смятам, че всички от рода Херондейл се затварят в себе си главно заради големите си сърца, защото знаят, че това е най-голямата им слабост.(Реликвите на смъртните + Адски устройства)

Аманда от Дарба, защото ако е такава, каквато е, тоест, състрадателна и мила, дарбата й се активира. 

9.Играта на играчките - Книга с герои, които бихте искали да съживите.

Всички от всички книги!

10.Потомците на злодеите на Дисни - Любим злодей или просто недоразбран герой. 

Себастиян, (Реликвите на смъртните) макар вече да го казах в предишния таг (или май ще го казвам в някой от следващите тагове, не знам вече, обърках се, имам няколко готови). 

За това ще посоча- Тъмнейший от Гриша, който множество пъти ме заблуди.

И може би Belle Morte (Анита Блейк), която е твърде секси и твърде често е повече лоша, отколкото би трябвало според мен.

Тагвам всеки, който не е направил тага.

The Book Life Tag

Отново благодаря на Melly © за тага. Това е последният от серията от три, които имах да правя и оттук нататък продължавам с по един на седмица, докато ми се изчерпат. А аз имам около десетина.

1.Кои ще бъдат родителите ти?

I) Теса Грей и Уил Херондейл. Кой не би искал да е дете на Уил? И кой не би искал да наследи гените на Теса?

(Адски устройства)

II) Но може пък и да съм осиновената дъщеря на Магнус и Алек (злорада усмивка). Би било интересно.

(Реликвите на смъртните)

III) Изабо и Филип дьо Клермон. Те се уникални и може би те са последният ми и окончателен избор

(Аз, вещицата, трилогия All Souls)

2.Коя ще бъде сестра ти?

Селена Сардотиен. Обожавам я! О, да! (Стъклен трон)

Може ли да имам повече сестри? Защото искам и:

I) Хекс (Братството на черния кинжал)

II) Кат (Среднощен ловец)

III) Макс (Максимум Райд)

IV) Келси (Проклятието на тигъра)

V) Чарли Дейвидсън, с нея никога не е скучно.

3.Кой ще бъде брат ти?

Отново ми трябва списък:

I) Джейс Херондейл (винаги съм искала да имам по-голям брат, пък и той е забавен) Реликвите на смъртните

II) Уил Херондейл (същото като горното)Адски Устройства 

III) Ривендж може би е една от най-добрите братски фигури- Братството на черния кинжал

IV) Пърси Джаксън, бедите просто го преследват, защо не и мен?- Пърси Джаксън и боговете на Олимп

V) Матю дьо Клермон и без т'ва са многолюдно семейство, а той е уникален брат. (Аз, вещицата)

VI) Рейес Алекзандър Фароу (Чарли Дейвидсън)

VII) Гарет (Чарли Дейвидсън)

VIII) Боунс (защото той си няма роднини)- Среднощен ловец

IX) Влад, защото се нуждае някой от време на време да му налива по-голяма мъдрост в главата - Night Prince

X) Ерагон, защото се нуждае от по-добри и доверени роднини.

Какво да кажа? Винаги съм искала да имам по-голям брат, а няколко в повече никога няма да са в излишък.

4. Кой ще бъде домашният ти любимец?

Окончателно е драконът Сапфира! Дори няма да се замислям! (Ерагон)

5.Къде ще живееш?

  Къде ще живееш, ако се има предвид в чий свят, бих могла да ги свържа по такъв начин, че да мога лесно да пътувам от света на Анита Блейк, към този на Ерагон, защото все пак Спафира ще е и мой дракон, до този на Ловците на сенки, за да посещавам някои от роднините си, а главният ми свят ще е този на Пърси Джаксън. Божествени родители, защо не?

(По мое мнение светът на Хари Потър вече се изтърка.)

6.Къде ще ходиш на училище?

Няма ли опция въобще да не ходя? Но все пак, щом се налага, ще отида в Ду Велденварден, елфическото царство (или град, вече се обърках) Елесмера, където тренират Ерагон да бъде ездач. Учат го да се бие с меч и на магии, какво повече би искал човек? 

7. Кой ще бъде най-добрият ти приятел/приятелка?

Анита Блейк, защото тя се нуждае от верни приятели извън границите на любовниците си и техните любовници. Тя няма най-добра приятелка, а се нуждае от такава, а предишната й просто я предаде по най-долния възможен начин, да не говорим, че я и съдеше, при положение, че тя искаше да направи същото като Анита, но доброволно, докато Анита просто беше задължена. А аз не бих съдила Анита за нещо, за което не е виновна.

8. Кой ще бъде значимият за теб човек?

Зузу!(Зейдист), но той е зает за това вместо да си избирам заети мъже, ще си избера Ласитър, отново от Братството на черния кинжал, но той е ангел и недооценен, така че ако трябва ще си го окова във вериги в мазето, но ще бъде с мен. (Зловещ смях.)

Тагвам: Irein, Zineti & Gabriella x. Всеки друг, който не е тагнат да заповяда и отново се извинявам, ако вече сте тагнати.

The Coffee Book Tag

Бях тагната от Melly © да направя този таг и аз с радост ще го направя. Дори намерих една интересна снимчица с кафе.

1. Черно: Посочи поредица, в която е трудно да се навлезе, но има постоянни фенове.

Треска. Малко е тежичка, главно заради множеството описания и бърборенето, както го наричам, на героинята, вместо да говори, но си има феновете, а в страницата на авторката се правят постоянно giveaways. 

2. Ментова мока: Посочи книга, която става по-популярна през зимата или празничен период от годината.

Не съм сигурна, не се сещам за подобен тип книга, освен може би Целувка за Ана и останалите останалите книги, които не съм прочела, но те по-скоро биха отивали повече на 14 февруари, а не за зимата. Иначе знам, че на Среднощен ловец има една специална коледна историйка. Надявам се това да се брои.

3. Горещ шоколад: Коя е твоята любима детска книжка?

Ян Бибиян и Ян Бибиян на луната и Малкият принц.

4.Двойно еспресо: Посочи книга, която те държи в напрежение от началото до края.

Повечето криминални романи, които съм чела, но може би най-вече е Проклятието на тигъра, Steelheart, Firefight, Mistborn, The Inheritance series и други.

5. Старбъкс: Посочи книга, която виждаш навсякъде.

Нещата, на които не ни учат в училище (няма да коментирам разочарованието си), 50 нюанса сиво и Афтър. Все още се чудя как може най-тъпите и изтъркани неща да стават толкова популярни, а оригиналните да бъдат захвърляни настрана. Тези дори не си заслужават удебеляването.

6. Хипстър кафене: Посочете книга от независим автор.

Ако под независим става дума за self-published, тогава мога да кажа, че вече съм прочела Ерагон и Първородният на Кристофър Паолини и ми предстои да си взема останалите му две книги, а ако не е това, тогава не знам какво е.

7. Ами сега! Аз имам безкофеиново кафе: Посочете книга, от която сте очаквали повече.

The Darkest Kiss, първа книга от Lords Of The Underworld Series. Със сигурност не очаквах след всяка дума на героите да има по пет реда обяснения за мислите им и просто...цялото ми желание за останалите книги беше убито.

Също така очаквах повече от поредицата Безсмъртните и Darklight.

8. Перфектната комбинация: Посочи книга или поредица, която е едновременно горчива и сладка, но в крайна сметка абсолютно задоволителна.

Посочвам Проклятието на тигъра и Братството на черния кинжал without a second thought! (Това просто ми идваше на английски.) Не смятам, че има думи, с които мога да опиша колко харесвам двете поредици и колко са драматични, трагични, забавни, романтични, сладки и накрая просто напълно задоволителни. Препоръчвам ги на всеки.

Тагвам Irein, Zineti & Gabriella x. Всеки друг, който не е тагнат да заповяда. Може би вие трите вече сте тагнати, за което се извинявам.

Seven Deadly Sins Tag

Тъй като Melly © ме е тагнала на цели три тага, смятам да ги направя един след друг, в три последователни дни, за да се отърва от тях и да има кого да тагна, преди всеки да се е изредил. И тъй като снимките към този таг, които видях до сега бяха все на жени, реших аз да се изявя с надписи.

1. Алчност

Коя е най-евтината ти книга?

Опасни игри, Тънката граница и още две на Аня Сноу и Скарлет Уайт или само на Аня С., които в отчаян изблик за истинска книга, направена от хартия и липса на пари си ги взех за по два лева.

2. Гняв

С кой автор имаш любовна/омразна връзка?

Обожавам Лоръл К. Хамилтън и даже обмислям факта да отида в Сейнт Луис, Мисури, само за да имам нищожния шанс да я срещна. Знам че живее в къща, близо до града. О_О Авторите, които не понасям, обаче са Е.Л. Джеймс (ако беше така) и Ана Тод.

3. Ненаситност

Коя книга те завладява отново и отново без свян?

Хекс Хол беше първата книга която прочетох и препрочетох още два пъти, после ми се наложи да прочета около три/четири пъти Тъмна Любов, първа книга от Братството на черния кинжал на Дж. Р. Уорд. Да не говорим, че бих препрочела с голямо удоволствие Проклятието на тигъра, цялата поредица отново. И Steelheart (което пиша на английски и само така ще го пиша или Стийлхарт, защото е име и не бива да се превежда иначе аз щях да съм July, а не Yuli.) 

4. Ленивост

Коя книга си пренебрегвал(а) поради мързел?

Всичко, което трябва да прочета за училище си седи като напечатани думи на един лист. Ако някой си мисли, че ще тръгна да чета 500 страници за това как някакъв мъж тръгва да се издига в обществото чрез секс с мъже и жени и да слушам после как са го убили или продължава весело и безгрижно да си живее живота, лъже се.

Иначе напоследък страшно много отлагам Сънят на сукубата.

5. Гордост

За коя книга говориш най-много с цел да звучиш като интелектуален читател?

За да звуча като интелектуален читател, трябва да говоря за всеизвестни книги, но това са едни от най-жалките подобия на литература, проза, в цялата история и най-често са първите книги, които някои "запалени" читатели са чели. Това са 50 нюанса сиво, Здрач, Афтър (Няма начин да го кажа "След") и май няма повече. Най-лошото е, че след тези книги дори те се отчайват, а някои просто се влюбват в серийния изнасилвач и си мислят, че е готино. Лол.

Така че аз говоря за собствените си книги, които са чували само истинските запалени читатели, които не отхвърлят фентъзито като жанр, само защото някъде в миналото са чели за блестящи вампири.

6. Похот

Какви качества според теб са най-привлекателни в мъжки или женски персонаж?

Жена:
Трябва да е силна, не наивна и слаба;
Да е умна и съобразителна;
Да не е консервативна или пък хомофоб;
Мразя, когато почват да реват с крокодилски сълзи за глупости, така че не  трябва да е такава;
Да знае какво иска, как, кога и къде да го получи или постигне;
Да бъде себе си
И още много други.
О, важното е, да има характер и да не се оставя на манипулации.

Мъж:
Да мисли с горната си глава;
Или поне да е умен, дори и да го прикрива по някаква причина;
Забавен или с чувство за хумор, че да компенсира сериозността на жената;
Да е способен да накара описаната ми жена да се отпусне и да се държи като...ами като жена;
И сега ако можех да се изразявам по-добре всички щяха да са ме разбрали.
И важното е да не се преструва на някой друг, освен ако ролята му не е такава...Абе просто да съвпада с жената, взаимно да се допълват.
Пък ако говорим за сами главни герои, без партньори- просто се премахват частите, където двамата са заедно и пак се стига до ум, смелост, решителност, сила, увереност и други.

7. Завист

Коя книга най-силно желаеш да получиш като подарък?

Де да беше само една.
Lets make a list!
1. The stormlight archive: The way of kings
2. The stormlight archive: Words of Radiance
3. The Reckoners: Calamity
4. Reawakened
5. The 8th grave after dark
6. A court of thorns and roses
7. One with you
и много други.

Тагвам:

И тъй като Мели е тагнала повече от половината народ, за които ми е известно, аз тагвам:
Irein, Zineti & Gabriella x. Всеки друг, който не е тагнат да заповяда. Може би вие вече сте тагнати, но нищо.

Красив непознат- Кристина Лорен

Предишни книги от поредицата

1. Красив негодник

  Горе има линк към ревюто на първата книга от поредицата, чието име за мен е неизвестно и за това я наричам Красивите или Красиво, както ми падне.

  Този път няма да коментирам името на авторките.

  По принцип на поредиците правя ревюта само на първите книги, тъй като ако направя на следващата има огромна вероятност да включа спойлер, без значение дали е малък или голям,но сега правя изключението, защото в книгата се разказва за изцяло нова двойка- Сара Дилън, най-добрата приятелка на Клоуи и Макс Стела- британски бизнесмен.

  Както винаги в книгата има изключително много секс, може би този път не се започва от пролога, тъй като той е нещо като задаване на начало на историята, а по-скоро отново от първа глава. 

  Някак много ми хареса, когато се запознаха, отначало само с погледи и жестове, а след това завършиха със бърз секс, при това на открито, е, бяха в затъмнено място, но съм убедена, че ако някой се бе вгледал малко по-внимателно най-вероятно би успял да ги забележи.

  Интересното за тези двамата е, че винаги го правят на такива места, че да могат да бъдат забелязани, но никога не ги хващат. До колкото разбрах (и помня) Сара харесва тръпката да знае, че може всеки момент да бъде разкрита и това я възбужда още повече.

  Разбира се, тя си има нещо като минало, с което не се гордее и опитва да избяга от него, точно заради това се мести заедно с Клоуи и Бенет, приемайки работата, която двамата й предлагат.

  И така, този път няма да разказвам подробно съдържанието, защото времето ме притиска, но ще отбележа нещо в стила на писане на авторките, което забелязах в тази книга, а до тогава само го подозирах.

  Освен че в книгата се сменят гледните точки- една глава от Сара, една глава от Макс, забелязах нещо специфично в самия стил на писане, който е малко повече като аматьорските книги, тоест, главните герои си живеят щастливо и се справят сравнително добре с всички перипетии, поставени им от живота от началото до края, но в самия край се случва някаква драма, която кара жената (винаги е жената) да си тръгне и след това даденият мъж ходи да я гони, за да му прости или пък някой друг й влива разум в главата. И нещо, което още повече ме дразни- никога тези двамата не могат да бъдат заедно, защото са колеги или пък жената  е по-малката сестра на най-добрият му приятел, какъвто е случаят им в трета книга, чието ревю ще е следващото.То е ясно, че когато нещо ти е забранено, независимо какво е то, го искаш повече и повече. Така работи изкривеният мозък на човека, все пак.

  Както и да е, аз просто не си падам по трудната любов, това е, иначе книгите (книгата) са написани много добре, на мен ми харесва и са суперлесни за четени. Минават се бързо и дори са забавни. Особено когато погледнете дадената двойка през очите на друг герой или когато някой каже как Клоуи и Сара държат мъжете си за топките. Това може би ми е най-забавното от всичко.

The Book Courtship Tag

  Тагната съм от Melly © и няма да тагвам никого, тъй като повечето са го направили.

1. Първоначално привличане - Книга, която сте купили, заради корицата 

Хекс Хол- първата книга, която някога си взех доброволно. Хвана ме и по резюмето, и по корицата.

2. Първи впечатления - Книга, която сте си купили, заради резюмето

Mistborn: The Final Empire

3. Сладки приказки - Книга, която е написана много добре

The Reckoners: Steelheart & Firefight

4. Първа среща - Първа книга от поредица, която ви е накарала да искате да прочетете останалите книги от поредицата. 

Проклятието на тигъра, Пърси Джаксън и боговете на Олимп, Академия за вампири, Първият гроб отдясно и Тъмна любов.

5.Телефонни разговори до късно през нощта - Книга, която ви е държала будни цяла нощ

Проклятието на тигъра

и всички останали книги след първата- помня как не исках да си лягам, докато не я завърша.

6. Винаги в ума ми - Книга, за която не можете да спрете да мислите

Проклятието на тигъра, Steelheat, Firefight, Mistborn & etc.

7. Физически контакт - Книга, която ви харесва как ви кара да се чувствате 

Трилогията Скъпоценни камъни, беше наистина уникална!

8. Среща с родителите - Книга, която бихте препоръчали на семейството си и приятели

Ъгх, че майка ми какво би чела? Не съм сигурна, но на приятелите си напоследък препоръчвам Тигъра.

9. Размисли за бъдещето - Книга или поредица, която знаете, че ще препрочитате много пъти за в бъдеще.

Не съм препрочитала нещо от доста време насам и не смятам да го правя, защото след първия прочит, на мен вече всичко ми е ясно. Пробвах да прочета Престъпни удоволствия- първа книга от Анита Блейк, ловецът на вампири. Е, не се получи. В мига, в който я хванах, си спомних всичко, до най-малката подробност. Имам тази...дарба.

10. Споделете любовта си: Кого тагвате?

Тагвам всеки, който не е направил тага, ако има такива. Защото аз го правя с леко закъснение.

В смъртта, книга 1- Гола в смъртта- Нора Робъртс (J.D. Robb)

  Ив Далас е яко ченге! Детектив. Каквото и да е!

  А Рурк е секси, голям и мрачен, с мрачно и мистериозно минало (което се разкрива нататък в книгите), с много колекции от различни предмети. Споменах ли, че е секси?

  А казах ли, че действието в книгите на J. D. Robb a.k.a. Нора Робъртс се развива в далечното бъдеще- 2050-та година?Всъщност, не съм много сигурна дали беше закръглена година или малко преди 50-тата.

  Двамата са страхотна двойка и двамата с тъмно минало, което няма да разкривам, но е просто брутално. За сега съм прочела само две книги от поредицата, тъй като са твърде хубави, за да се четат в електронен вариант, но първите двадесет и пет книги сякаш вече не се продават, а тези, които се са с лилави корици и започват от 25-тата книга- Спомени в смъртта. Това е много тъпо. Но пък не е като да съм търсила автор Дж.Д. Роб, защото те се водят на името на Нора Робъртс, нищо че и другото й е псевдоним. Много ме объркват подобни работи, но важното е, че авторката много я бива в работата й на криминален автор.

  В първи книга от тази поредица Ив Далас се опитва да разреши серия от убийства на проститутки, застреляни в главата, сърцето и между краката, а аедин от заподозрените е не кой да е, а самият Рурк- един от най-богатите и влиятелни хора на Земята, притежаващ много земи на планетата, няколко совалки и май нещо свързано с луната. Да, доста се разпростират притежанията му.

  Както и да е. Рурк и Ив не се събират (не и официално) в първата книга, а аз съм прочела първата и 25-та, шото българи и щото си мислех, че Спомени в смъртта е първата, а не 25-тата. Както и да е. Историята не се развива около Ив и Рурк, а около случая и Ив, която се опитва да го разреши, да не говорим, че убиеца очевидно знае къде живее тя и даже е навестявал дома й в нейно отсъствие, оставяйки й записите на убийствата, които е извършвал, включвайки подробности от сцените...в които чука компаньонките преди да ги убие.

  Много от уликите водят до Рурк, но дълбоко в себе си, Ив знае, че не е той и иска да го повярва, особено когато той й става любовник, но тя не може да се бори с ченгето в себе си.

Та, колкото по-навътре задълбава в случая, толкова повече шокиращи разкрития прави за главният заподозрян и по този начин застрашава живота си и... едно определено нещо в себе си, което би могло да я пречупи.

Като цяло книгата е много хубава, особено за любителите на криминалните романи, да не говорим, че Нора Робъртс включва и секс в книгите си, не кой знае колко подробно описани сцени, но пак достатъчно, за да се смятат за разведрителни след всички сериозни теми около случаите, които Ив разрешава с помощта на Рурк. От приятелката, която ми препоръча поредицата, разбрах, че не веднъж Ив и Рурк са били на косъм от смъртта, но е очевидно, че заедно се справят повече от добре и Спомени в смъртта просто го доказва. Понякога имам чувството, че Рурк и работата й са единствените неща, които пазят Ив да не се разпадне.

  Харесвам Нора Робъртс, чела съм само три нейни книги, но са ми достатъчни, за да знам, че наистина я бива в работата й и с удоволствие да поглъщам всеки ред, написано от нея. Смятам през лятото да чета още от книгите й от поредицата В смъртта. Тази жена има наистина много книги и като казвам много, наистина много!

  А Ако някой ви каже, че книгите на поредицата В смъртта не са свързани, го пратете на майната му, дори и да е човек от книжарницата или ваш приятел, защото на мен така ми го казаха, но аз бях твърдо решена да прочета поредицата от първата книга и помислих, че Спомени в смъртта е първата, но не е. Не правете същата грешка като мен. Гола в смъртта е първата книга. Те наистина са свързани, защото докато в първата книга Рурк и Ив едва сега се срещаха, в 25-тата бяха женени, което ме обърка, защото когато ми разказваха за нея, аз си ги представях как се срещат и ми стана очевидно, че нещо не е наред.

  Абе, това важи за всяка поредица, която е подобна на тази или на Братството на черния кинжал. Това че се разказва за различен брат, не означава, че можеш да почнеш от средата.

  И отново се връщам на смъртта и казвам, че бих прочела и останалите книги, които са над 40 *злорад поглед и смях*.

Tag: Bookshelf Scavenger Hunt

  Така, взех този таг от ТУК. До колкото разбрах може да се прави и като видео, но нищо не ми пречи и в писмен вариант. Или по-точно в снимков. Тъй като ме домързя да се поровя из няколко сайта да видя дали някой от хората, които ще тагна го е правил, за това от сега моля да ме извините, ако вече сте го правили.

 И така, самия таг е много лесен- има списък с неща, които трябва да намерите в библиотеките си или където и да държите книгите си и да ги покажете и колкото повече намерите, толкова по-добре. Ето го и списъка:

• Намери име на автор или книга със З в него.
• Намери класика.
• Намери книга с ключ на нея.
• Намери нещо на рафта си, което не е книга.
• Намери най-старата книга на рафта си.
• Намери книга с момиче на корицата (или жена).
• Намери книга с момче на корицата (или мъж).
• Намери книга, която има животно на нея.
• намери книга с мъжки главен герой.
• Намери книга само с думи на нея.
• Намери книга с картинки вътре.
• Намери книга със златни букви.
• Намери дневник- истински или фалшив.
• Намери книга, написана от някой с често срещано име (като Смит).
• Намери книга, която има близък кадър на нещо.
• Намери книга на рафта си, която е написана в най-ранният период от време, която имаш.
• Намери книга с твърди корици с подвързия.
• Намери синьо-зелена книга.
• Намери книга със звезди.
• Намери книга, която не е YA.
• Намери най-дебелата книга, която имаш.
• Намери най-тънката.
• Намери книга с много гледни точки.
• Намери блестяща книга/ лъскава
• Намери книга с цветя.

НАЧАЛО:

Намери име на автор или книга със З в него.

Намери Класика

***

Защо пък не? Агата Кристи и Имението Холоу, жалко, че още не съм я прочела, а седи на рафта ми от 6 месеца.

За жалост, нямам книга  сключ, но имам много неща на рафта си, които не са книги.

Най-старата книга:

***

Сълзи от злато на Катлийн Удиуиз. Била е на мама, сега е моя и е много хубава и освен че е стара на години, времето, в което се развива също е...старо XD

Намери книга с момиче на корицата (или жена).

***

Защо пък не? Рубиненочервено на Кристин Гир, Имам толкова много книги с жени на тях.

Сега е време на момчето/мъжа на корицата и тъй като книгата ми с момчето в близък кадър не е в мен, пускам тази:

***

Училището свърши- завинаги, втора книга от поредицата Максимум Райд

Книга с животно на нея, качвам две.

Дано Полудив на Сали Грийн се брои също като Проклятието на тигъра на Колийн Хоук.

Книга с мъжки главен герой.

***

Тъй като нямам първа на Пърси Джаксън, реших да пусна на Steelheart. Обичам Дейвид Чарлстън! Е, не че не мога да пусна и Плулош де, но искам Дейвид^^

Книга само с думи.

***

Ми то се подразбираше.

Книга с илюстрации/картинки

***

Момичето, от което взех тага е пуснало картинка на карта, а аз щот' не се сетих си търсих из Бижутерът, брокерката и похитителя. -_-

Книга със златни букви.

***

Е, на Огнен наследник са по-скоро бронзови, but who cares?!

Намери дневник. 

***

Ами аз предлагам детският си дневник. Наблягам на ДЕТСКИ.

Намери книга, написана от автор с често срещано име.

***

Какво ще кажете за Дневниците на вампири на Л.Дж. СМИТ и Вината в нашите звезди на ДЖОН Грийн?

Книга с близък кадър на нещо. 

***

Ами като изключим горепоказаната снимка на Дневниците, предлагам тази, където се вижда доста добре жената. Просто The Hero Of Ages ми се изгуби някъде.

Книга, развиваща се в най-ранният период от време.

***

Мисля, че тази беше през 16-ти век.

Книга с твърди корици + подвързия.

***

Дори си снимах подвързията!

Синкава, синьо-зелена книга.

***

Аз съм кошмарна с цветовете -_- За това качвам отново Вината + Огнената наследница, нищо, че тя е предимно бяла, по нея има и други цветове.

Книга със звезди по нея.

***

И тъй като са миниатюрни съм й направила close-up + светкавица.

Книга, която НЕ Е YA.

***

Ами това си е баш детската книжка.

Най-дебелата книга

***

За жалост не се сетих да я снимам под ъгъл, но пък се сетих да й снимам страниците.

Най-тънката книга.

***

Даже 4, че и малки!

Книга с много гледни точки. 

***

Тъй като не успях да измъкна Героите на Олимп, за да не ми изпадат всички книги, избрах Хрониките на Кейн, книга 1- Червената пирамида. Да не говорим, че и в Пробудена има много гледни точки.

Блестяща/Лъскава книга.

***

Серафина. И дори със светкавица, че да си личи. Да видим колко си личи.

И книга с цветя.

***

Оказа се, че имам! И не знаех!

Пфу! Най-сетне свърших! И така, само една нямах- с ключ. Може и да съм имала, но имам 140 книги и ама наистина не ми се занимаваше да ги преглеждам всички за един нищо и никакъв ключ. Но беше забавно. И сега трябва да тагвам.

Тагвам: Melly ©, Йоана, Илияна, Ева К., Nikki, Jeina & К. Димитрова.
Може ли, който го направи да ми каже (или коментира), за да го видя? Интересно ми е.